На 17 ноември 1558 г. след смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I.
Народът обожава младата си кралица, която връща протестантството като основна религия в държавата (но и много мъдро разрешава на католиците да отслужват своите меси). С помощта на много добрите си съветници, и най-вече разчитайки на съветите на Уилям Сесил, барон Бъргли, Елизабет I провежда активна политика, като поставя акцент върху икономиката - главната ѝ цел е развитие на промишленото производство и търговията.
В годините на управлението на Елизабет Англия се превръща във велика морска сила. Кралицата не само поощрява строежа на нови кораби, но покровителства и успешните морски търговци, както и пиратите, ограбващи корабите на испанците - врагът на Англия. Победата на английския флот над испанската Армада сломява морската доминация на Испания и ознаменува преминаването на лидерството в ръцете на Англия.
В политическия живот на държавата продължава укрепването на абсолютизма. Елизабет обаче така и не се омъжва, оставайки "кралицата-девственица" (поне официално). Не, че липсват кралски особи, предлагали ѝ ръката си и "половин царство". Но Елизабет I отхвърля всички предложения.
Властта на Елизабет е абсолютна, но ѝ се налага да води сложна битка с Мария Стюарт. Шотландската кралица е нейна братовчедка - Хенри VII се пада дядо и на двете. Но Мария смята себе си за престолонаследник, а Елизабет, дъщерята на Ан Болейн - за "незаконно дете". Това противопоставяне се развива на фона на англо-шотландските войни и само по себе си е голям проблем. В крайна сметка Елизабет излиза победител и в тази битка, след като пленява съперницата си. Мария Стюарт е екзекутирана и по ирония на съдбата точно синът на обезглавената Мария Шотландска наследява английския престол от Елизабет - тъй като самата тя няма деца, предава трона на племенника си Джеймс I, който най-накрая успява да обедини под единна власт Англия и Шотландия.
Последните години от живота на Елизабет I преминават под знака на влошаващото ѝ се здраве и постоянната загуба на близки до нея хора. През февруари 1603 година кралицата изпада е дълбока депресия и обзелата я меланхолия предвещава наближаващият ѝ край.
Елизабет I почива на 24 март 1603 година в двореца Ричмънд.
