България влезе в еврозоната с добре капитализирана и ликвидна банкова система, консервативна надзорна традиция и развита макропруденциална рамка. Това посочва управителят на БНБ Димитър Радев в свой анализ „Еврото е рамка. Стабилността е избор“, публикуван на сайта на БНБ, цитиран от bTV.
Радев отбелязва, че това е национален актив, но добавя, че той не бива да се приема за даденост или постепенно да се изразходва в търсене на краткосрочен пазарен дял.
Управителят на БНБ посочва, че седем месеца след въвеждането на еврото вече може да се направи първата равносметка и тя е положителна – плащанията не бяха прекъснати, сметките бяха превалутирани, наличните пари бяха осигурени, а клиентите - обслужени. Радев добавя, че това беше операция, която засегна почти всеки договор, всяка сметка и всяка каса в страната, и премина без системни сътресения.
Имаме основание да бъдем удовлетворени, но не и самодоволни, смята Радев. По думите му обществото няма да оценява членството в еврозоната само по качеството на техническия преход, а оценката ще се формира във всекидневието - чрез цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията. Изводът на този етап е ясен - рамката е по-силна, а с това нараства и нашата отговорност, отбелязва управителят на БНБ.
Радев посочва, че за БНБ следващият етап означава активно участие в Евросистемата, точно и разбираемо обяснение на инфлацията, внимателно наблюдение на вътрешния кредитен цикъл и запазване на превантивния характер на капиталовата политика. Ще променяме инструментите си, когато данните го налагат, а не когато моментният натиск прави промяната по-удобна, пише той.
Управителят на БНБ отбелязва, че за банките стандартът е разумно кредитиране, силно управление, прозрачни отношения с клиентите и достатъчен капиталов резерв. Сценариите за лихвените проценти в еврозоната трябва да присъстват в ценообразуването на кредитите и в планирането на лихвения риск, ликвидността и капитала. Данните и системите за управление трябва да откриват концентрациите и свързаните уязвимости, преди те да се проявят в просрочия, посочва той.
Радев добавя, че това не е програма за административно ограничаване на кредита. Той изтъква, че българската икономика се нуждае от финансиране за производителни инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и по-високо благосъстояние. Целта е по-качествено кредитиране - съобразено с риска, подкрепено от устойчиви доходи и способно да издържи при неблагоприятни условия, посочва Радев.
„Мярката за успех е ясна. Инфлацията трябва устойчиво да се доближава до равнище, съответстващо на ценовата стабилност. Кредитът трябва да подкрепя производителния растеж, без да създава прекомерна задлъжнялост. Банките трябва да запазят способността си едновременно да поемат шокове и да финансират домакинствата и предприятията“, пише управителят на БНБ.
Димитър Радев коментира, че преходът към еврото беше успешен, като по думите му това е добър старт, но само старт и оттук нататък резултатите ще зависят от качеството на решенията и от последователността, с която биват прилагани. „Еврото е рамка. Стабилността остава избор“, завършва публикацията си гуверньорът на БНБ.
