Прокуратурата срещу Върховния касационен съд – имаме ли главен прокурор… Пред ФАКТИ говори Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи.
- Г-жо Гяурова, имаме или нямаме и.ф. главен прокурор, след като Върховния касационен съд обяви, че след 21 юли 2025 г. България няма и.ф. главен прокурор, защото правомощията му са прекратени по силата на закона…
- Почти веднага след тази дата се изказаха становища от колеги юристи, че ние де юре нямаме легитимен и.ф. главен прокурор. И това е така наистина по силата на закона. Нещата могат да бъдат върнати дори и по-назад във времето, още през 2023 г., когато г-н Сарафов за първи път стана и.ф. Това беше направено много набързо от Прокурорската колегия на ВСС без яснота, дали тя трябва да вземе подобно решение, или не. Т.нар. трима големи в съдебната власт се избират от Пленума на ВСС и по тази логика следва и изпълняващите функциите да се избират по същия начин. И тук между другото има определение на Върховния административен съд, от което се тълкува, че отделните колегии ще избират и.ф.-та, което очевидно е прието.
Така че сянката на съмнението се простира върху този „избор“ още от самото му начало. За съжаление, прокурорската колегия стигна до там, че още веднъж да затвърди решението си от 2023 г., а в проведена по-рано тази година дискусия нейните членове казаха, че разпоредбите на ЗСВ всъщност не са никаква пречка за тях. И това са факти, които не правят чест на магистрати, за които се предполага, че трябва да са най-подготвените и почтените, щом са избрани за членове на висшия административен орган на съдебната власт.
- Да обясним и защо след 21 юли. Какви съображения има ВКС, за да посочи тази дата…
- В началото на тази година бяха приети промени в Закона за съдебната власт, които буквално казват, че, когато мандатите на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор изтекат или биват предсрочно прекратени, тогава трябва да се определи временно изпълняващ функциите за съответната позиция. Прие се също, че едно и също лице не може да изпълнява временно съответната функция за срок по-дълъг от 6 месеца независимо дали е имало някакво прекъсване в този период.
Промените влязоха в сила на 21 януари 2025 г. и за това срокът от 6 месеца изтече на 21 юли.
В България тази хипотеза на закона засяга двама от т.нар. трима големи в съдебната система, а именно – главния прокурор и председателя на Върховния административен съд. Всички знаем, че през лятото на 2023 г. мандатът на г-н Гешев беше предсрочно прекратен и на негово място беше поставен г-н Сарафов. Мандатът на председателя на ВАС г-н Чолаков също изтече есента на 2024 г. И за двамата 6-те месеца изтекоха и за това Прокурорската и Съдийската колегии на ВСС следва да определят нови изпълняващи функциите или пък да стартират процедура за избор на редовен главен прокурор и редовен председател на ВАС. За разлика обаче, от Съдийската колегия, която взе решение да пита по старшинство съдиите от Върховния административен съд кой иска да стане и.ф. председател /доста нестандартно решение всъщност/, Прокурорската побърза да препотвърди г-н Сарафов като и.ф. нищо, че няма законово основание за това.
- След това последва реакция от прокуратурата, която излезе със становище, което не бе подписано, че Борислав Сарафов продължава да е и.ф. главен прокурор, защото е в заварено положение. Вие как гледате на нещата?
- Мисля, че реакцията в защита на Сарафов на прокуратурата беше политическа по своя характер. Няма как по друг начин да се обясни този изключително негативен емоционален изблик и то от институция, която е част от системата на съдебната власт на България и се предполага, че там нивото трябва да е високо професионално и да има съобразяване с актовете на съда, който по Конституция е основния носител на тази власт. А г-н Борислав Сарафов няма как да е и.ф. точно защото е в заварено положение. Много коментари вече бяха направени по този повод, включително и в разпорежданията си ВКС казва защо е решил така и обяснява за несъщинското обратно действие на разпоредбите на ЗСВ. Промените в Закона за съдебната власт бяха направени следвайки точно този правен принцип – да се уреди нещо за в бъдеще, което е започнало от заварено правоотношение.
И, всъщност, прокуратурата много добре го знае и не го приема.
Иначе нямаше преди няколко месеца, сама да поиска от ВАС да сезира Конституционния съд за друг променен текст от ЗСВ, а именно, че ВСС с изтекъл мандат няма право да избира тримата големи в съдебната власт. КС още не се е произнесъл по това питане.
- Върховен съд казва, че България няма и.ф. главен прокурор. Как действа тогава прокуратурата… Кой я управлява…
- От публична проява на прокуратурата, на която присъстваха министър-председателят и министърът на правосъдието, може да заключим,
че изпълнителната власт легитимира прокуратурата.
Трудно ми е да отговоря на въпроса кой я управлява. Отстрани изглежда сякаш управлението е извън нея. Не случайно все по-често почна да се коментира дали в сегашната ситуация мястото на прокуратурата наистина е в съдебната власт.
- Какво се случва с документите, които Борислав Сарафов е подписал след 21 юли. Те имат ли правна стойност…
- Не знаем какви други документи е подписвал г-н Сарафов след тази дата,
но може да се каже, че след разпорежданията на ВКС те стават лесно атакуеми.
Това означава, че значително се увеличава риска да се поиска те да бъдат обявени за нищожни. Не може автоматично да се презюмира такава нищожност, но всяка заинтересована страна може да поиска обявяване на нищожност. Вече има висока степен на правна несигурност по отношение на подписаните от него документи.
- В конституционна криза ли се намираме и какъв е изходът от ситуацията…
- Ситуацията е безпрецедентна наистина. И може да се каже, че вървим стремглаво към конституционна криза. Изглежда сякаш съдът и прокуратурата са в дълбоко противоречие по отношение прилагането на закона, а това не изглежда никак добре пред експертната, юридическата и широката общественост. Да се замислим и какъв знак дават парламента и ВСС отказвайки, на практика, също да прилагат закона. Това е почти на ръба на съставомерност по Глава първа от особената част на НК.
Стъпки са възможни стига наистина да има решителна политическа воля за излизане от това блато:
-- прокурорската колегия може да вземе решение да избере нов и.ф.
-- г-н Сарафов може сам да се оттегли и така да даде възможност на ПК да избере нов и.ф.
-- парламентът най-накрая да започне избори за нов ИВСС и парламентарна квота във ВСС. При стартиране на процедурата, съм убедена, че от страна на професионалната квота също ще започне организация за провеждането на избори
-- изборните членове на ВСС да подадат оставки и по този начин да принудят парламента да започне процедура.
Всеки един от тези сценарии е възможен, стига наистина, автентично, да се желае промяна. Дали обаче, такова желание има, е съвсем друг въпрос. Сегашната патова ситуация не помага нито на съдебната система, нито на политическата класа. Колкото повече продължава във времето, толкова повече разривът ще се задълбочава и може да се стигне до там, че самото развитие на ситуацията да принуди едните или другите да предприемат действия. Тук не трябва да изпускаме от поглед и Конституционния съд, чието решение по отношение промените в ЗСВ се очаква да излезе. Ако КС ги обяви за противоконституционни, тогава не би имало пречка пред сегашния състав на ВСС да започне процедури за избор на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния административен съд. И юридически това ще бъде възможно. Друг е въпросът доколко морално легитимни и поносими ще бъдат такива избори.
