Върховният касационен съд прие, че България няма легитимен главен прокурор в лицето на Борислав Сарафов, който изпълнява длъжността временно. В каква ситуация сме… Пред ФАКТИ говори Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд (АКФ).
- Г-н Янкулов, според Върховния касационен съд след 21.07.2025 г. България няма и.ф. главен прокурор, защото правомощията му са прекратени по силата на закона. Според прокурорската колегия във ВСС не е така. Кой е прав…
- Влизането в юридически спорове какво точно е предписанието на тълкувания текст от Закона за съдебната власт е безсмислено, след като на всички е ясна волята на народните представители, които гласуваха въпросния закон с огромно мнозинство. А именно да не може да има временно изпълняващи функциите главен прокурор и председатели на върховни съдилища за срок повече от шест месеца. Съвсем логично беше да се постави такова времево ограничение, защото няма как да съществува положение, при което конкретен човек да може да заема сериозна властова позиция в правосъдието неограничен от никакъв срок. Къде отива „временното“ тогава, когато срок няма? Даже за такова нещо не би трябвало да ни е необходим изричен законов текст. Преди доста време назначилите Сарафов за „временен главен прокурор“ трябваше сами да са се усетили, че няма как да е временен в продължение на години. А, че сериозни иначе юристи (поне по длъжностна характеристика) търсят точката и запетаята в ясен по смисъл и воля на създалите го конкретен законов текст, за да могат да го извъртят така, че точно Борислав Сарафов или Георги Чолаков фактически да могат да бъдат главен прокурор, респективно председател на ВАС, неограничено във времето, само показва състоянието на правовата държава в България.
- Също така ВКС отказва да разгледа две искания за възобновяване на наказателни дела, подписани от Борислав Сарафов в качеството му на и.ф. главен прокурор. Какъв сигнал е това?
- Сигналът е, че Наказателната колегия на Върховния съд счита, че Сарафов е нелегитимен главен прокурор и поради това отказва да разгледа негови искания към нея. Т.е. винаги, когато той подаде някое искане до ВКС, би трябвало то да бъде отклонено на същото основание, след като се твърди, че това е становището на цялата Наказателна колегия. Вероятно и останалите съдилища ще се съобразят с това становище, макар и да няма силата на тълкувателно решение, т.е. задължително указание как следва да се прилага законът.
- Борислав Сарафов премести няколко дела от катастрофи като и.ф. главен прокурор. Какво следва. Тези дела законни ли са…
- Всички актове на Борислав Сарафов след датата 21.07.2025 г., постановени в качеството на и.ф. главен прокурор, са от лице, което не може да издава такива, защото правомощията му са прекратени по силата на закона. Дали Сарафов, Вие или аз ще си издаваме постановления като се наричаме „и.ф. главен прокурор“ след тази дата, е все едно. Какво ще бъде конкретното процесуално отражение върху конкретните дела и дали се касае за опорочаващи цялото наказателно производство актове трябва да преценяват онези, които ще решават делата.
- Много ваши колеги твърдят, че имаме конституционна криза, след като Върховен съд не признава за легитимен главния прокурор. Така ли е …
- Без никакво съмнение. Главният прокурор не съществува във вакуум, той е конституционен орган в съдебната система и ръководи институция с огромна власт в наказателното производство (чрез правомощия и извън него). След като върховната инстанция по наказателни дела смята, че законен главен прокурор няма, а той си седи в кабинета и фактически продължава да е такъв, това е огромна криза на правовата държава въобще.
- А назначенията, които е направил, промените, заповедите на Сарафов – какво става с тях?
- Какъвто и да е акт или действие на Сарафов след 21.07. в качеството на и.ф. главен прокурор е, както вече казах, все едно Вие или аз да сме го издали.
- Според ВКС нямаме главен прокурор, а как работи прокуратурата тогава…
- Прокуратурата работи без главен прокурор, което означава, че отсъства фигурата, която според редица решения на Конституционния съд „съсредоточава и персонализира крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията им, като създава и допълнителна гаранция за точното и еднакво прилагане на законите в рамките на прокуратурата“. Това означава, че от няколко месеца в държавата ни фактически оперира прокуратура без да са налице необходимите гаранции за точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите (според тълкуването на Конституционния съд). Както си спомняме покрай отменените промени в Конституцията, според Конституционния съд се оказа, че главният прокурор е изключително важна фигура в нашия конституционен ред и неговите конституционни правомощия могат да бъдат ограничени само от Велико народно събрание. След като това е така, липсата на главен прокурор без никакво съмнение означава, че нито институцията прокуратура може да функционира законосъобразно, а оттам и правосъдието ни като цяло.
- Какво може да направи ВСС с изтекъл мандат в случая. Или ще „висим“ така, докато депутатите не попълнят ВСС с редовни членове…
- ВСС с изтекъл мандат може и трябва да назначи някое лице за временно изпълняващ функциите главен прокурор, защото в момента няма такъв. Независимо че мандатът му е изтекъл, той може и трябва да прекрати настоящото крайно нетърпимо положение.
- Колко може да продължи това „висящо“ положение…
- Положението фактически може да продължи неограничено във времето. Въпросът не е дали „може“ – всичко може, нагледали сме се на какви ли не извращения с правото и житейската логика, когато са в интерес на упражняващите реалната власт в правосъдието. Въпросът е дали и колко „трябва“ да продължи, ако искаме да сме поне някакво подобие на правова държава. От тази гледна точка не само не трябва да продължава нито ден повече, ами и трябваше вече да е прекратено отдавна.
