В повечето случаи гражданите и журналистите виждат само върха на айсберга при обществените поръчки и корупцията. Само който е бил в кухнята, знае гнусните подробности, които не са за пред хората.
Като например, че обществени поръчки се обявяват за определен победител и условията се правят точно за този победител. Че този пазар на поръчките е отдавна разпределен и освен при сътресение на държавно ниво, няма промяна. Ако случаен играч се включи, бързо разбира, че това е недопустимо.
Или започват проверки на дружеството му, или го разхождат в багажник, или по друг начин му втълпяват колко много е излишен там, където милионите вече са разпределени. Така беше по-рано, така е и сега. А победителите винаги са от обръчите фирми до управляващите партии.
И парите в голямата си част се връщат в партиите. Комисионните са убийствени и стигат и над 50 %, като сами разбирате, че за материали и качествен труд малко пари остават дори при добро желание.
Поръчките за над определени суми винаги са контролирани. Дори някои от малките са контролирани. Ще си споделя един спомен от работата ми като юрисконсулт, когато въпреки съпротивата ми, ме сложиха в комисия за една поръчка за пръскане срещу комари.
Дотук добре, но ми се обади един от големите началници да ме "посъветва" кой трябва да спечели. Разбира се, съветът си остана неизпълнен, но въпреки моя глас, победителят се оказа същият, който ми споменаха. Беше пуснат сигнал и икономическа полиция разпитваше всички, включително мен знам ли на каква дълбочина живеят ларвите на комарите.
Изрично заявих, че личният живот на ларвите и на комарите не ме интересува, а ме интересуват разпоредбите на закона, които и прилагам. Но след това категорично отказвах да участвам в подобни поръчки, защото от колеги и от собствения си опит знаех, че са нагласени.
В юрисконсултстването си съм имала много случаи, когато съм виждала какво се случва зад кулисите. Включително как един шеф се обажда на един друг шеф в една друга институция и се разбират как да прокарат една жалба през всички институции така, че да не може след това никой да оспорва нищо. Та отдавна вече не вярвам в разделение на властите. Има разделение на трапезата, властите са около нея.
Когато откажеш да подпишеш фактури за милиони, които нямат оправдание, може и да свършиш в някоя катастрофа. Или да получиш инфаркт. Или да заплашат близките ти. В сфера, където се въртят милиарди, всяка дребна бурмичка, опитваща се да попречи на машината за пари да се върти, ще бъде смляна.
Напуснах общината, когато един общински съветник ме заплаши, че ще ми простреля капачките на колената, ако не напиша и подпиша предложение за един комплекс, който си беше харесал. Отказах да подпиша. Подписах си молбата за напускане, защото реших, че не си струва да търпя алчни глупаци да си измиват ръцете с мен и да им върша мръсната работа. Поне съвестта ми е чиста, нищо, че банковата ми сметка е празна.
Това по повод опитите в София да не се възлага чистенето на тези, на които трябва да се възложи....