Автор: Александър Детев
От "Репортери без граници" призовахте българските политически партии да поемат ангажимент за конкретни реформи, които да осигурят свобода на медиите в страната. "Нивата на медийна свобода в България са сред най-лошите в ЕС от години", пишете Вие, а медиите са "уязвими от враждебни политици, недобросъвестни бизнес интереси и руска пропаганда". В тази ситуация и с тези проблеми как могат да се проведат честни, демократични и прозрачни избори изобщо?
Павол Шалай: Адекватно е да се повдига въпросът дали изборите ще са честни. Те са свободни, както бяха и в Унгария между другото, но България е дори по-надолу от Унгария в класацията ни. Има тревоги за честността на изборите заради ограничената свобода на медиите.
Ситуацията в Унгария при Орбан беше различна, защото основната причина за лошото класиране на страната са политиките му. В България е по-трудно да бъде персонифициран този проблем, защото има различни заплахи. Но основният проблем въпреки това е един и същ - ограничен достъп на гражданите до достоверна информация, за да направят информиран избор.
В тази връзка призовавате следващото правителство да изработи национална стратегия за борба с дезинформацията и пропагандата, идваща основно от Русия и Китай. Служебното правителство работи в тази посока, но беше остро разкритикувано от Румен Радев, който вероятно ще спечели изборите, защото е поискало подкрепа от Европейската комисия. Радев постави под въпрос дали изобщо има хибридна намеса и заплаха. Тревожи ли Ви това?
Павол Шалай: Руската пропаганда в България е широко разпространена, тя расте и е един от основните проблеми пред гражданите и достъпа им до информация. Повече пропаганда означава по-малко независима информация.
Аз се срещнах с Румен Радев като президент миналата година по време на посещението ни в София. Срещата беше конструктивна, а ние повдигнахме проблема с руската пропаганда. Мога да кажа, че той има различна гледна точка, но не бих го сравнил с Орбан или Фицо в Словакия. Искам да кажа, че ние не сме срещу гледни точки, които са проруски. Ние сме против разпространяването на дезинформация и използването на информация като оръжие. Целенасоченото лъжене и намеса в националните политики чрез дезинформация е пропаганда.
Виждате ли използването на подобни инструменти от Русия в България?
Павол Шалай: Да, виждам го. Не съм сигурен доколко Кремъл подкрепя един определен кандидат, но руската дезинформация определено е част от предизборната кампания. Искам да подчертая, че ние настояваме за системни мерки, които ще поставят на едно и също ниво националните медии, които имат отговорности пред закона, и чуждестранните медии, които не подлежат на такива. Настояваме и за регулации на платформите - Фейсбук, Гугъл, ТикТок, така че да показват достоверна информация. Целта е да бъде контрирана всякаква пропаганда, така че не виждам защо демократичен политик не би се съгласил.
Ако също така е ясно кой финансира съмнителните сайтове, които се появиха и на нашата пресконференция в България през септември, хората няма да са толкова уязвими към пропагандата. Става въпрос за подкрепа за истината и прозрачност, както казах - не виждам кой демократичен политик не би бил съгласен.
Обръщате внимание и на поредния тревожен случай на дело шамар - този път срещу Димитър Стоянов от Bird.bg. България трябва да транспонира европейската директива срещу делата шамари. Тя обаче няма да защити колеги като Стоянов, защото важи само за трансгранични дела. Какво трябва да се направи?
Павол Шалай: Според информацията, с която разполагаме, служебното правителство работи върху транспонирането. Много е важно, както и Вие посочихте, да надскочат минималните изисквания на директивата, която се отнася само до трансгранични казуси, които са по-малко. Правителството трябва да приложи препоръките на Европейската комисия и на Съвета на Европа, които датират от преди 2 години. Те са много детайлни. Делата шамари са чума, те са тумор. Трябва да предотвратим такива случаи като на Димитър Стоянов, има препоръки как да стане това, включително чрез ранното прекратяване на подобни дела или дори санкционирането на жалбоподателя.
Казвате, че следващото правителство трябва да работи за ограничаването на медийната концентрация. Но не е ли твърде късно? Според последните данни на ГАРБ двете големи медийни групи - bTV и Nova - държат около 70% от телевизионния пазар и над 90% от бюджетите за реклама.
Павол Шалай: Не е твърде късно, защото съществува Европейският акт за свободата на медиите (ЕАСМ). Това законодателство позволява две неща за частните медии - първото е независимостта на нюзрумите, както и декларирането на конфликт на интереси при собствениците, при прозрачността и финансирането. До преди година, до преди влизането в сила на ЕАСМ, това го нямаше. Другата важна мярка е контролът над медийната концентрация. За първи път в европейското законодателство има възможност да бъде анализирана медийната концентрация спрямо ефекта ѝ върху медийната свобода. Медиите не са просто компании, те имат задължението да информират гражданите по плуралистичен начин. Ако концентрацията застрашава това, могат да бъдат предприети мерки. Но все пак Европейският съюз не може да разреши всички проблеми на България, имаме нужда и от независими регулатори и правосъдна система. СЕМ се справя добре, но независимостта му трябва да бъде подсилена.
В края на миналата година видяхме свалянето на още един знаков журналист от екран - Мария Цънцарова. Как може да бъде предотвратено това - и от законодателството, и от обществото?
Павол Шалай: Както споменах, Европейският акт за свободата на медиите може да бъде използван в някои случаи. Проблемите с редакционната независимост на частните медии в България може да бъде такъв пример. Но в същото време националните телевизии не са вече единствената възможност за гражданите да се информират. Трябва да гарантираме възможността за създаване на нови медии, които да навлизат на пазара. Примерът, който давате, е такъв. Виждали сме подобни развития и в други държави като Словакия с Михал Ковачич. Онлайн медиите растат, но трябва да гарантираме, че икономическата рамка позволява независимите проекти. Това не засяга само България и е свързано с регулирането на дигиталните платформи като Гугъл и Фейсбук.
Относно България - надявам се да видя повече солидарност сред журналистите и повече готовност да защитават независимостта си.
Очаквате ли партиите в следващия български парламент да Ви поканят да дискутирате тези предложения?
Павол Шалай: Ние сме готови. Вярваме, че всяка реформа трябва да бъде извършена след консултация с местните журналистически организации и медии, но и с международните организации, които могат да дадат експертния пример от други държави. Смятаме, че имаме история в България като държава, на която от години обръщаме внимание. Но всичко е въпрос на доверие - преди да започнем, трябва да видим готовност за подобряване на състоянието на свободата на словото. Не става въпрос само за правото на журналистите да работят, но и за правото на гражданите да знаят повече за корупцията, за състоянието на здравната система, да могат да следят дебата за основните предизвикателства пред обществото.
