Европейските купувачи, привлечени от агресивната офанзива на достъпни електрически коли от Изтока, започнаха рязко да се събуждат от розовия сън. На пръв поглед сделката изглеждаше безупречна – богато оборудвани технологични играчки, атрактивен дизайн и изключително примамливи лизингови схеми. Реалността на вторичния пазар в Европа обаче бързо охлади ентусиазма, превръщайки тези превозни средства в истинска финансова черна дупка. Големият препъникамък се оказа катастрофално бързото обезценяване на азиатските модели, които губят стойност със стряскащи темпове.
Данните на авторитетната германска компания за оценка на автомобили DAT, цитирани от Carscoops, удрят много сериозно ентусиастите. Изследванията показват, че китайските електромобили и Plug-in хибриди се обезценяват около два пъти по-бързо в сравнение със средните нива за европейската автомобилна индустрия. Тази тенденция не просто отказва да спре, но и се засилва с всеки изминал месец, превръщайки се в истински кошмар за частните собственици, които се опитват да продадат колите си, както и за големите лизингови компании, които в края на договорите получават обратно активи на безценица.
Експертите от бранша посочват, че за траен успех на Стария континент далеч не е достатъчно просто да сглобиш прилична кола на хартия. Германският анализатор Мартин Вайс от DAT наблегна на факта, че липсата на гъста дилърска мрежа, хроничният дефицит на резервни части, тромавата сервизна поддръжка и несигурността дали даден бранд изобщо ще съществува в Европа след пет години, плашат купувачите на старо. Точно това недоверие кара потребителите на вторичния пазар да бягат от тези возила като от чума, освен ако цената им не е свалена буквално до дъното.
Общата картина на пазара на батерийни автомобили също налива масло в огъня. Проучване на агенция Indicata, цитирано от Financial Times, разкрива бруталната статистика – във Великобритания един средностатистически тригодишен електромобил е запазил едва 38% от първоначалната си цена, докато в Германия, Франция и Испания този процент се върти около скромните 46%. На този фон традиционните бензинови машини изглеждат като истинско златно убежище, задържайки около 45% от стойността си на Острова след три години експлоатация, а класическите хибриди водят парада с цели 51%.
Един от основните виновници за този пазарен срив са самите производители, които се оплетоха в безмилостни ценови войни с цел бързо заграбване на пазарен дял и задоволяване на екологичните квоти. Когато един чисто нов кросоувър постоянно се предлага с огромни фабрични отстъпки, бонуси и държавни субсидии, цената на едногодишните и двугодишните употребявани бройки изглежда нелогично висока и продажбата им става невъзможна без брутално сваляне на цената. Този феномен се забелязва ясно при повечето китайски марки, чийто модели оглавяват класациите по продажби в различни европейски страни благодарение на агресивно ниския си старт, но за сметка на бъдещата си остатъчна стойност.
Не на последно място, бързото технологично остаряване изиграва много лоша шега на настоящите собственици. Натискът от азиатските централи води до това, че моделите се обновяват през броени месеци – пускат се по-мощни процесори, по-ефективни батерии и по-умни асистенти за шофиране. И докато за купувачите на нови коли това означава достъп до топ технологии за малко пари, за човека, решил да смени колата си след три години, това е финансов разстрел. Неговият доскорошен технологичен флагман изведнъж се оказва морално остарял динозавър, за който никой на пазара на употребявани автомобили не е готов да извади сериозна сума пари.
