Депозитната система за опаковки няма да започне с поставянето на няколко автомата пред супермаркетите. Тя ще промени целия път на една бутилка или кен – от момента, в който напитката се пусне на пазара, до връщането на опаковката и преработката на материала. В България обаче системата все още не е действаща, а правилата за нея отново са в процес на политически и законодателен избор.
На 29 септември е нотифицирана нова версия на законопроекта за изменение на Закона за управление на отпадъците. Според Българското национално радио проектът предвижда депозитният оператор да бъде акционерно дружество с 34% държавно участие. Министърът на околната среда и водите трябва да има задължително участие в управлението, а за част от решенията ще се изискват 67% одобрение от Общото събрание и предварително съгласие на Министерския съвет.
Това е съществена промяна спрямо модела, обсъждан преди това от производители, търговци, общини и неправителствени организации. При него операторът трябваше да бъде независимо юридическо лице без разпределяне на печалба, с водещо участие на индустрията. Спорът не е само за собствеността. Той определя кой ще контролира разходите, как ще се изчисляват таксите и кой ще носи отговорност, ако системата не събира достатъчно опаковки.
Какво ще се промени за потребителите
При покупка на напитка в опаковка, включена в системата, към цената ще се добавя възстановим депозит. Той няма да бъде окончателен разход, ако празната опаковка бъде върната на определено място или в автомат за обратно приемане. Размерът на сумата обаче още не е определен, както не е окончателно уточнен и пълният обхват на опаковките.
Практическата промяна ще бъде проста, но ежедневна: вместо да изхвърля бутилката в контейнера за разделно събиране, потребителят ще има стимул да я върне в организирания поток. Това означава опаковката да бъде запазена, разпознаваема и предадена на място, което е свързано с депозитния оператор. Ако пунктовете са малко или са концентрирани само в големите градове, системата ще остави извън себе си част от хората. Именно затова Икономическият и социален съвет настоява връщането да бъде достъпно и в малките населени места.
По-чист материал, но и нови разходи
Основният ефект не е само по-малко отпадък по улиците. Отделно събраните бутилки и кенове обикновено са по-чист и еднороден материал от смесения поток в контейнерите. Това повишава стойността на вторичната суровина и улеснява производството на нови опаковки от рециклиран материал.
За да се случи това, ще са необходими автомати, пунктове, транспорт, складове, сортиране, информационна система и контрол. Разходите ще бъдат разпределени между производители и вносители, търговци и оператора, но част от тях може да се отрази и върху цените. Икономическият и социален съвет предупреждава, че финансовият модел трябва да ограничава административните разходи и инфлационния натиск.
Търговците ще имат ключова роля, защото именно техните обекти ще бъдат най-видимите места за връщане на опаковки. Големите магазини по-лесно могат да осигурят автомати, докато за малките търговски обекти ще са нужни различни решения. През октомври 2025 г. министърът на околната среда и водите Манол Генов предупреди, че системата трябва да достигне „до всяко село, всеки квартал и малък магазин“.
Срокът вече зависи от законодателния избор
Европейският регламент за опаковките изисква до 2029 г. държавите членки да осигурят разделно събиране на най-малко 90% от еднократните пластмасови бутилки и метални съдове за напитки. За България това означава не просто да приеме закон, а да изгради функционираща система в сравнително кратък срок.
Нотифицирането на проекта на 29 септември не е начало на работата на депозитните автомати. Следва тримесечен период, в който Европейската комисия и останалите държави членки могат да представят коментари или подробно становище. През този период законопроектът не може да бъде приет.
Затова най-важната промяна в момента е институционална: България трябва да избере устойчив модел, преди да започне скъпото изграждане на инфраструктурата. Ако операторът, контролът и достъпът бъдат уредени ясно, депозитът може да превърне опаковката от отпадък в проследима суровина. Ако правилата останат спорни, срокът до 2029 г. ще се свие още повече, а разходите по закъснението ще бъдат разпределени между бизнеса, общините и потребителите.
Източници: БНР
