Идеята за тотално орязване на скоростта по европейските аутобани отново навлиза в доста радикална фаза. Нова вълна от дискусии в Брюксел бе отпочната след гръмко изявление на австрийския общественик Гюнтер Фелингер-Ян, председател на местния комитет за разширяване на НАТО. В своя публична реч той лансира екстремното предложение за въвеждане на твърда горна граница от 100 км/ч по абсолютно всички магистрални отсечки и скоростни трасета на територията на Европейския съюз. Аргументите за подобна спънка зад волана отново са добре познатите клишета: драстичен срив в броя на тежките инциденти, рязък спад на консумацията на течни горива и скъсване със зависимостта от нефтения внос. Подобен ход обаче неизбежно буди остро недоволство сред шофьорите, вземайки предвид огромната шарения от национални правила в момента – от стандартните 110-130 км/ч в повечето страни до феномена на германските аутобани, където липсва твърд таван, а 130 км/ч е просто препоръчителна стойност.
Преди обаче шофьорите у нас да се хванат за главата е важно да се направи едно ясно уточнение
Зад това предложение за момента не стои никакъв официален директивен проект. Огласената инициатива на Фелингер-Ян няма статут на законодателен акт и въобще не фигурира в дневния ред на европейските институции към днешна дата. Всичко това е от ключово значение, тъй като определянето на максимално позволената скорост и организацията на движението продължават да бъдат суверенна отговорност на всяка отделна държава членка. Макар евробюрократите да имат известни споделени правомощия в сектора на транспорта, от Еврокомисията изрично подчертават, че липсва обща правна рамка, която да унифицира правилата за скорост навсякъде.
Въпреки че Евросъюзът разполага с лостове да приема регламенти в сектора на транспорта, реализирането на подобен общ лимит далеч не е проста задача. За да стане тази идея реалност, е нужно преминаването през тромава законодателна процедура, започваща с официално предложение от ЕК, преминаваща през пълно одобрение от Европейския парламент и Съвета, за да стигне до най-сериозната спънка – съпротивата на самите държави. Политическата цена на подобно решение би била огромна, тъй като свалянето на скоростта от масовите 120-130 км/ч до 100 км/ч означава директно орязване на комфорта на милиони шофьори. Освен това самата ЕК признава, че всеки скоростен режим трябва да бъде съобразен със специфичната геометрия на пътя, качеството на настилката, трафика и екологичната обстановка. Налагането на една универсална цифра за всички типове трасета е абсолютно нерационално от инженерна гледна точка.
Практиката за намаляване на скоростта до 100 км/ч все пак не е съвсем непозната на Стария континент. Нидерландия вече въведе точно такъв таван по магистралите си в определени часови пояси с цел овладяване на вредните емисии. В повечето останали държави обаче се разчита на гъвкави лимити, контролирани от динамични електронни табла според момента на натовареност, метеорологичните условия или нивата на шум. Дори в самата Австрия, откъдето тръгва тази спорна инициатива, стандартното ограничение си остава 130 км/ч, а по-ниски стойности се прилагат само локално в рискови или екологично чувствителни зони.
Един от основните мотиви на застъпниците на бавното каране е икономията на гориво. Вярно е, че при движение със 100 км/ч един двигател с вътрешно горене харчи чувствително по-малко спрямо поддържането на 130 км/ч. Проблемът е, че сметките за отделен автомобил не се пренасят автоматично върху целия транспортен сектор. Авторитетният австрийски автомобилен клуб ÖAMTC категорично опроверга гръмките твърдения, че свалянето на лимита до 100 км/ч ще доведе до 25% общ спад в потреблението на горива на национално ниво. Според техническите анализи на експертите от клуба, реалният ефект върху общата консумация на държавата би бил нищожен – едва няколко процентни пункта. Общественото мнение също е твърдо против подобни ограничения – проучване на ÖAMTC от април 2026 г. показва, че цели 68% от анкетираните настояват за запазване на досегашните 130 км/ч, докато едва 11% подкрепят сваляне на темпото.
По отношение на сигурността, скоростта безспорно е фактор за тежестта на инцидентите и ЕК залага сериозно на нейното управление. Но и тук липсва научно доказателство, че твърдият лимит от 100 км/ч е някакво вълшебно хапче за всички типове европейски магистрали, без оглед на броя платна, интензивността на потока и инфраструктурните дадености. Поради тази причина лансираната идея за общоевропейско ограничение от 100 км/ч за момента остава по-скоро чисто медийна и политическа провокация, отколкото реално подготвян нормативен акт. Преди шофьорите да бъдат принудени да бързат бавно, привържениците на тази фиксация ще трябва да преминат през огромна стена от несъгласие и да докажат, че единната рамка е по-ефективна от гъвкавия национален подход, на който разчитаме и днес.
