Широко разпространеното схващане, че Русия, като ядрена сила, не може да загуби агресивната си война срещу Украйна, е остаряло и невярно.
Това твърди в статия за онлайн изданието Desk Russie Андреас Умланд, германски политолог, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания и автор на книгата"Разпространяващата се националистическа зараза в Русия". Той смята, че това схващане се основава на погрешни стратегически предпоставки и на непознаване на историята.
Малцина западни политици открито подкрепят идеята за "победа" на Киев в руско-украинската война. Повечето от тях се задоволяват с неясни обещания, като например да подкрепят Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо". Подобна двусмисленост по отношение на агресивната война, водена от Русия, се основава на предположението, че Украйна така или иначе няма да може да победи Русия. Всъщност, според този аргумент, Украйна дори не би могла дори напълно да изтласка руските войски от територията си и всъщност не би трябвало да се опитва да го прави.
Тъй като Москва притежава ядрени оръжия, според тази логика, руско поражение в тази война би било не само невъзможно, но дори нежелателно. За да избегне унижението, Русия би прибегнала до използването на ядрения си арсенал. За да се предотврати този риск, според тази логика, е необходимо да се пожертват териториалната цялост и суверенитетът на Украйна. Тъй като доброволно се е отказала от ядрените си оръжия през 1994 г., Украйна уж била обречена да приеме поне част от исканията на Русия.
Широк кръг гласове - както от академичните среди, така и извън тях - пряко или косвено призоваха Украйна да спре да се защитава, за да предотврати избухването на ядрена война. Няколко дни след началото на пълномащабното руско нахлуване, професорът от Масачузетския технологичен университет Бари Позен - който бе оправдал руската инвазия в Украйна, определяйки я като превантивна война - прогнозира през март 2022 г.: "Ако руската кампания започне да изглежда като военна катастрофа, тогава ще влезе в действие ядрената ескалация".
Професорът от Чикагския университет Джон Миършаймър, вече печално известен с позициите си, преди февруари 2022 г. прогнозира, че Русия няма да нападне Украйна, а впоследствие предрече руска победа. В края на 2022 г. той предупреди Запада да не тласка "една велика сила към ръба на пропастта. Тогава Путин може да прибегне до ядрени оръжия". В началото на 2023 г. Стивън Уолт от Харвардския университет отправи следното предупреждение: "Ако Русия сметне, че губи, и повярва, че е изправена пред катастрофално поражение [...], това трябва да ни тревожи всички."
Нито Украйна, нито Западът обаче някога са имали намерение да нанесат на Русия катастрофално поражение - например чрез настъпление на украинските войски чак до Москва. Украйна просто се стреми да освободи онези части от територията си, които Русия многократно е признавала за украински преди 2014 г., но които незаконно е окупирала и анексирала през последните дванадесет години. Същевременно президентът Володимир Зеленски вече е готов дори да не преследва победа във войната, под каквато и да е форма.
От 2025 г. насам Киев изрично заявява, че би приел настоящата фронтова линия като бъдеща линия на съприкосновение в рамките на споразумение за прекратяване на огъня. Украйна би могла също така да се съгласи на частично прекратяване на огъня, като например взаимно спиране на всички удари с голям обсег и/или взаимно преустановяване на атаките срещу корабоплаването в Черно море. По този начин Киев допуска възможността за временна загуба на украинска територия и суверенитет в полза на Русия. Следователно Киев би приел частична руска победа, ако тя проправи пътя към мира.
Освен това историята на международните конфликти показва, че апокалиптичните страхове от ядрена ескалация, предизвикана от притисната в ъгъла велика сила, са неоснователни. През 60-те години на миналия век притежаващата ядрено оръжие Франция загуби жестока колониална война в Алжир. Алжир - както често се забравя - не беше типична отвъдморска колония, а напълно анексирана част от метрополията Франция, дом на около един милион французи (заселници и евреи, получили гражданство през 1870 г.).
Съединените щати претърпяха унизителни поражения във Виетнам, както и Съветският съюз в Афганистан; въпреки това нито една от двете свръхсили не се опита да предотврати тези поражения чрез ядрена ескалация. Китай също загуби война срещу Виетнам, но не допусна тя да ескалира - точно както Съединените щати се въздържаха от подобни действия, когато, подобно на съветите преди тях, претърпяха неуспех в Афганистан. Във всички тези случаи, когато ядрена сила е претърпявала съкрушително поражение от много по-малък противник без ядрено оръжие, тя не е натискала "червения бутон".
Днес девет държави притежават ядрени оръжия и повечето от тях водят - или са водили - войни срещу държави, които не разполагат с такива. Защо тогава тези ядрени държави - още от момента, в който САЩ хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945 г. - никога повече не са използвали това оръжие за масово унищожение, за да постигнат военните си цели? Защо дори не са отправяли убедителни заплахи за използването му - ако изключим пропагандното "дрънкане на оръжие" от страна на Русия след 2014 г.?
Паралелно с развитието и разпространението на ядрените оръжия след 1945 г., се променя и глобалното мислене за тях. Бурните международни дебати относно глобалните последици от ядрена война - и последващата "ядрена зима" - доведоха до появата на негласно световно табу върху използването на ядрени бойни глави.
Разбира се, ядрените оръжия продължават да играят ключова роля в планирането на националната сигурност на много държави, служейки като крайно средство за възпиране и национална отбрана при екзистенциална заплаха. Междувременно днес вече съществува широко разбиране за стратегическата безсмисленост и моралната безотговорност при използването на ядрени оръжия за намеса във вътрешните работи на други държави.
Вярата в силата на това табу е станала толкова голяма, че някои държави без ядрено оръжие дори са нападали ядрени сили. Например през 1973 г. Египет и Сирия - нито една от които не е притежавала ядрено оръжие - нападат Израел, въпреки че е било всеизвестно, че по това време Израел вече разполага с ядрен арсенал. През 1982 г. Аржентина - държава без ядрено оръжие - влиза във война с Великобритания, ядрена сила, за да си върне Фолкландските острови.
Ситуацията по отношение на това как Украйна възприема руския ядрен фактор, изглежда донякъде различна. Още от самото начало на войната, отприщена от Русия срещу Украйна (започнала с нахлуването в Крим през февруари 2014 г.), официални лица в Москва многократно - и съвсем открито - заплашват с използване на ядрени оръжия. След началото на пълномащабното нахлуване през 2022 г. тези тактики на сплашване станаха не само по-агресивни, но и по-чести.
През 2024 г. Русия демонстративно измени ядрената си доктрина, за да понижи официалния праг за ядрена ескалация. Апокалиптичната реторика на Москва от 2014 г. насам направи силно впечатление в Европа и Съединените щати. В съчетание с други фактори, допринесли за колебанието на Запада да подкрепи Украйна, ядрените заплахи на Кремъл оказаха своето влияние. Западните правителства доставяха оръжия на Украйна неохотно и със значително закъснение, в ограничени количества и с множество ограничения, относно начина по който могат да бъдат използвани.
В самата Украйна обаче многобройните ядрени сигнали на Русия останаха до голяма степен пренебрегнати. Киев последователно пресичаше така наречените "червени линии" на Москва. Например през 2024 г. в Курска област се състоя първото сухопътно нахлуване на международно призната руска територия след Втората световна война. Това събитие бе последвано от мащабни атаки с дронове срещу Москва и Санкт Петербург, както и от все по-систематично унищожаване на стратегически цели дълбоко в руската територия. Някои от тези атаки, извършени на призната национална територия на Русия, бяха осъществени с помощта на западни оръжия, като британските крилати ракети "Storm Shadow".
Тези нахлувания поставят под въпрос новата ядрена доктрина на Русия, която уж е насочена към по-ниски прагове за намеса. През 2024 г. Путин заяви: "Ще разгледаме възможността (за ядрен отговор), когато получим надеждна информация за масирано изстрелване на средства за въздушно и космическо нападение и тяхното преминаване през държавната ни граница." Въпреки това Украйна е провеждала- и продължава да провежда - все по-мащабни операции с дронове на руска територия. Украйна пренебрегва както официалната ядрена доктрина на Кремъл, така и алармистките предупреждения на неговите пропагандисти.
Офанзивната самоотбрана на Украйна досега не е застрашила световния мир, въпреки високото ниво на вербална ескалация от страна на Русия. Стратегията на Киев се основава на съображения, които са по-рационални от инстинктивния страх на Запада от руски ядрен удар. Предвид крайната украинофобия на Кремъл, Киев не си прави илюзии, че етични съображения биха възпрели Москва от нарушаване на ядреното табу. Въпреки това Москва би се изложила на значителни рискове, ако нанесе ядрени удари с цел задържане на незаконно завзета чужда територия - вместо за защита на собствената си територия от външно посегателство.
За Путин и най-близкото му обкръжение е трудно да се преценят кумулативните последици от безпрецедентно нарушение на международното право - както и на неформалните правила, норми и обичаи в международните отношения - породено от използването на ядрени оръжия. Към тези непредвидими рискове се добавя и неизбежната репутационна щета: много наблюдатели биха възприели една руска ядрена ескалация като признак на слабост, а не на сила. Това би демонстрирало, че една огромна велика сила е неспособна да надделее с конвенционални средства над много по-малка, неядрена държава от средна величина.
Нетният баланс между стратегическите печалби и загуби за Москва от взривяването на една или повече ядрени бойни глави в Украйна би бил непредвидим. Освен ако Киев не капитулира напълно, Москва рискува да загуби повече, отколкото би спечелила от подобна ескалация. Предвид устойчивостта, която Украйна демонстрира досега, страната няма да се предаде дори след ядрен удар. Останалата част от света, включително много незападни държави, обаче би била шокирана от нарушаването на ядреното табу от страна на Русия, което би накарало много държави да преосмислят отношенията си с Москва.
За разлика от непредсказуемите последици на една ядрена ескалация, Москва вече е постигнала значителен успех чрез своите словесни заплахи. Въпреки че украинците не са се поддали на тези демонстративни жестове, ядрената реторика на Русия е нанесла сериозни вреди на Киев: обезпокоени западни правителства ограничиха помощта си в отговор на реториката на Кремъл - и продължават да го правят. Не е случайно, че "дрънкането на ядрено оръжие" от страна на Москва често достига своя пик в моменти, когато на Запад се обсъждат нови доставки на оръжие за Украйна.
Любопитното е, че една реална ядрена ескалация във войната между Русия и Украйна може да се развие по сценарий, доста различен от този, от който се опасяват мнозина на Запад. През 2024 г. Мариана Буджерин, историк, специализиран в ядрената тематика към Масачузетския технологичен институт, изтъкна в авторитетното издание "Bulletin of the Atomic Scientists", че Кремъл може да се почувства насърчен да използва ядрени оръжия не за да избегне унижение в Украйна, а - напротив - когато вече разполага с военно предимство.
Точно както през 1945 г. настъпващите американски сили решават да хвърлят атомни бомби над почти победена Япония, така и Москва би могла да прибегне до ядрено оръжие, за да превърне ситуацията на бойното поле - която и без това е благоприятна за Русия - в бърза и пълна победа.
Ако Русия наруши ядреното табу при подобен сценарий, тя несъмнено ще се сблъска с вече споменатите по-горе глобални политически последици. "Но цената", изтъква Буджерин, "би могла да бъде понесена по-лесно от една победила Русия, отколкото от победена такава." Западните държави, пише тя, биха могли да се въздържат от налагането на тежки военни последици за Русия, ако изглежда, че каузата на Украйна така или иначе е загубена. "Осъждането от страна на Китай ще има по-малко значение за Русия, която е спечелила войната си в Европа", продължава Буджерин. И накрая, "използването на ядрено оръжие от Русия неизбежно ще направи силно впечатление на столиците на НАТО и ще позволи на Русия да оформи в своя полза по-широкото следвоенно устройство на Европа."
Както страхът на Запада от Русия като ядрена свръхсила, така и опасенията от руски ядрен ответен удар в случай на поражение в Украйна се основават на погрешни предположения. През последните осем десетилетия държави, притежаващи ядрено оръжие, многократно са губили интервенционни войни и дори са били атакувани от държави без ядрен арсенал.
Ако ядрената ескалация - в случай че руската агресивна война в Украйна се провали- наистина е вероятна или дори неизбежна, защо подобен сценарий не се е разиграл при предишни случаи, когато една интервенционистка сила е била военно притисната до стената от жертвата на собствената си инвазия? Следвайки тази логика, самата Русия би трябвало да започне да се изкачва по стълбицата на ядрената ескалация още през 2022 г., вместо само да говори за нея.
Решенията относно обхвата, естеството и продължителността на подкрепата за Украйна не бива да се диктуват от смътни опасения или стратегическо късогледство. Вместо това те трябва да се ръководят от загрижеността за жертвата на престъпна агресия, от солидарността между демократичните нации и от фундаменталния интерес за запазване на основите на международния ред.
Москва може и да не изпитва морални скрупули да детонира ядрена бойна глава над Украйна, но опитът от последните осем десетилетия подсказва, че подобна ескалация е малко вероятна. Докато Кремъл изхожда от убеждението, че глобалният отговор на евентуална руска ядрена авантюра би бил решителен и би довел до опустошителни последици за Русия, Москва ще продължи да се въздържа от предприемането на толкова несигурен ход.
Източник: news.bg
