Едно от хубавите неща, породени от факта, че цар Самуил е вече в България, е това, че спорът с така наречените македонци, спорът за това български или македонски цар е цар Самуил, вече приключи. Край. Точка. Стоп. Стига толкова. Абсолютно ми омръзна да слушам излиянията, лъжите, комплексите, внушенията на едни измислени хора от една измислена държава. По-добре щях да се чувствам само ако българите от цяла България, а именно Мизия, Тракия и Македония, посрещаха заедно костите на българския цар Самуил. Но и това ще стане.
От дете, ама наистина от дете, използвам доказателството, че прякорът на Василий Втори е „Българоубиец“, а не „Македоноубиец“. Е, омръзна ми вече, стига толкова.
Ако някой македонец има въпроси, да дойде на екскурзия в България, да види къде е цар Самуил и да млъкне. И преди да си тръгне, да провери кръщелното свидетелство на дядо си, да види, че там пише „българин“, че фамилията на дядо му свършва на „-ов“, а не на „-ски“, и да се успокои. Тия нерви няма кой да му ги върне.
Колкото и да се шегувам обаче, днешният ден беше един прекрасен ден за нас, българите, за нашето самочувствие и за нашата история. Не знам на колко хора е ясно това, но съм сигурен, че в бъдеще броят им ще се увеличава.
