Проф. Мария Миланова е началник на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. Тя има дългогодишен опит в лечението на сърдечно-съдови заболявания, над 100 научни публикации и активно участва в развитието на българската и европейската кардиология. В интервю за екипа на Столичната лекарска колегия проф. Миланова говори за рисковите фактори и предизвикателствата пред съвременната кардиология.
Проф. Миланова, кои са основните причини за високата сърдечно-съдова смъртност у нас?
В България, по официални данни, над 65–67% от смъртността е свързана със заболявания на кръвообращението, включително и със сърдечно-съдовите заболявания. Острите коронарни синдроми( състояния, при което внезапно се намалява притокът на кръв към сърцето, включително инфаркти) са сред основните причини за това високо ниво – както в световен мащаб, така и у нас. За съжаление България е в челото на негативните класации.
Какви са най-характерните симптоми?
Най-често той се проявява с гръдна болка. Най-голям шанс за успешен изход и най-ниска смъртност има тогава, когато лечението започне навреме. В кардиологията съществува правилото „времето е мускул“. Оптималното време от постъпването на пациента до извършването на интервенцията е 60–120 минути – т.нар. врата–балон.
Разполага ли България с необходимата инфраструктура за бързо лечение?
Да. В България вече има катетеризационни лаборатории в цялата страна, което е положително. Теоретично пациентът би могъл в рамките на час да достигне до болница с ангиографска зала. На практика обаче, много от болните закъсняват – търсят лекарска помощ след часове или дни от появата на симптомите. Така, когато дойдат при нас, лечението е много по-трудно, рискът е по-висок, а смъртността – значително по-голяма.
Често ли пациентите пристигат в болницата със собствен транспорт?
За съжаление, да. Много пациенти със симптоми на остър коронарен синдром пристигат със собствен транспорт, което е изключително опасно. Те трябва да бъдат транспортирани със спешна медицинска помощ. Първата среща с лекаря трябва да включва ЕКГ – електрокардиограма, която е основата в диагностиката. Тя трябва да бъде направена до 10-тата минута от началото на болката.
Как се поставя диагнозата остър коронарен синдром?
Заедно с ЕКГ се изследват и маркерите за миокардна некроза – високо чувствителният тропонин. Това се прави при постъпване и отново след два часа. Именно комбинацията от ЕКГ и динамиката на маркерите е в основата на поставянето на диагнозата. Когато се касае за остър коронарен синдром със ST-елевация, пациентът трябва незабавно да бъде насочен към ангиографската зала.
Какви са последствията от закъсняла медицинска намеса?
При инфаркт настъпва тромбоза и запушване на един от кръвоносните съдове, които хранят сърцето. Ако не бъде извършена навременна интервенция за отпушване на съда, загиват мускулни клетки и остават трайни увреждания – ниска сърдечна функция, ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност.
Как интервенционалната кардиология промени лечението на тези пациенти?
Интервенционалната кардиология промени коренно протичането на острия коронарен синдром. Днес, ако пациентът дойде навреме и няма трайни увреди от забавяне, на третия или четвъртия ден той може да бъде изписан и да се върне към нормалния си начин на живот. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-малка е увреден сърдечният мускул и толкова по-малко са усложненията.
Кой остава най-големият проблем при лечението на инфаркт у нас?
Основният проблем остава забавянето – дали от страна на пациента, който отлага търсенето на помощ, или по веригата на спешната медицинска помощ. В София, като спешна болница, виждаме, че процентът на пациентите с остър коронарен синдром, докарани с линейка, е много по-нисък от очакваното. Повечето идват със собствен транспорт или придружени от близки, а често са лекувани няколко дни у дома. Това закъснение е изключително рисков фактор за тежки последици.
