Броени дни след приключването на историческата Среща на върха на НАТО в Анкара, словашкият президент Питър Пелегрини и чешкият премиер Андрей Бабиш внесоха яснота около позициите на своите страни спрямо новоодобрения пакет от военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро за 2026 година.
В свои изявления лидерите потвърдиха, че няколко държави от Източна Европа – включително Словакия, Чехия и Унгария – са отказали пряко финансово участие в новата мащабна програма, въпреки че са подкрепили финалната съвместна декларация на Алианса.
Единство на хартия, разделение в бюджета
По време на форума в турската столица, всички 32 държави членки на НАТО подписаха кратко комюнике от шест точки, с което се ангажираха да осигурят 70 милиарда евро за военно оборудване, логистична подкрепа и обучение на украинската армия през 2026 г., с обещание за сходни нива на финансиране и през 2027 г. Както отбелязва агенция Ройтерс обаче, правилата на Алианса позволяват постигането на консенсус по текстовете без това автоматично да задължава всяка суверенна държава да участва в подялбата на конкретната финансова тежест.
Словашкият президент Пелегрини посочи в изявление пред медиите, че Братислава няма да направи допълнителни финансови вноски или да отпуска нови заеми за оръжия. Той аргументира решението с дългосрочната линия на словашкото правителство, водено от премиера Роберт Фицо, че страната няма да спонсорира военни действия в съседна държава. Президентът подчерта, че целта на коментара му е била да разсее критиките у дома, че Словакия е останала изолирана, разкривайки, че и други лидери от региона са изразили същата позиция.
Чешкият обрат и вътрешнополитическите искри
Чешкият премиер Андрей Бабиш беше още по-директен в свое изявление след срещата на върха, заявявайки официално: „Ние оценяваме факта, че всяка страна ще вземе решение за това сама. Чешката република няма да участва в тази сума.“ Бабиш допълни, че Прага ще се фокусира вместо това върху развитието на съвместни европейски проекти за противоракетна отбрана.
Решението на чешкия премиер обаче веднага предизвика сериозно вътрешно напрежение в страната. Президентът на Чехия Петър Павел остро разкритикува стратегията на Бабиш, определяйки внезапното спиране на вноските след четири години интензивна подкрепа за Киев като „недалновидно“. Според Павел подобен ход може да навреди на дългосрочните икономически интереси на Прага, тъй като държавите, които предоставят най-съществена военна помощ сега, ще имат предимство при сключването на договори за следвоенното възстановяване на Украйна.
Кой ще плати сметката?
Новият пакет от 70 милиарда евро идва в деликатен момент за трансатлантическите отношения. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, Съединените щати прекратиха директното финансиране на военната помощ за Украйна, прехвърляйки основната тежест върху Европа и Канада.
Според дипломатически източници, цитирани от изданието „Политико“, структурата на обявения пакет всъщност преопакова и обединява вече поети ангажименти:
- 30 милиарда евро идват под формата на многогодишни заеми от Европейския съюз;
- Останалите 40 милиарда евро се разпределят като двустранни и многостранни вноски от европейските членки на НАТО и Канада.
Поради отказа на държави като Словакия, Унгария и Чехия да се включат в подялбата на общата сума, основната финансова тежест за обезпечаването на пакета се очаква да бъде поета от по-големите европейски икономики, начело с Германия.
Въпреки отказа за военно финансиране, словашката и чешката страна потвърдиха, че ще продължат да предоставят хуманитарна помощ на Киев, включително оборудване за разминиране и подкрепа за възстановяването на разрушената енергийна инфраструктура. Братислава освен това ще запази търговския износ на боеприпаси, произведени от местната оръжейна индустрия, който се осъществява на пазарен принцип.
