Макар за повечето пътници полетът да представлява просто придвижване от една точка до друга, за човешкия организъм той е свързан със серия от физиологични промени. Това обяснява кардиологът Дмитрий Яранов, специалист по сърдечна недостатъчност и трансплантации в Съединените щати, който коментира темата в публикация в Instagram.
В публикацията си от 14 март лекарят посочва, че умората след полет, която често се обяснява единствено с часовата разлика, всъщност може да бъде резултат от по-сложни физиологични реакции на организма към условията на голяма надморска височина. Според него още в момента, в който кабината на самолета бъде херметизирана, в тялото настъпват редица промени. „Много хора смятат, че летенето означава просто да седиш на стол в небето, но организмът реално работи усилено“, отбелязва той.
По време на полет в организма могат да настъпят няколко основни физиологични ефекта:
• Намалено ниво на кислород – по-ниското налягане в кабината води до спад на кислорода в кръвта.
• Повишено натоварване на сърцето – сърдечният мускул трябва да работи по-интензивно, за да достави достатъчно кислород до тъканите.
• Сгъстяване на кръвта – изключително сухият въздух в самолета води до загуба на течности чрез дишането, което намалява обема на кръвта и увеличава нейната вискозност.
• Забавено кръвообращение – продължителното седене може да доведе до задържане на кръвта в долните крайници, което причинява тежест и подуване на краката.
• Отслабена защита на дихателните пътища – сухият въздух изсушава лигавицата на носа и гърлото, която е първата бариера срещу вируси, разпространявани по въздушно-капков път.
Как да се предпазим?
За ограничаване на тези ефекти д-р Яранов предлага няколко практични препоръки, насочени към поддържане на добро сърдечно-съдово и имунно здраве по време на пътуване със самолет.
Според него е важно хидратацията да започне още преди качването на борда, вместо пътниците да разчитат единствено на напитките, които се предлагат по време на полета. Кардиологът също препоръчва да се избягват алкохолът и храните с високо съдържание на сол, тъй като те могат да засилят дехидратацията и да увеличат натоварването на сърдечно-съдовата система.
Допълнително той съветва пътниците да стават или да се раздвижват поне веднъж на всеки час, за да се стимулира кръвообращението и да се намали рискът от застой на кръвта в крайниците. Кратка разходка след кацане може да помогне за възстановяване на нормалния кръвоток и снабдяването на тъканите с кислород.
Като допълнителна мярка специалистът препоръчва използването на физиологичен назален спрей преди излитане, което може да помогне за поддържане на влажността на носната лигавица в сухата среда на самолета.
Според д-р Яранов дори малки ежедневни навици могат да окажат съществено влияние върху състоянието на организма след полет. „Сърцето пътува заедно с вас. Отнасяйте се към него така, сякаш това има значение“, посочва той.
Информацията се основава на съдържание, публикувано в социални мрежи, и не е независимо потвърдена от медицински институции. Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с медицински специалист.
