Осемдесет години след като Съединените щати хвърлиха атомната бомба над Хирошима, светът отново се сблъсква с тревожно нарастващи ядрени рискове. Днешната глобална среда се характеризира с поредица от кризи, в които ядрени сили все по-често застават от двете страни на конфликти, предава Фокус.
Скорошното решение на президента на САЩ Доналд Тръмп да разположи две ядрени подводници в "подходящи региони“ в отговор на съобщение в социалните мрежи от бившия руски президент Дмитрий Медведев може и да не доведе до незабавна ескалация, но служи като напомняне: ядреното оръжие остава постоянна и опасна част от съвременния свят.
Ядрените фронтове: от Европа до Азия
Днес ядрени държави са замесени в конфликти на няколко континента, от Европа до Хималаите и Корейския полуостров. Израел и Съединените щати удариха иранската ядрена програма през юни миналата година, но възможността Техеран да я възстанови и да се стреми към създаване на ядрено оръжие остава реална.
В условията на замразени преговори за контрол над въоръженията, е наложително да се търсят начини за намаляване на напрежението между ядрените сили и за изграждане на механизми за управление на конфликтите.
Различни конфликти, общ риск
Нито един конфликт не е идентичен. В Европа Русия многократно използва ядрени заплахи, за да възпира намесата на САЩ и НАТО във войната ѝ с Украйна. В Азия, терористичен акт в Кашмир през април доведе до нова ескалация между Индия и Пакистан, пораждайки опасения от неконтролируема война.
Въпреки всичко, логиката на ядреното възпиране засега действа. Русия избягва действия, които биха въвлекли НАТО директно във войната, а Индия и Пакистан демонстрират познаване на „правилата на играта“, поддържайки конфликтите си под ядрения праг.
Ядреният праг остава несигурен
Въпреки сегашните ограничения, няма гаранция, че ядрени сили няма да прекрачат червените линии, било умишлено или по погрешка. Пример за това е милитаризацията в Европа с нарастващи въоръжени сили от страна на НАТО и отговор от Русия под формата на ядрено дрънкане.
В замяна на подкрепа от Северна Корея за войната срещу Украйна, Русия на практика прекрати всякакво сътрудничество със САЩ по темата за севернокорейската ядрена програма. Руската техническа помощ рискува да направи Пхенян още по-опасен.
Разпадащият се режим за неразпространение
Съществуващият режим за неразпространение на ядрени оръжия играеше ключова роля в глобалната сигурност, но днес ефективността му е под въпрос. Големите сили често се движат в противоположни посоки, което прави механизмите за контрол все по-безполезни.
Ето защо е от съществено значение ядрените държави, особено САЩ, да предприемат конкретни стъпки за намаляване на риска от ядрена ескалация. Това означава не само контрол над ядрените арсенали, но и справяне с политическите и конвенционални напрежения, които могат да доведат до катастрофа.
Необходимост от нови канали за комуникация
Урокът от Студената война е ясен: откритите канали за комуникация между ядрените сили могат да спасят света. Макар че САЩ и Русия все още поддържат някои контакти, включително за размяна на пленници, официални военни линии между НАТО и Москва отсъстват.
В Южна Азия, въпреки че военни канали между Индия и Пакистан функционират, недоверието остава високо. Създаването на нови линии за комуникация между политическите лидери и съветниците по национална сигурност би могло да предотврати бъдещи кризи.
Дългосрочна визия: подкрепа за глобалните институции
Нужно е укрепване на международните механизми, като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Агресивното отношение на Иран към агенцията е знак за ерозиращата ѝ легитимност. Затова е важно гласове от Глобалния юг да подкрепят аполитичния характер на МААЕ и нормите на неразпространение.
През 2022 г. лидерите на Г-20, координирани от Индонезия, ясно заявиха, че "използването или заплахата от използване на ядрени оръжия е недопустима“. Тази позиция трябва да бъде потвърдена отново, особено с наближаващата конференция за преглед на Договора за неразпространение на ядрено оръжие през следващата година.
Светът днес е изправен пред комплексна и опасна ядрена реалност. Ядрените оръжия не са просто символи на сила, а потенциални двигатели на катастрофа. Сега повече от всякога е необходима отговорна дипломация, открита комуникация и международно сътрудничество, за да бъде запазен крехкият мир и да не се повтаря ужасът от Хирошима.
