Ноември 1943 година, източнопруското селце Грос-Парч (днешна Полша): младата Роза Зауер е избягала от бомбардировките в Берлин и е намерила убежище в провинцията при родителите на съпруга си – германски войник, чиято част тогава се сражава в Украйна. Недалеч от това място, дълбоко в гората и заобиколен от бодлива тел, се намира тайният щаб на Адолф Хитлер на Източния фронт - така наречената "Вълча бърлога".
Малко след пристигането си в Грос-Парч Роза е насилствено вербувана от СС и е включена към група жени, които всеки ден са отвеждани във "Вълчата бърлога", за да "работят" като дегустаторки за Хитлер – тестват за отрова храната, приготвена за него. Ако в нея наистина има отрова, ще умрат те, а не фюрерът. Роза е главната героиня в новия филм "Дегустаторките" на италианския режисьор Силвио Солдини.
Лентата разказва историята именно на тези жени. Дегустаторките, които седят на пищно подредена маса пред най-изтънчените ястия, докато хората в цяла Европа гладуват. Те обаче знаят много добре, че всяка една хапка може да е последната им, защото враговете на Хитлер са много. Роза се сприятелява със срамежлива жена на име Елфриде и започва тайна връзка с офицера от СС Алберт Циглер.
Свидетелствата на Маргот Вьолк
Филмът на Солдини е създаден въз основа на романа на Розела Посторино, която се вдъхновява от личната история на Маргот Вьолк - една от общо 15 жени, които са пробвали храната за Хитлер. Самата тя е правила това в продължение на две години и половина и е единствената оцеляла дегустаторка. Идеята за любовната история във филма пък идва от разказа на Вьолк за това как през 1944 един германски офицер я качва на влак за Берлин, за да я спаси от приближаващата Червена армия. По-късно Вьолк научава, че всички останали дегустаторки са били застреляни от съветски войници. За преживяванията си по време на Втората световна война тя проговаря много по-късно – чак през декември 2012 година, когато е на 95.
През 2013 Вьолк споделя пред списание "Шпигел", че докато е работила като дегустаторка на Хитлер е била изнасилена от офицер от СС, както и няколко пъти от съветски войници - след завръщането си в Берлин. Съпруга си тя вижда отново повече от година след края на войната - той е тежко травмиран от преживяното.
Съмнения относно историята за дегустаторките
Историкът Свен-Феликс Келерхоф е скептичен относно описваните събития. Както посочва той пред "Ди Велт", Хитлер е имал стомашни проблеми през последните години от живота си и му е била давана специална, диетична храна, която е била приготвяна в отделна кухня в най-вътрешната зона за сигурност "Sperrkreis 1" на "Вълчата бърлога". Затова той смята, че не е имало никакъв смисъл храната да се изнася от тази зона с ограничен достъп, за да бъде дегустирана от някакви жени.
Още един щрих по темата добавя историкът Феликс Бор, който припомня, че от юли 1943 храната за Хитлер се приготвя отделно, за което отговаря диетоложката Хелене фон Екснер. Преди нея готвач на име Ото Гюнтер е приготвял ястия в огромни съдове за всички нацистки лидери, намиращи се във "Вълчата бърлога".
Освен най-близкото обкръжение на Хитлер, там са работили около 2000 души. Не е изключено жените да са били заставяни да опитват други ястия, за които им е казано, че са за Хитлер.
В интервю за ДВ Феликс Бор казва, че по време на мащабното си проучване на структурите на "Вълчата бърлога" не е открил източници, които да потвърждават разказа на Маргот Вьолк. Но той признава също, че не е открил и документи, които да доказват обратното.
Документираните опити за убийство на Хитлер
Има ясни исторически доказателства, че е имало над 40 опита Хитлер да бъде ликвидиран.
Най-известният от тях е неуспешният атентат от 20 юли 1944 г. - "Операция Валкирия". Тогава офицерът от Вермахта Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг залага бомба в куфарче под една маса. Тя се взривява по време на брифинг и убива четирима души, като самият Хитлер оцелява. По-късно той казва по радиото, че е "напълно невредим с изключение на съвсем незначителни охлузвания по кожата, натъртвания или изгаряния" и вижда в оцеляването си пръста на провидението - потвърждение за това, че трябва да продължи до постигането на своите цели.
Автор: Елизабет Грение
