Френският президент Еманюел Макрон направи още една стъпка към разширяване на френското ядрено възпиране над цяла Европа, като заяви, че е готов да обсъди с други държави на континента разполагането на френски самолети, оборудвани с ядрени оръжия, предаде Франс прес, съобщи БТА.
Това обсъждане, за което френският президент спомена няколко пъти от началото на март насам, се провежда на фона на сближаването между САЩ и Русия и опасенията от мащабно изтегляне на американската армия от Европа.
"Готови сме да започнем тази дискусия. Ще определя рамката съвсем официално през следващите седмици и месеци", заяви президентът в ефира на телевизия Те Еф 1. Американците вече разполагат тези сили от известно време в редица европейски държави.
Макрон обаче постави три условия за тази хипотеза: "Франция няма да плаща за сигурността на другите", това потенциално разполагане "няма да намалява това, от което (Франция) се нуждае" и накрая "окончателното решение винаги ще бъде на президента на републиката, на ръководителя на въоръжените сили". Според него подобни дискусии няма да променят френската ядрена доктрина, която е имала европейски измерения още от времето на Де Гол.
Темата беше повдигната в началото на март в реч на френския президент, който заяви, че иска да постави началото на стратегическия дебат за защитата на Европа под френския ядрен чадър. Това беше отговор на изказване на Фридрих Мерц, тогава бъдещ германски канцлер, който беше преценил, че е необходимо Европа да се подготви "за най-лошия сценарий" на НАТО без американската гаранция за сигурност.
Франция и Великобритания са единствените европейски държави, които разполага с ядрени оръжия. Досега останалите европейски членове на НАТО бяха под американския ядрен чадър.
Макрон вече е подчертавал, че "жизненоважните интереси" на Франция, които са в основата на нейната стратегия за ядрено възпиране, включват и тези на нейните "основни партньори" в Европа.
"Моментът, в който живеем, е момент на геополитическо пробуждане. Нашата Европа е изградена преди всичко за мир", напомни Еманюел Макрон. Но "предизвикателството пред нас е да останем свободни", предупреди той.
Макрон заяви също, че Европа ще наложи санкции, ако Русия докаже, че не спазва прекратяването на огъня в Украйна. Той посочи като възможности "вторични санкции" за "прекупвачите" на "финансови услуги" или "изкопаеми горива".
В събота Украйна и нейните европейски съюзници, заедно със САЩ, поставиха на Москва ултиматум да се съгласи на "пълно и безусловно" 30-дневно прекратяване на огъня, което да започне в понеделник, като в противен случай Русия ще бъде изправена пред нови санкции.
От началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Европейският съюз вече е наложил на Русия 16 пакета санкции. Следващия вторник се очаква да бъде приет 17-и пакет. Засега финансовият сектор и изкопаемите горива бяха до голяма степен пощадени от тези санкции. Понастоящем европейците обмислят възможността да наложат санкции на повече банки, които не са били изключени от мрежата СУИФТ, която управлява по-голямата част от трансакциите в световен мащаб. По този начин те възнамеряват да се насочат към финансови институции в трети страни, включително в Азия, които позволяват заобикалянето на вече наложените санкции.
В петролния сектор идеята е да се наложат санкции на големите руски петролни компании.
Според европейски дипломатически източник изготвянето на санкциите, засягащи тези два сектора, ще отнеме няколко седмици, отбелязва АФП.
Макрон подчерта, че "войната трябва да приключи и Украйна трябва да бъде в най-добрата възможна позиция за започване на преговори". Според него именно това ще даде възможност "да се решат териториалните въпроси". Френският президент обаче добави, че "дори самите украинци осъзнават, че няма да могат да си върнат всичко, което е взето от 2014 г. насам" от Русия, без да назовава конкретни региони.
"Това, което правителството на Бенямин Нетаняху прави днес (в Газа), е неприемливо", добави още Макрон в интервюто си, определяйки случващото се като "позор".
"Не е работа на президента на републиката да казва “Това е геноцид", а на историците", отбеляза обаче френският президент. Той обаче припомни, че е сред "малкото лидери, които са отишли на границата" между Египет и Газа. Гледката е "една от най-тежките, които някога" съм виждал, подчерта Макрон, като изрази съжаление, че "цялата помощ, която Франция и други държави изпращат", е блокирана.
Въпросът за преразглеждане на "споразуменията за сътрудничество" между ЕС и Израел остава "отворен", добави Макрон.
