На 3 май 1469 г. е роден един от най-спорните, но и разпознаваеми мислители на всички времена - флорентинският философ Николо Макиавели. В продължение на дълги години роденият в ренесансова Флоренция Макиавели е служител на Флорентинската Република с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука, и по-конкретно на политическата етика. Писал е също така комедии, карнавални песни и поезия. Личната му кореспонденция е високо ценен образец на италианския език.
Макиавели е секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498-1512), когато Медичите не са на власт. Той написва своя шедьовър – „Владетелят”, след като Медичите възстановяват своята власт и Николо вече няма задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.
Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата за непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта.
В Западна и Средна Европа през ранното Ново време той е бил четен като първият представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците - основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни възприятия, които се позовават или на "Владетелят", или на "Размишленията".
