В Екатерининската зала на Кремъл мълчанието е било почти пълно. На 24 февруари 2022 г., часове след началото на пълномащабната инвазия в Украйна, Владимир Путин събира над 30 от най-богатите руски бизнесмени и им дава ясно да разберат, че очаква подкрепа за войната. Никой от поканените не му възразява публично.
Тази сцена се превръща в символ на отношенията между Кремъл и руските милиардери. В продължение на повече от две десетилетия бизнес елитът запазва богатството си, но губи политическото влияние, което има през 90-те години. Сега част от него вече си представя какво може да се случи след края на управлението на Путин.
„Помня как олигарсите се разхождаха така, сякаш светът им принадлежеше. А после се появи Путин и тези самоуверени мъже се превърнаха в напълно подчинени, почти отчаяни ученици“, казва финансистът Бил Браудър, бивш голям чуждестранен инвеститор в Русия и критик на руския президент.
Богати, но без политически карти
Русия има рекордните 155 милиардери, а общото им състояние е близо 700 милиарда долара. Според класацията на Forbes за 2026 г. оценката достига 695,5 милиарда долара.
Парите обаче не им осигуряват същото влияние. Вътре в страната богатството все повече зависи от отношенията с държавата, държавните поръчки и лоялността към Кремъл. Извън Русия санкциите ограничават достъпа до пазари, частни полети, яхтени пристанища и западни финансови инструменти.
„Те нямат карти, нямат игра. Богати са, защото имат връзка с Путин, а не обратното“, казва бившият кремълски съветник и опозиционен политик Дмитрий Некрасов.
През юли Bloomberg съобщи, че част от най-богатите руснаци прехвърлят милиарди извън страната заради опасения за икономиката, бюджета и възможни конфискации. Сред предпочитаните активи са криптовалути, злато и имоти в чужбина. Двама източници на агенцията оценяват неофициалното изтичане на капитали през годината на десетки милиарди долари.
Три сценария след Путин
Анализаторите, цитирани от BBC, очертават три възможни посоки. Първата е демократизация, но тя се смята за най-малко вероятната заради отслабването на институциите и дългогодишната репресия. Втората е нов авторитарен режим, при който наследникът на Путин ще продължи политиката му, но вероятно ще бъде по-слаб в началото.
Третият вариант е завръщане към модел, напомнящ 90-те години, когато няколко бизнес групи имаха пряк достъп до властта. Именно този сценарий привлича част от милиардерите. „Те искат да се върнат към време, когато ги слушаха, не им отнемаха активите и разбираха правилата на играта“, казва анализаторката Александра Прокопенко.
По думите на Некрасов някои бизнесмени вече се опитват да изграждат отношения с „подходящи представители на силовите структури или министри“. По-богатите с повече свободни средства биха могли да участват в бъдеща борба за влияние, докато зависимите от държавни договори рискуват да загубят всичко.
Мелниченко наруши мълчанието
Най-ясният публичен сигнал идва от Андрей Мелниченко, един от най-богатите руснаци и осмият в класацията на Forbes за 2026 г. В интервю за Икономист той повтаря част от тезите на Кремъл за войната и отношенията със Запада, но едновременно с това говори за необходимост от край на едноличното управление и по-голямо отваряне на Русия към света.
Журналистът Аркадий Островски, който разговаря с Мелниченко, казва, че дискусиите им са били напрегнати и продължили часове. Според него милиардерът не е говорил само от свое име, а е изразил усещания, споделяни от част от бизнес елита.
Никой от останалите богаташи не го последва публично. Прокопенко описва атмосферата като основана на „сталинистки страх“ и разказва за бизнесмен, който по време на разговор е седял върху телефона си, за да затрудни евентуално подслушване.
Затова недоволството остава скрито. Браудър и американският финансист Майк Калви смятат, че руските милиардери няма да се обединят срещу Путин, докато той е жив и контролира силовия апарат. Въпросът е не дали ще се опитат да върнат влиянието си, а дали наследниците на сегашния режим ще им позволят.
Източници: bbc.com, themoscowtimes.com, meduza.io