Владимир Путин разчита на четири сценария, чрез които да постигне победа над Украйна, но два от тях вече се развиват неблагоприятно за Кремъл. Според The Wall Street Journal Москва е очаквала украинската армия да рухне или администрацията на Доналд Тръмп да принуди Киев да приеме руските условия. Нито едното, нито другото се е случило.
Украйна продължава да оказва съпротива, а натискът от Вашингтон не е довел до съгласие за предаване на територии, които руските сили не са успели да превземат. Според публикацията ранното почти пълно спиране на американската военна и финансова помощ е намалило влиянието на Белия дом върху украинското ръководство.
Ракетите и политическото разделение в Европа
Останалите два сценария на Кремъл са свързани с продължителна кампания от ракетни и дронови удари срещу украински градове и критична инфраструктура, както и с отслабване на европейската подкрепа за Киев. Сред потенциалните цели са електроцентрали, складове, черноморски зърнени пристанища и мостове през Днепър.
Според анализа постоянните атаки могат да доведат до недостиг на електричество, отопление и вода и да засилят зависимостта на Украйна от европейско финансиране. На фронта руското настъпление остава ограничено. Опитите за обкръжаване на украински отбранителни позиции в източната част на Донецка област са се провалили, а украинската армия продължава да се сражава въпреки недостига на военнослужещи.
„Зимата обикновено е най-доброто време за руско настъпление, но украинското присъствие на дронове по фронтовата линия сега е толкова силно, че само периодите с лошо време позволяват на руснаците да напредват“, заявява Конрад Музыка, основател на Rochan Consulting.Кремъл разглежда Европа като основен съюзник на Украйна, но и като възможно слабо място. Ниските темпове на икономически растеж, напрежението около социалните програми и високите енергийни цени влияят върху подкрепата за управляващите партии. В същото време популярност набират политически формации, които се противопоставят на помощта за Киев.
Във Франция Марин льо Пен обещава да ограничи френското и европейското финансиране за Украйна. В Германия „Алтернатива за Германия“ подкрепя възстановяването на мащабните покупки на руски газ. В Италия срещу помощта за Киев се обявяват партии както от управляващата дясноцентристка коалиция, така и от левоцентристката опозиция.
Москва очаква резултатите през 2027 г.
Хана Ноте, директор по Евразия в Центъра „Джеймс Мартин“ за изследване на неразпространението в Монтерей, заявява: „Пролетта е това, което руснаците ще чакат. Те искат да видят какво ще даде тази ракетна кампания, както и кой ще спечели предстоящите президентски избори във Франция. Тогава ще направят равносметка.“
Според оценката Русия може да промени стратегията си, но не и основните си цели. Кремъл вероятно ще изчака началото на 2027 г., преди да реши дали да продължи по същия курс или да го коригира.
Междувременно финансовият натиск върху Москва се увеличава. Военните разходи вече представляват една трета и повече от всички държавни разходи, а регионалните власти изпитват недостиг на средства и намаляват плащанията към семействата на загинали военнослужещи. „Имаме работа с много нестабилна система“, заявява Александра Прокопенко, старши научен сътрудник в Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия.
Източници: unian.net
