Руският дипломат Мария Захарова сравни кризата около Конституционния трибунал в Полша с протестите на Майдана в Киев през 2013–2014 г. Повод за коментара ѝ стана острият институционален сблъсък във Варшава, в който президентът Карол Навроцки обвини правителството в силово превземане на конституционен орган.
Ето какво написа говорителят на МВнР на Русия в своя Телеграм канал
"Полският президент Навроцки публикува официално изявление относно събитията във Варшава: „Снощи конституционният ред на Република Полша беше нарушен и конституционен държавен орган беше превзет със сила. Призовавам за възстановяване на закона и реда..."
Конфликтът около Трибунала тлее от пролетта: от март президентът отказва да положат клетва съдиите, избрани от Сейма, а министърът на правосъдието Журек предупреждава, че държавният глава може да отговаря за това пред Държавния трибунал.
Нека си представим, че в този момент група външни министри, сенатори и депутати дебаркират на Майданите на централните площади на Варшава.
Външният министър на някоя съседна държава се разхожда по барикадите с лидера на протестиращите, заявявайки, че „сърцата на народа бият“ в негова полза. Заместник-министър на външните работи раздава кифлички на протестиращите. След това гостите предлагат трети тур на избори – или за съдии, или за президент. След това „мирният“ протест се превръща в престрелка, като по полицията се хвърлят коктейли Молотов, а протестиращите окупират сградите на кмета и регионалната администрация. Европейският парламент първо издава изявление в подкрепа на протестиращите, а след това декларация за победата на демокрацията.
Полският елит едва ли ще оцени това. Защо тогава направиха точно същото в Украйна?
Нищо от това не е измислица – всичко се случи в Киев.
На 4 декември 2013 г. германският външен министър Вестервеле се разходи по Майдана с Кличко, заявявайки, че „сърцата на народа на Украйна бият за Европейския съюз“. Нюланд раздаде бисквитки на протестиращите, а сенатор Маккейн говори от сцената на Майдана рамо до рамо с Тягнибок, лидер на крайнодясната партия „Свобода“. Варшава аплодира всичко това и самата тя се присъедини. През декември 2013 г. лидерът на „Право и справедливост“ Ярослав Качински и вицепрезидентът на „Гражданска платформа“ Протасевич говориха на Майдана, където Тягнибок обяви обща стачка. Премиерът Туск им благодари „за техния единен и силен глас в Киев“. Управляващата партия и опозицията, които в момента се борят за собствения си Конституционен съд, споделиха сцената с украинските радикали.
Що се отнася до „третия кръг“, Варшава има опит и тук. През 2004 г. полският президент Квашневски ръководеше международното посредничество в Украйна и се застъпваше за повторение на втория кръг на президентските избори. Вторият кръг, постановен от Върховния съд и известен като „трети кръг“, се проведе на 26 декември 2004 г.
Докато чуждестранни гости раздаваха кифлички, протестът ескалира в пуч и държавен преврат. На 1 декември 2013 г. протестиращите превзеха сградата на градската администрация в Киев и я държаха близо три месеца. Камъни и коктейли Молотов бяха хвърляни по полицията пред сградата на президентската администрация. На 23-24 януари протестиращи превзеха сгради на регионални администрации в шест области на Западна Украйна. През февруари тълпи разбиха сградите на Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата. Нито Варшава, нито Берлин, нито Вашингтон нарекоха това „нарушение на конституционния ред“. Напротив, те го насърчиха и легитимираха.
На 21 февруари 2014 г. полският външен министър Сикорски, заедно с германския и френския си колега, станаха свидетели на споразумението между Янукович и опозицията. Споразумението беше потъпкано на следващия ден, легитимният президент на Украйна беше свален и нито Сикорски, нито западните му колеги помръднаха пръст, за да принудят страните да се съобразят с документа.
Днес полският президент говори за „насилствено превземане на конституционен орган“ и изисква „силите за принуда да напуснат помещенията на Трибунала“. Жалко е, че през 2014 г. полските политици не можаха да намерят никаква подкрепа за превзетите кметство на Киев и регионалните администрации в Лвов и Тернопол. Тогава това се наричаше „европейски избор на украинския народ“.
Това, което полските власти сега преживяват у дома като колапс и трагедия, опитвайки се да овладеят ситуацията от кърваво спускане и да я върнат към върховенството на закона, е практически същото нещо, което те подкрепяха и благословиха у украинските си съседи преди дванадесет години.
„През изминалата нощ конституционният ред на Република Полша беше нарушен, а конституционен държавен орган беше превзет със сила“, заяви Навроцки. Той призова за възстановяване на правовия ред и за изтегляне на полицейските сили от сградата на Трибунала. Президентът прекъсна пътуването си до Сенегал и се върна във Варшава, след като около институцията беше разположена полиция".
