Кремъл продължава да отхвърля предложенията за общо прекратяване на огъня по фронтовата линия и настоява за мирно уреждане, което да отговаря на руските военни цели. Това пише Институтът за изследване на войната (ISW) в оценката си за развитието на войната в Украйна.
На 29 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия не желае временно примирие, а ще приеме единствено мирно споразумение.
„Русия не желае временно примирие, а ще приеме единствено мирно уреждане на конфликта“,е позицията, представена от Песков.
Москва отхвърля подобен формат, откакто украинският президент Володимир Зеленски предложи прекратяване на огъня през март 2025 г. На 11 март същата година Украйна и Съединените щати постигнаха договореност за незабавно 30-дневно примирие по цялата фронтова линия. Два дни по-късно руският президент Владимир Путин отхвърли предложението.
Локално примирие край Олешки
На този фон на 30 октомври официална украинска делегация пристигна в окупирания град Олешки в Херсонска област. Пътуването е извършено през Гомел в Беларус и Анапа в Русия, а целта е да бъде подпомогнато хуманитарното прекратяване на огъня в района.
Украинският омбудсман Дмитро Лубинец заяви, че двете страни спазват локалното примирие вече 80 часа. То е в сила от сутринта на 27 октомври. Лубинец и руският омбудсман Яна Лантратова съобщиха, че маршрутите в Олешки са напълно разминирани, което позволява на хуманитарни конвои да влязат в града.
В следобедните часове на 30 октомври е започнало и транспортирането на цивилни граждани, които желаят да се евакуират към територии, контролирани от Украйна. Данните за спазването на примирието и за разминирането са представени от двамата омбудсмани.
„Новая газета“ спира работа
В оценката си ISW свързва отказа от общо примирие и с по-широката политика на Кремъл за контрол върху информационното пространство. Независимата руска медия „Новая газета“ обяви, че ще прекрати дейността си от 9 ноември след поредица от действия на руските власти.
От редакцията заявиха, че властите и специалните служби са принудили екипа да спре работа, като по думите им на практика са „убили“ изданието. През последните години „Новая газета“ е била лишена от възможност да получава дарения, печатната ѝ машина е била конфискувана, а изданието, редактори и журналисти са били обявени за чуждестранни агенти. Последвали са обиски в редакцията и в дома на главния редактор, както и принудително напускане на офиса в Москва.
Според ISW след началото на пълномащабната война, а особено след метежа на „Вагнер“ през юни 2023 г., Кремъл е засилил цензурата в интернет и медиите.
Източници: news.bg
