Полша навлезе в нова фаза на институционалната си криза, след като спорът за осем нови съдии в Конституционния трибунал прерасна в открит сблъсък между правителството, президента и ръководството на съда. Европейската комисия призова президента Карол Навроцки да приеме избора на парламента, за да може трибуналът да функционира в съответствие с полската Конституция и правото на Европейския съюз.
През 2026 г. мнозинството в долната камара на парламента избра осем съдии за 15-членния орган. Навроцки, който е подкрепян от националноконсервативната опозиция, прие клетвите на част от тях, но отказа или забави процедурата за останалите. Петима от осемте положиха клетва в Сейма без присъствието на президента. Правителството и тези съдии ги смятат за пълноправни членове на трибунала, докато президентът и действащото ръководство на съда не признават същия състав.
Две версии за това кой има право да работи в съда
Спорът се задълбочи, след като на 30 октомври съдия Анна Корвин-Пьотровска обяви едномесечно отстраняване от длъжност на председателя Богдан Швенчковски и заместник-председателя Бартломей Сохански. Тя заяви, че поема ръководството на институцията като най-старшия съдия. Полиция беше изпратена около сградата на трибунала във Варшава, а пред нея се събраха протестиращи.
Действията на Корвин-Пьотровска са оспорвани от президента и от лагера на „Право и справедливост“. Навроцки прекъсна пътуването си до Сенегал и се върна в Полша. След това проведе консултации с представители на политическите сили и определи случилото се като „насилствено превземане на конституционен орган“. Марчин Пшичач, съветник на президента, заяви, че страната е изправена пред „масивна конституционна криза“ заради незаконен опит за овладяване на важна държавна институция.
Премиерът Доналд Туск защити действията на новоизбраните съдии и обвини националноконсервативната опозиция, че се опитва да блокира възстановяването на върховенството на закона. Така в една и съща институция вече съществуват две конкуриращи се интерпретации за това кой има право да ръководи трибунала и кои съдии могат да участват в заседанията му.
Как се стигна дотук
Корените на конфликта са в реформите на правосъдието, въведени от „Право и справедливост“ между 2015 и 2023 г. Европейската комисия и европейските съдилища многократно поставиха под съмнение независимостта на полския Конституционен трибунал заради назначения, извършени при предишното управление. През декември 2025 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че съставът и практиката на трибунала не отговарят на изискванията за независим и безпристрастен съд.
След идването на власт на коалицията около Туск през декември 2023 г. правителството започна да възстановява контрола върху съдебната система, но срещна съпротива от президента и от съдии, назначени при предишното мнозинство. Венецианската комисия препоръча клетвата на новите съдии да бъде приета без забавяне и посочи, че президентът не може да превръща процедурата в нов избор или проверка на кандидатите.
На този етап няма общоприет институционален механизъм, който да прекрати спора. Очакват се нови съдебни и политически ходове, а работата на Конституционния трибунал остава под въпрос, докато президентът, парламентът и самите съдии признават различни правила за неговия състав и ръководство. Кризата вече не е само спор за назначения, а сблъсък между паралелни версии на държавния конституционен ред.
Източници: apnews.com, marketscreener.com, euronews.com
