На 1 ноември 1993 г. влиза в сила Договорът за Европейския съюз, известен като Договора от Маастрихт. С него официално е създаден Европейският съюз, а европейската интеграция получава нова политическа и икономическа рамка.
Документът е подписан на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт, Нидерландия, от представители на 12-те тогавашни държави членки на Европейската общност: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Франция и Испания.
Пътят към единната валута
Маастрихтският договор не въвежда еврото веднага, а определя последователни стъпки за изграждането на икономически и паричен съюз. Той поставя изисквания към държавите, които искат да приемат общата валута. Сред тях са ниска инфлация, ограничен бюджетен дефицит, устойчив държавен дълг, стабилен валутен курс и близки дългосрочни лихвени проценти.
Първоначално еврото съществува като безналична валута от 1 януари 1999 г. Банкнотите и монетите са пуснати в обращение на 1 януари 2002 г. в 12 държави. Така договорът от 1993 г. поставя правната основа, но самото въвеждане на общите пари става на по-късен етап.
Европейската централна банка определя договора като основата за създаването на единната валута и за изграждането на институционалната система, която трябва да гарантира ценова стабилност.
Повече от икономически проект
Договорът променя и политическата архитектура на континента. Европейската икономическа общност е преименувана на Европейска общност, а към нея са добавени обща външна политика и политика на сигурност, както и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.
С документа е въведено гражданството на Европейския съюз. То дава на гражданите на държавите членки допълнителни права, включително възможност да гласуват и да се кандидатират на местни и европейски избори в друга държава от съюза, в която живеят.
Ролята на Европейския парламент също е разширена. Институцията получава повече правомощия в законодателния процес, а договорът поставя основите на процедурата за съвместно вземане на решения между парламента и Съвета.
В текста е записана целта за изграждане на „все по-тесен съюз между народите на Европа“. Три десетилетия по-късно тази формулировка остава свързана с един от най-важните поврати в историята на европейското обединение.
Източници: history.com, theguardian.com
