Управляващите от „Прогресивна България“ прокараха редовната план-сметка за годината, която влезе в сила на 1 август 2026 г.
Веднага след обнародването на закона в Държавен вестник обаче опозиционните сили блокираха текстовете по съдебен път. Тъй като нито ГЕРБ, нито ПП разполагат самостоятелно с нужните 48 народни представители за сезиране на магистратите, двете формации си помогнаха взаимно с допълнителни подписи, за да съберат над 50 гласа. Документите бяха официално заведени в деловодството, а Конституционният съд (КС) светкавично образува три отделни дела.
Мотивите на ГЕРБ: Рискове пред еврозоната и финансова нестабилност
- Рекорден свръхдефицит: Жалбата на ГЕРБ, представена от Владислав Горанов, е насочена срещу заложения бюджетен дефицит от 5,7%. Партията твърди, че рамката директно нарушава Закона за публичните финанси, където максималният позволен праг е 3%.
- Международни договори: Според опозицията този финансов курс нарушава Договора за функциониране на ЕС и окончателно минира пътя на страната към еврозоната.
- Принцип на правовата държава: Вносителите настояват, че едно обикновено парламентарно мнозинство не може с лека ръка да суспендира фундаментални фискални правила.
Аргументите на „Продължаваме промяната“: Скрити капани в преходните разпоредби
- Независимост на съдебната власт: Депутатът Стою Стоев обяви, че ПП атакува обвързването на магистратските заплати с възнагражденията на депутатите. По думите му това поставя съдебната система под недопустимо политическо влияние.
- Замразяване на минималната заплата: От партията оспорват спирането на законовия механизъм, който определя минималното възнаграждение като 50% от средната заплата за страната.
- Орязване на социални права: Жалбите засягат и новите правила за изчисляване на трудовия стаж, както и текстове в Закона за здравето, позволяващи преразглеждане на ТЕЛК решения единствено на база разследвания, без влязъл в сила съдебен акт.
Шансовете за успех: Какво предстои оттук нататък?
Според неофициални анализи и предходни изявления на председателя на Конституционния съд Павлина Панова, решение по казуса може да се очаква най-рано в средата на септември 2026 г..
Шансовете на опозицията да събори конкретни текстове от преходните и заключителните разпоредби са сравнително високи, тъй като КС има последователна практика да отхвърля промени в трайно законодателство, направени „на тъмно“ през бюджетния закон. По отношение на макрорамката и дефицита обаче съдът традиционно проявява сдържаност, приемайки, че фискалната политика е изцяло в правомощията на законодателната власт.
Ако КС обяви текстове от Бюджет 2026 за противоконституционни, автоматично ще се върне в сила удължителният закон, който регулираше държавните разходи през първите седем месеца на годината. Подобен развой би довел до сериозен административен трус за кабинета на „Прогресивна България“.
Любопитен детайл е, че бившите коалиционни партньори от „Демократична България“ (ДБ) и депутатите от „Възраждане“ отказаха да сложат подписите си под тези жалби, което демонстрира липсата на пълно единодушие в опозиционния блок.
