Настоящата бюджетна ситуация поразително напомня на тази от преди три години. Държавният бюджет за 2023 г. бе приет с дефицит от точно 3% от БВП, след като редовното правителство на акад. Николай Денков успя изцяло да прекрои базовия проект на служебния кабинет на Гълъб Донев.
През април 2023 г. правителството на Гълъб Донев шокира финансовата сфера, като разработи макрорамка с рекорден дефицит от 6,4% (близо 12 млрд. лева) и заложен нов дълг от над 13 млрд. лева. След сформирането на редовна власт, финансовият министър Асен Василев радикално сви разходите и премахна неописани буфери, за да вкара страната в Маастрихтските критерии за еврозоната.
Първоначалният план: Консервативният подход на Гълъб Донев
Служебното правителство защити своя вариант с мотива, че той отразява единствено действащото законодателство и заварените разходи. По думите на премиера Гълъб Донев, кабинетът му нарочно не е заложил промени в данъчната политика, оставяйки на политическите партии в 49-ото Народно събрание сами да решат от кои разходи да отрежат.
- Рискове: Проектът с 6,4% дефицит обричаше България на процедура по прекомерен дефицит от ЕК и замразяваше членството в Еврозоната.
- Капиталови разходи: Бяха планирани мащабни буфери, които редовната власт впоследствие определи като изкуствено надути.
Финансовата корекция на Асен Василев
Веднага след поемането на поста, финансовият министър Асен Василев обяви, че бюджетът с 3% дефицит е напълно реалистичен и изпълним. Корекцията се случи в рамките на по-малко от месец по следния начин:
- Запазване на социалните плащания: Разходите за пенсии, заплати в публичния сектор и социални помощи не бяха намалени.
- Премахване на "кухи" разходи: Орязани бяха мащабни капиталови разходи за министерства, които нямаха готови и разписани проекти.
- Повишаване на събираемостта: Беше заложен 100% дивидент от държавните дружества и по-затегнат фискален контрол.
Ето пълната обосновка на Асен Василев от 20 юни 2023 г., цитиран от сайта на Министерството на финансите:
„Бюджетът, който разработваме за 2023 г, е изпълним. Той дава една добра основа за следващите няколко години, тъй като е разчетен по изключително реалистични параметри – 1,8 % ръст на БВП, 7,8 % средногодишна инфлация и 3% дефицит“, това заяви министърът на финансите Асен Василев на брифинг. На него той представи напредъка в подготовката на бюджета на страната за 2023 г. след срещата с членовете на Комисията по бюджет и финанси в 49-то Народно събрание.
Асен Василев съобщи, че има няколко основни промени спрямо бюджета, предложен от служебното правителство. Заложеният бюджетен дефицит е 4,582 млрд. лв., което е 3 % дефицит на начислена основа и 2,5 % на касова основа. Предвижда се страната да получи второ плащане по ПВУ в рамките на тази година.
В приходната част е предвидено да се отчислява 100 % дивидент от печалбата на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Това ще осигури 780 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета. Той съобщи още, че е поискал от Агенцията за държавна финансова инспекция да влезе във всички дружества, които отчисляват дивидент, за да се провери дали счетоводната им политика отговаря на българските и международните стандарти. Предвижда се и допълнително увеличение на приходите в бюджета с 3,526 млрд. лв., така че приходната част да достигне до 69,321 млрд. лв., основно от повишаване на събираемостта от НАП и Агенция „Митници“
Има намаление в разходната част на бюджета чрез прецизиране и намаление на капиталовите разходи с 1,851 млрд. лв, като те ще бъдат в размер на 8,87 млрд. лв. По тази начин са обезпечени средствата за всички европейски програми, разплащанията по които изтичат тази година, както и капиталовите разходи, които имат избран изпълнител, в процес на изпълнение са или са в напреднала фаза на поръчката. Намаление на разходите има в перо „Издръжка“ на администрацията в размер на 1,5 млрд.лв.
„Не са пипани разходите за пенсии и заплати. Заложено е учителските заплати да са 125 % от средната работна заплата, предвидени са средства за увеличение на заплатите на асистентите в университетите. В бюджета на НЗОК са осигурени средства, така че да може всички болници да достигнат нива на минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар“, допълни финансовият министър. Фондът за бедствия ще бъде увеличен от 70 млн. лв. на 130 млн. лв. с оглед на допълнителните събития, които се случиха. До момента са използвани 60 млн. лв. от тях.
Министърът съобщи, че данъчните облекчения, които бяха въведени миналата и предишните години, за ресторантьори, хляб, брашно, фитнеси, книги и др., остават до края на годината. Единственото данъчната ставка за природния газ се възстановява на 20 %. „Моето мнение е, че по средата на годината не е хубаво да се пипат данъци. Всичко, което е свързано с допълнителни данъчни ставки, трябва да бъде разгледано от 01 януари 2024 г., за да има предвидимост за целия бизнес“, подчерта Василев.
При така направения план се предвижда дългът да остане същия като процент от БВП, както миналата година, съобщи Асен Василев. „Вече беше изтеглен 3 млрд. лв. дълг, за да се върне стар дълг. Нарастването на нетния дълг ще бъде в обема на дефицита“. С този бюджет влизаме изцяло в параметрите, които са заложени по Маастрихтските критерии, категоричен беше министърът. Бюджетът е разчетен при БВП 184 486 млн. лв. Този размер е заложен от служебния кабинет.
Асен Василев съобщи, че се планира бюджетът да бъде внесен в Народното събрание в първата седмица на месец юли, за да може да бъде приет до 31 юли и да влезе в сила от 01 август. „Все още текат доуточнявания с част от министерствата и другите първостепенни разпоредители със средства“, допълни той".
Финално приемане
На 28 юли 2023 г. Народното събрание официално гласува Закона за държавния бюджет. Законът влезе в сила с обнародването му в Държавен вестник на 1 август 2023 г., гарантирайки дефицит в рамките на европейските изисквания.
