През последните години израелската политика претърпя драматичен трус, чието най-ярко въплъщение е Итамар Бен-Гвир.
Действащият министър на националната сигурност и лидер на крайнодясната партия „Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) се превърна в една изключително оспорвана фигура в глобален мащаб. За едни той е „гласът на истината“, за други – опасен подстрекател, чиито думи систематично взривяват шансовете за мир в Близкия изток.
Корените на омразата: Момчето, което се саморадикализира
Противно на очакванията, Бен-Гвир не израства в ултрарелигиозно семейство. Роден през 1976 г. в Йерусалим в семейството на иракски евреи, той прекарва детството си в умерена, светска среда. Светогледът му обаче се пречупва рязко на 12-годишна възраст, когато избухва Първата палестинска интифада (1987 г.). Страхът от уличното насилие го тласка към политическия екстремизъм.
Още като тийнейджър той намира своя ментор в лицето на расисткия равин Меир Кахане – основател на движението „Ках“, проповядващо пълно прогонване на арабите от Израел. Идеологията на „Каханизма“ запечатва в съзнанието на младия Бен-Гвир черно-бяла реалност: конфликтът е борба за оцеляване, в която компромисът е равен на предателство.
Белязан от системата: Без казарма, но с криминално досие
Радикализацията на Бен-Гвир е толкова дълбока, че Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) официално му налагат забрана да отбие задължителната си военна служба – прецедент, който по-късно се превръща в парадокс, тъй като днес същият този човек ръководи полицията на страната.
През 1995 г. той придобива национална известност, след като чупи емблемата от колата на премиера Ицхак Рабин и заявява пред камерите:
„Стигнахме до колата му, ще стигнем и до него.“
(Седмици по-късно Рабин е убит от десен екстремист).
В хола на къщата си Бен-Гвир години наред държи портрет на Барух Голдщайн – терористът, избил 29 мюсюлмани в джамия в Хеброн. Досието му включва най-малко 8 присъди за подстрекаване към расизъм и подкрепа на терористична организация. Вместо в армията, той инвестира времето си в правото. Като адвокат десетилетия наред защитава еврейски екстремисти, което го научава как да използва законите като оръжие.
Думите като оръжие: Най-драстичните цитати на министъра
Бен-Гвир пренася манталитета на „хулиган от улицата“ директно в управлението на държавата. Неговите публични изявления често прекрачват границите на конвенционалната политика и навлизат в полето на откритата дехуманизация.
- За бесилото и екзекуциите на затворници: В едно от най-скандалните си видеообръщения, разпространено в социалните мрежи, Бен-Гвир открито призова за физическото ликвидиране на палестинските затворници:
„Те трябва да бъдат убивани. Трябва да им се стреля в главата. Трябва да прокараме закона за смъртното наказание и да ги пратим на бесилото. А дотогава – ще им даваме минимално количество храна и вода, колкото да оцеляват.“
- За правото на живот в Газа: През август 2026 г., по повод военните операции, той взриви международната общност с думите:
„Трябва да извършваме целенасочени убийства, да елиминираме по 30–40 палестинци всяка нощ. Те не са хора, те не заслужават да живеят.“
- За йерархията на човешките права: В телевизионно интервю той открито защити дискриминацията на Западния бряг:
„Моето право, правото на жена ми и на децата ми да се придвижват по пътищата на Юдея и Самария (Западния бряг), е по-важно от правото на движение на арабите. Съжалявам, но това е реалността.“
- За съдбата на Ивицата Газа: Бен-Гвир открито призовава за етническо прогонване и повторно заселване на палестинските територии:
„Трябва да насърчим доброволната емиграция на жителите на Газа. Трябва да се върнем у дома, да изградим отново нашите селища там и да поемем пълен контрол.“
От улицата до властта: Провокацията като метод
Като министър на националната сигурност в коалицията на Бенямин Нетаняху, Бен-Гвир получи безпрецедентна власт. Стратегията му винаги е била една и съща: умишлено посещава най-невралгичните точки – като палестинските квартали или Храмовия хълм (комплекса Ал-Акса), където води еврейски молитви в нарушение на историческото статукво. Предизвиканите безредици той използва като политическа сцена, за да докаже „агресията на арабите“.
През май 2026 г. той публикува видеа, в които се подиграва на задържани активисти от международната хуманитарна флотилия „Глобъл Сумуд“ – акт, определен от собствения му колега, външния министър Гидеон Саар, като „позорно шоу“.
Съпруг и баща на шест деца
През септември 2004 г. Бен-Гвир се жени за Аяла Нимроди. Тя също е десен радикален активист и е била задържана от органите на реда заради протести и дейности на окупирания Западен бряг. Двамата имат 6 деца. Семейството живее в Кирят Арба – едно от най-радикалните и силно укрепени израелски селища в близост до Хеброн на окупирания Западен бряг.
Международен отзвук и изолация
Днес Итамар Бен-Гвир е изолиран от по-голямата част от света. Редица европейски държави (Франция, Ирландия, Испания, Нидерландия и Словения) му наложиха персонални забрани за влизане (Persona Non Grata). Европейският съюз обсъжда санкции срещу него за разпространение на език на омразата, а САЩ и Германия категорично осъдиха изказванията му като „нехуманни и грубо нарушение на международното право“. Още през ноември 2025 г. Турция издаде заповед за неговия арест по обвинения в съучастие в геноцид.
Въпреки международния натиск и масовото недоволство вътре в Израел, Бен-Гвир остава недосегаем. Неговата партия държи ключа към парламентарното мнозинство в Кнесета. За премиера Нетаняху отстраняването на Бен-Гвир би означавало падане на правителството. Това превръща радикалния министър в най-влиятелния заложник на израелската власт, чието лично отношение към „нещата от живота“ днес определя хода на историята в региона.
