Предложението за еднократен данък „свръхпечалба“ от 33% за 2027 г. предизвика остър спор между правителството, Българската народна банка, бизнеса и опозицията. Мярката е включена в пакета от данъчни промени за бюджета за 2027 г. и обхваща банки, застрахователни и презастрахователни дружества, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци с най-малко пет обекта за продажба на храни.
Механизмът предвижда за всяко предприятие да се изчисли средната печалба за периода 2020–2025 г. Към нея се добавят 20%, определени като нормална норма на печалба. Само разликата над този праг ще се облага с 33%. Ако резултатът е отрицателен, данък няма да се дължи. Предвижда се 90% от сумата да бъде внесена авансово през 2027 г.
Какво очаква правителството
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова защити предложението с анализа, че избраните сектори формират около 60% от установените свръхпечалби в икономиката. По думите ѝ печалбите на банковия сектор са нараснали с 588% за периода 2020–2025 г., а между 2022 и 2023 г. ръстът е 320%.
„Идеята е част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета, за да могат да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – и за култура, и за здравеопазване, и за образование“, заяви Людмила Петкова.Министерството на финансите очаква всички приходни мерки в пакета да донесат около 1,4 млрд. евро, като приблизително 300 млн. евро са предвидени за по-високи данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания. Правителството представя налога като временна мярка и като форма на икономическа солидарност.
БНБ предупреждава за цената на мярката
Управителят на БНБ Димитър Радев възрази, че определянето на налога като данък върху „свръхпечалбата“ не променя факта, че става дума за по-високо облагане на банковата дейност. Според него печалбата на банките е и основен вътрешен източник за формиране на капитал, който определя способността им да поемат риск, да отпускат кредити и да понасят загуби при икономически шок.
„Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, заяви Димитър Радев.БНБ поставя под въпрос и избрания референтен период. В него попадат пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационният и енергийният шок, както и последвалата промяна на лихвената среда. Според централната банка по-високата печалба може да отразява не само извънредна доходност, но и по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.
Задочен спор между финансовото министерство и БНБ
Финансовият министър Гълъб Донев определи позицията на гуверньора като „излизане извън правомощията“ и заяви, че управителят на БНБ не трябва да застъпва политически тези. Донев посочи още, че голяма част от компаниите в засегнатите сектори са чуждестранни и изнасят печалбите си, вместо да ги реинвестират в България.
БНБ отговори, че оценката на последиците от мерки, които засягат банковия сектор, кредитирането и финансовата стабилност, е част от институционалните ѝ функции. Централната банка заяви, че решенията за данъчната политика принадлежат на правителството и Народното събрание, но тя ще продължи да представя професионалните си оценки независимо от политически съображения.
Критиките от бизнеса и опозицията
От ГЕРБ-СДС определиха предложението като допълнителна тежест за бизнеса. Теменужка Петкова заяви, че мярката може да санкционира компании, постигнали по-високи резултати чрез инвестиции, оптимизиране на разходите и добро управление, и предупреди за проблем с предвидимостта за инвеститорите.
Работодателските организации също оспорват методиката. Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов заяви, че има печалби, които не се инвестират в България, но според него начинът за определяне на свръхпечалбата не е достатъчно добре разработен.
Другият спор е дали разходът ще остане за компаниите или ще бъде прехвърлен към клиентите чрез по-високи лихви, такси, цени на услуги и стоки. Людмила Петкова твърди, че мярката може да има антиинфлационен ефект, защото по-високите цени биха увеличили и облагаемата извънредна печалба. Банкерът Левон Хампарцумян обаче предупреждава, че при облагане на финансовото посредничество част от тежестта може да достигне до потребителите.
Предложението остава проект в данъчния пакет за бюджета за 2027 г. След общественото обсъждане предстои разглеждането му от Народното събрание, където ще се реши дали мярката ще бъде приета в този вид.
Източници: Нова телевизия, Инвестор.бг, Дневник.бг
