Препрограмиране на клетки, биотехнология, надежда за парализирани хора… Пред ФАКТИ говори проф. Александър Оскар, ръководител на очната клиника в „Александровска болница“.
- Проф. Оскар, вие сте офталмолог, но имате и специалност по нервни болести – всъщност това е първата Ви специалност. Наскоро учени от университета в Тел Авив (ТAU) под ръководството на проф. Тал Двир, заедно с биотехнологичната компания Matricelf, разработиха първия в света триизмерен, лабораторно отгледан гръбначен мозък, създаден от собствените клетки на пациента. Как гледате на това?
- Като лекар, който първоначално се е посветил на неврологията, а по-късно и на офталмологията, мога да кажа, че това е събитие с огромна научна и хуманна значимост. Възхищавам се, че именно израелски учени са пионери в този пробив – държава, която е пример за иновации и смелост в медицината. Тази разработка показва, че с наука, упоритост и визия можем да постигнем неща, които доскоро изглеждаха немислими – като изкуствен гръбначен мозък, създаден от собствените клетки на пациента.
Гръбначният мозък е една от най-сложните структури в човешкото тяло, а уврежданията му често водят до необратими последствия. Фактът, че израелските учени успяват да отгледат триизмерен гръбначен мозък от клетки на самия пациент, е не просто научно постижение – това е реална възможност да променим подхода към едни от най-тежките заболявания и травми.
- Това е реална надежда за промяна в съдбата на хората, живеещи с парализа. Това революция в медицината ли е?
– Да, определено може да се каже, че това е революция. Десетилетия наред неврологията гледаше на пълната парализа като на необратимо състояние, а пациентите бяха приковани на легло. Рехабилитацията и помощните средства можеха да подобрят живота на пациента, но не и да върнат изгубените функции. Сега виждаме, че чрез биотехнологии, които използват собствените клетки на пациента, можем да се доближим до истинско възстановяване. Това е нещо, което ще промени не само медицината, но и цялостното ни разбиране за границите на човешкото тяло.
– Просто се дава надежда за хората с увреждания на гръбнака да проходят отново. Надежда – това е повече от всичко за хората с тези проблеми, нали така…
– Абсолютно. Когато един човек чуе диагнозата „парализа“, това е като да ти затворят вратата пред лицето. Ти не губиш само движението, губиш независимостта си, самочувствието, усещането за контрол върху живота си.
Виждал съм този психологически товар при много пациенти като невролог.
Затова самият факт, че науката вече предлага реална перспектива за възстановяване, е невероятно важен. Тази надежда е мощен стимул за самия пациент да продължи борбата, да не се отказва, да вярва, че един ден отново ще проходи.
– На какво е базирана технологията?
– Става дума за биоинженерна платформа, която използва стволови клетки. Учените вземат клетки от мастна тъкан на самия пациент и ги препрограмират в така наречените индуцирани плурипотентни стволови клетки. От тях в лабораторни условия се „отглеждат“ нервни клетки и поддържащи ги тъкани, като всичко това се подрежда в триизмерна структура, която наподобява гръбначен мозък. Най-важното е, че материалът е 100% биосъвместим, защото е от самия пациент, а рискът от отхвърляне на импланта е минимален. Това е принципно нов подход в регенеративната медицина.
– Ако съм разбрал добре, става въпрос за препрограмиране на клетки. А това вече отваря много голямо поле за борба с различни болести?
– Да, точно така. Препрограмирането на клетки е един от най-големите пробиви в съвременната медицина. Благодарение на него можем да превърнем една зряла клетка – например от кожата – обратно в стволова клетка, която после да се диференцира в каквато тъкан е необходима: нервна, сърдечна, костна. Това означава, че в бъдеще ще можем да възстановяваме увредени органи, да лекуваме заболявания като Паркинсон, множествена склероза, дегенеративни заболявания на ретината. Това е огромно поле, което тепърва ще се развива.
– На какъв етап е разработката? Кога да очакваме приложение при хора?
– Научният екип вече е преминал през първи успешни предклинични изпитвания върху животни.
Мишки с тежки гръбначни увреждания, които са били напълно парализирани, успяват да възвърнат способността си да ходят след трансплантация на изкуствения гръбначен мозък.
Това е наистина впечатляващо. В момента се подготвят първите клинични изпитвания при хора, които се очаква да започнат в следващите няколко години. Разбира се, преди технологията да достигне до масова употреба, трябва да се докаже, че е напълно безопасна и ефективна в дългосрочен план. Но посоката е много обнадеждаваща.
– Какви експерименти са провеждани до момента и какъв е ефектът?
– Проведени са предклинични експерименти основно върху миши модели. При животни, които са били парализирани вследствие на тежки увреждания на гръбначния мозък, след трансплантация на 3D-отгледания гръбначен имплант се наблюдава частично, а в някои случаи и почти пълно възстановяване на двигателните функции. Това показва, че новата тъкан успява да се интегрира с нервната система и да възстанови прекъснатите връзки. Разбира се, предстои да видим дали този успех ще се повтори и при хора, но резултатите са обещаващи. Това ни дава основание да вярваме, че в близко бъдеще може да имаме реален инструмент за лечение на едни от най-тежките увреждания.
Това, което днес е новина от лаборатория в Израел, след няколко години може да бъде достъпна терапия и за нашите пациенти. Важно е да не се губи надеждата – защото именно тя дава сили да вървим напред, а новите научни открития доказват, че чудеса са възможни.
