Проект виртуална реалност за архитекти, лекари, учители и не само… Мария Казакова пред ФАКТИ

Проект с българско участие беше отличен с печат за стратегически технологии (STEP seal) за въвеждането на стратегически за ЕС технологии, които ще бранят технологичния суверенитет и ще се борят с изоставането на Европа в контекста на засилена конкуренция със сили като САЩ и Китай. Какво следва… Пред ФАКТИ говори д-р Мария Матеева-Казакова - директор на RAS institute.

- Г-жо Казакова, проект „Virtual Innovation Consortium“ (VIC), който е с българско участие, ще пази технологичния суверенитет на Европа спрямо САЩ и Китай, но с включена виртуална реалност. Разкажете повече за проекта?
- Става въпрос за проект, който Европейската комисия (ЕК) обяви за ключов за ЕС и отличи с печат за стратегически технологии (STEP seal). В момент, когато либералният глобализиран ред е пред разпад, Европа се опитва да се защити от прекомерна външна зависимост по отношение на дигиталната инфраструктура, информацията и технологиите.

Проектът цели да навакса с ускорени темпове критичния недостиг на ICT умения в ЕС като подготви висококвалифицирани кадри в други сфери, извън информационните технологии, за това как да прилагат най-новите възможности в областта на виртуалната и добавената реалност.

Става дума за лекари, инженери, архитекти, преподаватели. В това отношение България е една от най-изоставащите страни в изоставаща Европа, особено що се отнася до общо ниво на дигитални умения на обществото.

Около 35% от населението у нас има базови дигитални умение при средно около 50% за ЕС.

По отношение на процента на специалистите само по информационни технологии картината е относително по-добра, но има много какво да се желае. VIC ще създаде и приложи единствена по рода си Магистърска програма за специалисти извън областта на информационните технологии като лекари и инженери, която ще се преподава едновременно в три държави на ЕС. Като част от проекта ще се организира и интензивно сертифицирано краткосрочно обучение по същата материя, ще се създадат и модули за самостоятелна подготовка онлайн.

- Какви хора ще могат да се възползват от програмата. Какви специалисти, от какви професии…
- Пример за конкретно приложение на тези технологии в медицината е например възможността хирурзите да усъвършенстват уменията си върху 3D модели на пациенти. Студентите по медицина също ще могат да изучават човешкото тяло чрез 3D очила в часовете по анатомия, вместо да бъдат обучавани върху починали в моргите.
Значителни са и възможностите за преподавателите, които ще могат да обучават децата чрез съпреживяването на исторически събития. Вместо чрез изображения в класически учебник, например, българските ученици ще могат да „изживеят“ руско-турската освободителна война, обградени от опълченци и турски военни части.
Що се отнася до множеството приложения в архитектурата, употребата на тази технология ще направи възможна разходка на бъдещите собственици в новия им дом още преди започването на строителните работи за неговото изграждане.

- Кои са другите страни от ЕС, които са включени в програмата?
- Общо 11 участника ще работят по проекта през периода 2025-2029 г., включително най -престижния политехнически университет в Италия, базиран в Милано, PoliMI, ISTEC (Португалия), EUNEIZ (Испания), UNINT (Италия), ENTI-UB (Испания), Cacttus Education (Косово), Simplon (Франция), Khora (Дания), Youbiquo (Италия), UNICIS.Tech (Естония) и RAS institute (България). Шанс за България е, че връзките с бизнеса за създаването на възможности за стажове и партньорства, ще бъдат ръководени от един от водещите ни партньори. Говоря за най-уважавания политехнически университет в Италия, базиран в Милано - PoliMI. Това е възможност за страната ни да работи с най-добрите и ускорено да се впише в стремглаво развиващата се екосистема в областта на иновациите.

- Как ще се развива самият проект, как ще върви обучението…
- Проектът стартира преди два месеца и в момента тече интензивна разработка на програмите. През октомври в Лисабон ще има и голямо научно събитие във връзка с неговото започване, както и онлайн пресконференция с участници от цял свят, включително извън ЕС, защото целта на получената подкрепа е Европа да си върне изгубената стратегическа инициатива на световната сцена. Планирано е и голямо събитие в София, на което да се даде възможност българските академични среди да създадат контакти с водещите учени разработващи проекта с цел да се обсъди и бъдещо въвеждане на такава Магистърска програма и в някой от българските университети.

- Става въпрос основно за виртуална реалност (VR) и добавена реалност (AR). Падаме ли все повече в „плен“ на новите технологии…
- Като всяка една технология тя има минимум две, ако не и повече страни. Именно за това като част от обученията са предвидени модули по етика и психология. Към смесването на живия с виртуалния свят ще се подхожда с отговорност и опит.

- Проектът има статут на печат STEP. Платформата „Стратегически технологии за Европа“ (STEP) повишава конкурентоспособността на промишлеността в ЕС, но как...
- Платформата STEP се фокусира върху разработването на критични технологии за устойчиво и конкурентно бъдеще. Тя тества нови стратегически мерки и укрепва индустриалната политика на ЕС. Общата стойност на проекта е 7,612,054.06 евро. Общо 50% от финансирането вече е предоставено по програма DIGITAL. Според препоръките на ЕК останалите средства трябва да бъдат осигурени от еврофондове управлявани на национално ниво или Плановете за възстановяване без допълнителни процедури заради особено високото качество на проекта. Тук идва един тънък момент на потенциално институционално късогледство, което може да направи така, че институциите у нас да работят срещу собственото си население и иновациите отново да прелетят над България въпреки индивидуалните пробиви на подготвени българи. В компетенциите на Министерството на иновациите и растежа е да спази препоръките на ЕС за „спасителните“, бързи стъпки, които ЕС трябва да предприеме, за да запази конкурентоспособността си в бурното море на съвремието. Това се изразява в отпускането на втората част от средствата по проекта, който вече е в процес на интензивно изпълнение, на базата на селекцията, вече извършена в Брюксел. За момента обаче от България се чува вял отговор първо за забавяне заради липса на готовност на национално ниво, както и за поставянето на неясни критерии, формулирани в непрозрачни условия за вторичен подбор на вече селекционираните проекти.

Дано за пореден път не убием сами успеха си.

Подобно развитие би довело до това в проект, в който стратегическият контрол над качеството на управлението и комуникациите са българска отговорност, имено българските лекари, учители и архитекти да не получат възможността да бъдат информирани и при желание да получат обучение със стипендия в Магистърската програма или да се възползват от дистанционното обучение, заради възможно окастряне на средствата от страна на България.

- До колко време очаквате виртуалната реалност да навлиза все повече в ежедневието ни?
- Специално у нас, това зависи в голяма степен и от факторите, споменати по-горе. Дали тази технология ще се използва само за игри, или ще спасява животи… Това зависи от мерките, които ще бъдат предприети. В световен мащаб тенденцията е позитивна и се очаква тя да стане част от ежедневието на масата от хората до 2040 г.

- Има ли други проекти, с българско участие, които имат такъв печат и са получили финансиране по програма DIGITAL EUROPE.
- Да, има още няколко по-малки проекта. Има и такива, в които има някакъв потенциал, но не са получили финансиране. Сферите, в които те ще развият своята работа, са различни и не става въпрос само за виртуална реалност.

- Колко човека ще могат да преминат през такова обучение. Ако има повече желаещи, как ще се прави подбор?
- Целта е да бъдат подготвени 300 студенти в Магистърската програма, 300 участници в самостоятелните модули, както и 100 обучаеми в специализираната Лятна школа до края на проектния период. Проектът ще работи активно с българските университети и бизнес.

Амбицията на VIC е да се достигне до минимум 1000 български лекари, архитекти и преподаватели,

които да получат информация за възможността да започнат да прилагат виртуална и разширена реалност в работата си в България, ако преминат една от предлаганите форми на обучение. Селекцията ще става на базата на наличната стартова квалификация. С приоритет ще се приемат кандидатите от професии различни от тесните специалисти по информационни технологии, за да се изгради именно тази висококвалифицирана работна сила с капацитет да приложи придобитите умения в ключови за обществата сфери.

- Какви знания и каква квалификация ще донесе този курс на човек, който го завърши?
- Обученията ще дадат сила на лекарите, архитектите, учителите да разширяват буквално ежедневно потенциалните приложения. Те ще могат благодарение на значителната допълваща подготовка, която ще получат, да създават модели, приложими в тяхната конкретна област– от сгради до сърца и всичко останало потребно за тяхната работа.