България влезе в клуба „Приятели на кохезията“ и настоява за по-голям бюджет на ЕС и повече пари за сближаване. Защо това може да бъде опасно?
За 19 г. членство в ЕС (2007-2025 г.) България отчита вноска в бюджета на ЕС в размер на общо 10,9 млрд. евро срещу получени безвъзмездни средства в размер на 27,7 млрд. евро.
Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет, получаваме 2,54 евро за сближаване, инвестиции в регионите и т.н.
Това е очевиден стимул българското правителство да подкрепя максимален бюджет на ЕС, особено по отношение на фондовете за сближаване, тъй като очакването е, че така държавата ще получи повече средства за инвестиции в качество на живот. В този смисъл участието в клуба на кохезията не е изненада.
Трябва обаче да си даваме сметка, че това крие и своите рискове.
Фундаменталната роля на ЕС не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Не това е причината да имаме общ съюз и споделени ценности. Фундаменталната роля на ЕС е да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-вече чрез икономическа интеграция и свободи, тоест чрез функционирането на единния пазар.
Участието на България в единния европейски пазар е донесло повече икономически ползи на страната от помощите от бюджета на ЕС. В този смисъл свободите в ЕС носят повече конкурентоспособност и просперитет от парите за кохезия. Съответно големият тест пред бюджета на ЕС е дали подкрепя конкурентоспособността и функционирането на единния пазар или просто търси повече власт и ресурси.
По-големият европейски бюджет означава (по дефиниция) нови собствени приходи в бюджета на ЕС и повече фискална централизация. Участвайки в групата „Приятели на кохезията“ и натискайки за по-голям бюджет, автоматично отваряме вратата за нови европейски данъци и споделен дълг. И това е изрично написано в общата позиция на желаещите повече кохезия.
ИПИ и партньори от Европа наскоро публикувахме “Алтернативен бюджет на ЕС”, в който не само показваме, че по-голям бюджет не означава по-силна Европа, но и даваме оценка на рисковете от новите европейски данъци.
Само два примера:
Над 300 големи компании в България ще бъдат засегнати от новия корпоративен данък на ниво ЕС (CORE). Ще внасят допълнителен данък, без значение дали печелят през съответната година.
15% от приходите от акцизи върху тютюневите изделия са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на ЕС. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в ЕС, тъй като разчита в най-голяма степен на тези приходи.
Да, възможно е тези идеи да не минат, защото има опозиция сред страните-членки. Но позицията на Европейския парламент е, че ако една идея за нов данък отпадне, тя трябва веднага да бъде заменена от друга. Ако се приеме по-голям бюджет на ЕС, ще има нови данъци. Сред алтернативите са нови европейски данъци върху цифровите услуги, криптоактиви, онлайн хазарта, екологични механизми и т.н.
Всичко това не означава, че България не трябва да търси механизми да получи повече средства – в крайна сметка това е логично поведение на всяка администрация. Но означава, че позицията на страната не трябва да се изчерпва с „кохезия“, а да отчита по-дълбоките фундаментални въпроси пред ЕС и да работи за Европа, в която конкурентните предимства на България ще дадат многократно по-голям резултат.
Нови европейски данъци, споделен дълг и фискална централизация крият рискове именно за тези конкурентни предимства.
