Забележителният геостратег Джордж Фридман казва, че приказките, гримасите, жестовете - накратко персонализацията на политиката - може да са интересни за медиите и предизвикването на интерес у публиката. Но ако имат някакво значение в геополитиката - то е само краткосрочно, за да обслужат интересите не на една страна, а на един човек - нейния лидер.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Точно така трябва да разсъждаваме за поредния епизод от спектакъла “Преговори за мир в Украйна”. Никой не е сигурен какво точно ще направи или каже Тръмп утре, движен от своя PR, въпреки отбелязания успех на срещата от европейските лидери - с твърд акцент “благодарение на Тръмп” във всяко едно изявление за американските медии.
Но нека се обърнем към реалната геополитика.
Тази на Путин е пределно ясна за всеки решил да избегне самозаблудата. Писах за нея вече - Путин не може да си позволи да спре войната.
Винаги от 1905 г насам - след продължителна война, в Русия е ставал катаклизъм - революция, преврат или разпад на държавата.
(1) След загубата в японската война през 1905 г - революция, довела до първия някога парламент на Русия
(2) Загубата в Първата световна война - през 1917 г - две революции, довели болшевиките
(3) След Втората световна война - Сталин запазва властта, защото държи цялата армия в окупираната Източна Европа, а у дома героят маршал Жуков е отстранен.
(4) След загубата в Афганистан през 1989 г- завърналите се войници населват с бандити целия СССР и само след година рухва целия Съюз.
Затова е жизнено важно за Путин да държи армията далеч от Кремъл. А Кремъл да измисля постоянно сценки за мир, за да не прекъсват продажбите на петрол и газ.
Три са ключовите моменти на евентуално споразумение:
(1) как да започнат преговорите - с прекратяване или без на огъня;
(2) кои да са границите на замразяване на конфликта;
(3) какви да гаранциите за мир - и за кого.
Прекратяване на огъня
Това е първото условие на европейците за започване на преговори, което уж Тръмп подкрепяше - но е абсолютно неприемливо за Путин, както показва историята. Какво ще прави армията - изгладняла, омършавяла, гневна на началници и неизпълени обещания ? Затова в Аляска Путин постигна целта - върна Тръмп отново в руското на преговори без спиране на огъня със захарчето: къде по-добре е цялостен договор за мир.
Кои да са новите граници
Путин постави неизпълними условия за териториални отстъпки от Украйна - като напускане на Донбас от украинската армия (който Русия 11 години (!) не може да превземе). Само че там са крепостите Краматорск и обсаденият Покровск - който уж от месеци всеки ден пада. И ако бъдат отстъпени - следва много по-лесното нахлуване в централна Украйна.
И не само иска още земя - Русия иска юридическо признаване на завоюваната земя.
Европа и реално Украйна търсят замразяване на конфликта по текущия фронт - без юридическо признаване на заграбената територия от Русия.
Гаранции
По тази точка уж има пробив. Путин се бил съгласил на гаранции за Украйна ала чл. 5 от НАТО. Само че с две ключови условия - да няма американски войници на терен, а вероятно и САЩ да не участвах въобще - линия, която и сега Тръмп поддържа. А без гаранции, че САЩ ще подпомагат цялостната намеса с разузнаване и въздушна и противоракетна защита - то и намесата на Европа няма да е ефективна. И затова фокусът на Европа е търсене на гаранции за участие на САЩ, на които Путин да се съгласи.
За да направи точката неизпълнима - Путин иска гаранции и за Украйна, сред които най-важна Украйна да не бъде член на НАТО.
Накратко - преговорите продължават - с невъзможното и вероятно последно PR усилие на Тръмп да спечели Нобел: да организира среща между Путин и Зеленски. Сякаш тя нещо може да промени, ако няма съгласие по горните непреодолими пречки.
За Европа е важно да подкрепя театъра с Тръмп - за да не секва военната помощ за Украйна. И приключи процедурата за Нобел
Защото на всички е ясно, че мир ще има само, когато Путин не може повече да води война. И да поставя условия за “руски мир”.
