Наистина е по-интересно, отколкото изглежда на пръв поглед. Светът гледа към Аляска, където обявиха официално, че Путин и Тръмп ще се срещнат на 15 август. Денят на православната по нов стил Голяма Богородица. Сигнално без съмнение. Защото е прието да се смята, че това е ден за милосърдие и помирение. В Аляска се съхраняват и руски православни черкви. В Пекин казват, че „Путин ги убива с мълчание”, защото само Ушаков, съветник на руския президент, и Кирил Димитриев дават информации относно договорките между Русия и САЩ, включително за посещението на Уиткоф в Москва. Тръмп, както обикновено, е словоохотлив. Той си знае.
Това коментира Зорница Илиева.
Изтичат съобщения за какви точно територии ще става размяна, за да спрат военните действия в Украйна, но всичко остава в зоната на спекулации и умения в стил Касандра. Ясно е обаче, че са провеждани предварително размяна на мнения и съгласувания, наричани задкулисни, които са дали основание да се организира среща Путин-Тръмп, в която определено Украйна няма да е единствената точка. Иначе нямаше Путин да се свързва за ден по телефон с поне 5-ма лидери като Си Дзинпин, Моди, Рамафоса от Южна Африка, от Узбекистан, Казахстан, Беларус. Също знак за отношения, на които се държи. Джей ди Ванс, летуващ във Великобритания, по-точно в Шотландия, провежда срещи с „важните” лидери на Европа като Стърмар, Макрон, Мерц и слуша техните идеи за спиране на огъня в Украйна. Европа е изолирана, за ужас на Киев и Брюксел, от преговорния процес между Русия и САЩ, но бон-тона изисква да им се обясни нещо от сорта „кое-как”, за да има поне привидно омиротворяване на обстановката между съюзниците.
В същото време ударите под кръста са в ход. Във Вашингтон са привикани Пашинян, премиер на Армения, и Алиев от Азербайджан, за да декларират, че „завинаги няма да воюват помежду си”, че ще „отворят границите си за търговия, пътувания” и изобщо ще си зачитат целостта на териториите.Как ще се получи е друг въпрос, но поне двамата лидери от Задкавказието, задния двор на Русия, са обещали да номинират Тръмп за Нобелова награда за мир. Няма как в Москва да не се коментира, че „САЩ купуват двете страни на безценица”. Дивидентите са за Вашингтон, а Русия за пореден път се убеждава, че лоялност не е модерна дума в наше време. Тръмп го играе „планетарен миротворец”, който налива масло в руския кавказки огън, но Захарова вика, че „приветстваме споразумението между Армения и Азербайджан”. Наистина ли? Путин отново е в мълчание, а руското медийно пространство е залято от информации за действия по депортирането на милиони гастарбайтери и дори олигарси от Армения и Азербайджан към родните им места. Спират се доставки на плодове, зеленчуци и стоки от Баку към Русия, а петролните съоръжения на Алиев в Украйна вече са под прицела на руснаците. Бяха недокоснати по време на цялата война до момента. Няма как този удар по границата на руснаците и то точно в региона на Кавказ да не е болезнен за Москва в период на преговорен процес с американците.Каспийско море и кавказките територии са стара мечта на Запада, включително на Хитлер.
В Кремъл са наясно, че семейството на Алиев има значителни инвестиции във Великобритания, че British Petroleum е големият играч в азербайджанския енергиен сектор, че Алиев е под силен натиск и по тези причини.Но това не му попречи да симулира, че привлича Русия на своя страна при войната за Карабах, да изолира Пашинян и да спечели тази територия за Баку. С безценната помощ на Турция и Израел, разбира се. Грешката на Пашинян бе, че се обърна към Запада и разчиташе на помощ. Така разсъждават в Москва. Армения загуби, а сега лидерът ѝ се надява да получи лични гаранции за бъдещето си от Вашингтон, защото обстановката в страната е повече от неспокойна. Дори Църквата е против това управление и не се предава въпреки арестите на църковни отци. Превръща ли се Алиев в Пашинян е въпрос, който стои на дневен ред. Защото той явно се опитва да въвлече Вашингтон в игра на Кавказ и да изолира Русия, но се изправя и срещу китайската инициатива „Един пояс, един път”, срещу Иран и определено не осъзнава, че играта на това ниво не е нищо повече от шах в геополитиката чрез лансиран вече „пакетен план”. С който САЩ имат едно на ум, за да съхранят позицията на хегемон в света чрез контрол на пътища и проекти. На такова ниво няма място за играчи от ранга на Алиев и Пашинян.
Всъщност какви са проектите относно региона на Кавказ и каква е връзката с Близкия изток, Източното Средиземноморие, Турция и Иран? За Русия е ясно – нарушават се нейни статегически интереси в областта на сигурността по границата ѝ и затова няма как да преглътне „мостът на Тръмп”, както наричат във Вашингтон идеята да се отдаде Зангезурския коридор под наем на частна американска фирма за 99 години. Тръмп нямало да развива Зангезурския коридор, щял да развива Атлантически мост, пишат в САЩ. Каквото и да пишат, целта е САЩ да установят присъствие в Кавказ, което от Русия, Иран и Китай се възприема като заплаха.Зангезур прекъсва връзката между Русия и Иран, обгражда и озолира Москва и Техеран, възпрепятства проекта „един пояс, един път” на Китай и така засилва позиции на САЩ срещу Пекин. Пречи и на проекта Север-Юг на руснаците, който свързва Мурманск с крайбрежието на Иран. Осъществява се и своего рода изолация на Турция и Азербайджан и ги прави врагове на Москва и Техеран..Неминуемо, каквото и друго да се внушава. Зависимостта от САЩ нараства. Още повече, че намесата на САЩ в отношенията Армения/Азербайджан е пряко свързано както с Украйна, така и с целта за изтласкване на Русия. Присъствието на американски фирми в региона, на военни части, идеи за изграждане на военни бази дават възможност за контрол върху енергийните ресурси и маршрути от Каспийско море и Централните Азиатски републики.Транспортирането на енергийни ресурси от региона по този начин ще заобикаля Русия, защото контролът ще е американски.
Любопитното е, че в Анкара има разсъждения, че случващото се със Зангезурския коридор, където след подпис на Пашинян Тръмп има доминираща роля, ще има последици не само за Кавказ, но и за Сирия. Този проект нямало как да бъде реализиран самостоятелно, защото зависи от успеха на американските планове за Черно море, Сирия и Източното Средиземноморие. Отделно е влошаването на отношенията на Русия с Азербайджан и Армения. Припомнят се думи на Том Барак, посланик на САЩ в Анкара, който в реч пред Сената при встъпването в длъжност казва ”има 4 основни цели – сдържане на Турция и Иран, сдържане на Русия, даване роля на Армения и Азербайджан в Южен Кавказ, решаване на сирийския въпрос”. Том Барак, вече посланик в Анкара, играе важна роля по всички тези направления от името на Вашингтон. Сега Пашинян и Алиев са привикани във Вашингтон, а това означава, че те са в слабите позиции. Само ще изпълняват онова, което силният за деня им предоставя. Шараа, лидер в Дамаск, води преговори със сирийските кюрди, налице са контакти между него и Тел Авив, Зангезурският коридор е договорен с Пашинян от Армения, Баку триумфира, а САЩ натискат Турция и Израел да намалят напрежението помежду си на територията на Сирия. Остава изясняване на т.н. проект Кюрдистан, който е голямо главоболие на Анкара, но и той е коз в нечии ръце. Иран е недоволен относно случая Армения/Азербайджан, но запазва самообладание и дори „приветства помирението”.Пекин има своя логика, когато става въпрос за външна политика. Засега е въздържан в оценки, но както винаги помни онова „да се стои на брега на реката и да се броят труповете”. Не бърза, времето е пред него. Този път обаче и други са се наредили по брега на реката.
Пашинян и Алиев във Вашингтон с апломп говорят за „положени са основите на нова история между двете страни” и „това ще създаде огромни възможности за региона”. Засега САЩ обещават да премахнат санкциите наложени на Баку в сектора на отбраната. А Ереван обяви, че от 12 до 20 август ще се проведе съвместно военно учение със САЩ, Eagle Partner 2025. Мироопазващи операции ще се репетират. Не е ясно къде отива миротворческата мисия на Москва или нейната военна база, но има съгласие с писмо да се оттеглят двете страни от Минската група на ОССЕ. Остава въпросът дали тези документи и съвместната декларация ще разрешат вековния спор между Ереван и Баку? И коя точно американска фирма ще разработва находищата на молибден, които вече няма да са под контрол на Армения? Ще прехвърли ли Ереван, след Зангезур, и Сюник на Баку? А след всичко това ще оцелее ли властта на Алиев и Пашинян в страните им? Това пък питат в Москва. Става интересно. И естествено следва продължение.
