Настоящият текст се явява като продължение на моя статия под същото заглавие, публикувана във Факти.бг на 22 април 2025г. И ако в тази първа статия, излязла само 3 месеца след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, важно място заемаха предположения, условности и призиви, то сегашният текст се основава предимно на фактите. Минаването към твърда фактологическа основа стана възможно, защото през последните месеци (април – август) тарифната политика на президента Тръмп придоби практически измерения, разкрили многостранния ефект на тези действия върху глобалната икономика и върху международните отношения като цяло. Бих искал в качеството на увод към сегашния текст да припомня само най-основните идеи и размисли в статията от м. април.
На първо място, предупреждението, че евентуалната проява на агресивен унилатерализъм и силови импровизации от страна на новата американска администрация не само биха довели до подкопаване на фактора международно право, но и до възможното възстановяване на влиянието на основни позиции на неолиберализма и глобализма. По този повод се отправяше призив борбата с агресивния унилатерализъм да се води с експертни, геополитически, международноправни, както и с аргументи на здравия разум, а не от позициите на посочените провалени идеология и политики.
На второ място, шоковото повишаване на импортните тарифи на САЩ спрямо почти всички страни в света рязко променя десетилетни правила на търговско-икономическите отношения, ориентирани към свободната търговия. Според редица анализатори, по този начин се прави опит за преструктуриране на световната икономика около „възраждането на Америка“ и оттам - за засилване на лидерските позиции на САЩ в международния живот. Ако това не стане, поне ще бъде засегнато развитието на основните търговско-икономически конкуренти на Америка, постигнали своите успехи през десетилетията чрез ускорено развитие на основата на експорта като Германия, Япония, Китай, Южна Корея и други източноазиатски страни. Лозунгът „Америка на първо място“, следователно, придобива двойна цел: от една страна осъществява приоритетно американските интереси, което само по себе си не е укоримо, но, от друга страна, – защитава тези интереси като „обеднява“ конкурентите си.
На трето място, новите тарифи на президента Тръмп заплашваха да се отразят негативно върху отношенията на САЩ с много страни в света. Освен за съседните, европейските и източноазиатските съюзници на САЩ, ставаше дума и за страните от Глобалния юг. Реакцията на последните, които в своята съвкупност вече са глобален фактор, ще бъде от особена важност, тъй като, както посочват експерти на ЮНКТАД, те ще бъдат най-засегнати не само от тарифите, но и от разбъркването на веригите за доставки и пренасочването на капиталовите потоци, от смачкването на международната търговска система като цяло.
На четвърто място, въздействието на американската тарифна политика не се ограничава само до търговско-икономическата област и конкретни нейни външнополитически импликации. Подходът на американския президент да обвързва в редица случаи тарифите и техните размери с вътрешната политика на страните-партньори, освен конкретните прояви на намеса във вътрешните работи в много случаи, е пряко насочен срещу международното право и неговите основополагащи принципи – на суверенитета и суверенното равенство. Американската администрация сега не обръща особено внимание на такива „подробности“, но най-вероятно ще съжалява за това в по-далечна перспектива, тъй като те са възможно най-широката основа за обединяване на международните усилия срещу агресивния унилатерализъм.
Х Х Х
Какво конкретно се случи при прилагането на новите американски митнически тарифи и породените от тях външнополитически импликации в периода април – август 2025г.? Преди да пристъпя към новия текст, бих искал да посоча, че в него не се преследва изчерпателност по страни, а ще бъдат засегнати само глобално значимите последствия.
На 2 април 2025г, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви своята политика за шоково повишаване на вносните мита в САЩ за 185 страни и територии, но след настаналата суматоха, включително на международните финансови пазари, той обяви 90-дневно отлагане на влизането в сила на определените от неговата администрация индивидуални мита за всички държави, поискали преговори, запазвайки в сила общо за всички страни мито от 10% - допълнение към съществуващите дотогава американски вносни тарифи. С редица страни-партньори се проведоха преговори с необичайна за техния предмет бързина и интензивност, приключвайки с рамкови споразумения, влезли в сила от 7 август тази година, както следва: с Япония (15%); Южна Корея (15%); Великобритания (10%); Европейския съюз (15%); Виетнам, Индонезия, Пакистан, Филипините (19 – 20%); Бразилия (50% - обяснени със съдебния процес срещу бившия бразилски президент Болсонаро!?); Канада (35% - включително заради „слабите резултати от нейната борба с контрабандата на фентанил в САЩ“!?); Швейцария (39%, без обяснения!?); Индия (25 + 25% като вторите се обясняват с вноса в Индия на руски петрол и деривати); Мексико (още се водят преговори); Китай (след сагата от поредица супер повишения на американските тарифи, последвани от китайски отговори срещу тях, започнаха сериозни преговори, които трябва да приключат в близките дни. Очаква се много от тези търговски преговори да продължат с конкретизирането и детайлизирането на рамковите споразумения по сектори, в които това не е направено.
Предлагам 5 подтеми за изследване на външнополитическите импликации на новата митническа политика на САЩ: първата е официалната пасивност на държавите по принципната страна на въпроса, втурнали се да се спасяват поединично; втората особеност на американската тарифна политика е нейното използване като политическо оръжие (weaponisation) при това в повечето случаи, придружено с намеса във вътрешните работи на страните-партньори; на трето място, ролята на американската тарифна политика във все по-активното съперничество между САЩ и Китай за световно лидерство; на четвърто място, тарифната политика на президента Тръмп по отношение на страните от Глобалния юг; и на пето място – най-важната за нас подтема в настоящия текст – оценка и перспективи на постигнатото преди няколко дни в Шотландия рамково споразумение ЕС – САЩ.
Първото, което прави впечатление като международна реакция на новата тарифна политика на президента Тръмп, бяха усилията за спасяване по единично на държавите в защита на собствените им интереси и почти пълното отсъствие на техни официални позиции по принцип. Единственото изключение беше Китай, който издигна глас в подкрепа на международната търговско-икономическа система. Обяснението, разбира се, не беше, че суверенните държави толкова са се обезличили, че да бягат от принципни позиции, а усещането на управляващите в тях политически сили за пряка заплаха за тяхната власт. Това всеподчиняващо чувство малко се успокои след обявяването от Тръмп на 90 дневен период за търговски преговори за определяне на индивидуалните американски тарифи във всеки един отделен случай. И тук можем да видим второто съображение на страните, искащи да търгуват със САЩ и при новите условия. Известно е, че досегашните ниски импортни мита на САЩ бяха в подкрепа на американската хегемония в десетилетията след Втората световна война наред с военната мощ, технологическите постижения, ролята на долара като резервна световна валута и други важни фактори. Дори значителното повишаване на американските мита намаляват, но в повечето случаи не зачеркват САЩ като привлекателен търговски партньор. Роля играят, разбира се, геостратегическите съображения, особено на развитите и военно зависими от САЩ страни като държавите-членки на ЕС, Япония, Южна Корея и други. Така че много страни избраха да не репликират реципрочно на това повишаване на вносните тарифи, а да намалят доколкото е възможно неизбежните загуби. Не случайно за повечето анализатори тарифната политика на Тръмп създава сериозни проблеми за вноса в САЩ, но най-тежките последствия ще бъдат за функционирането на международната търговско-икономическа система като цяло. Както много от тях пишат, ще последват нарушения и преориентация на важни вериги на доставки и капиталови потоци, преоценка на акцентите в развитието при относително намаляване на тежестта на външната търговия и специално на експорта, трескаво търсене на нови пазари и други предизвикателства, за които външнополитическите съображения и инициативи ще бъдат от съществено значение. По-долу в текста ще бъдат изложени някои виждания на автора за тези промени.
Втората особеност на външнополитическите импликации на митническите тарифи на Тръмп е тяхното използване за конкретни политически цели, най-вече когато то е съпроводено от намеса във вътрешните работи в пряко и грубо нарушение на международното право. За мен са най-малкото спорни като аргументи такива обвинения като недостатъчната и неефикасна борба на съседните на САЩ държави с незаконната миграция и контрабандата на фентанил, особено предвид няколкохилядните километрични граници с Мексико и Канада. Върха на международноправното безобразие, обаче, беше налагането на 50%-ни мита на голяма част от бразилския износ за САЩ поради това, че бразилската съдебна система води дело срещу бившия бразилски президент Болсонаро. (!!??) С пълно право президентът на Бразилия Луис Игнацио (Лула) да Силва заяви в интервю пред CNN, че Доналд Тръмп е бил избран за президент на САЩ, а не за „император на света“. На тазгодишната среща на върха на НАТО единствено Испания не прие да увеличи военно-отбранителния си бюджет до 5% от БВП, на което Тръмп реагира с коментар, че по тази причина ще ѝ наложи високи мита. (!?) Има още много примери за използването от американската администрация на митническите тарифи като външнополитическо оръжие, като един от последните случаи е налагането на санкционно допълнително 25% мито на Индия заради покупката на енергетици от Русия (очаква се подобно решение и за Китай), което логично ще има сериозни последствия за двустранните отношения на САЩ с тези глобално проектиращи своята сила страни. Ако вземем под внимание, че дори и при прилагане на тези високи мита индийската икономика ще остане най-бързо развиващата се в света, а Китай е втората икономика в света след САЩ (по паритет на покупателна способност е първа!), дори само по тази причина, можем да направим извода за недалновидност на външната политика на сегашната американска администрация. Считам, че ако продължи без преосмисляне, горната практика за преследване на политически цели чрез свободно жонглиране с митническите тарифи ще има отрицателни за американските интереси последици, включително за стратегическото съперничество с Китай и за отношенията на САЩ със страните от Глобалния юг.
Третата подтема за външнополитическите импликации на тарифната политика на президента Тръмп се отнася именно до развитието на китайско-американските отношения и стратегическото съперничество между двете икономически най-мощни глобални държави. Това съперничество вече се води практически във всички основни области на международния живот, но в настоящия текст се прави опит за извеждане (доколкото това е възможно!) на външнополитическите проявления само на най-основните търговско-икономически зависимости. Пътят на започнатото от САЩ надцакване с поредица повишавания на митата стигна до абсурдните 145% за внос в САЩ на китайски стоки и 125% - за внос на американски стоки в Китай. След това страните се поуспокоиха и започнаха сериозни преговори.
Основните търговско-икономически противоречия между САЩ и Китай, имащи външнополитически последствия, идват от диаметрално противоположните позиции на двете страни по отношение на международната търговско-икономическа система и Световната търговска организация. Китай се обявява твърдо за продължаване на тяхното развитие, докато САЩ (при сегашната администрация) практически не се съобразява с тях. Това противоречие има своите политико-идеологически последствия, изразяващи се главно в американските и китайските способности за привличане към своите позиции на останалия свят, засега преди всичко – на развиващите се страни. От пръв поглед се вижда, че от известно време насам в това отношение Китай е доста по-успешен, особено в близкото си обкръжение, Африка и Латинска Америка. Основният негов външнополитически документ – Визията за изграждане на глобална общност за споделено бъдеще на човечеството има своята притегателна сила, а инициативата „Един пояс, един път“, например, е една от важните практически страни на тази визия. Друг е въпросът доколко осъществяването на проектите по тази инициатива съответстват изцяло на споделените интереси с всяка една страна-участничка в такъв проект. САЩ, от своя страна, разчитат на известните (все още?) технологически предимства, на идеологическото противопоставяне на авторитарната обществено-политическа система на Китай, опирайки се и на постоянно намаляващото, но все още съществуващо западно влияние в развиващия се свят.
Специален фактор в развитието на китайско-американските отношения имат другите индустриално развити страни, които независимо от понасяните удари от новите американски митнически тарифи продължават да се придържат близко до глобалните позиции на САЩ преди всичко по геостратегически, военно-отбранителни и макар във все по-малка степен – по идеологически съображения. Но те развиват активно търговско-икономическите си отношения с Китай и в новата „тарифна“ обстановка са още по-слабо заинтересовани от тяхното свиване, както САЩ биха желали. Тези страни (ЕС, Япония, Южна Корея, Австралия и някои други) се опитват да балансират между геостратегическите си ангажименти към САЩ, (с цел осигуряване при нужда на американска военна защита - водещото начало на този „баланс“), и своите търговски и икономически интереси да правят бизнес с Китай. Как ще се развие това противоречиво съчетание трудно може да се прогнозира поради многото неизвестни, като засега може с основание да се твърди само, че митническите тарифи на президента Тръмп и начините на тяхното прилагане усложняват споменатите усилия на развитите страни, като обективно са от полза за постигнатите от Китай предимства пред САЩ в развиващия се свят.
На пръв поглед изглежда, че страните от Глобалния юг - четвъртата подтема (с редките изключения на Бразилия, Индия, Република Южна Африка и някои други, които настояват не за конфронтация, а за равноправни търговски преговори), също засега проявяват пасивност в принципно отношение към новите американски тарифи, а някои побързаха да се договорят със САЩ за известно намаляване на митата срещу допълнително тяхно търговско отваряне за американските стоки и инвестиционни ангажименти. Горе-посочените обяснения за принципна пасивност и спасяване по единично са валидни и за тези държави. Не бих казал, че това примиренческо поведение ще продължи дълго, защото все още предстоят по-далечните отрицателни ефекти на разрушаваната международна търговско-икономическа система, свиването и преориентацията в световната търговия, които, както вече беше посочено, ще засегнат най-много именно развиващите се страни. Когато това стане, обединяването на усилията на страните от Глобалния юг с цел защита на техните общи интереси ще бъде все по-вероятно.
От друга страна, не вярвам неадекватното и обидно отношение на САЩ (при президента Тръмп) по темата за тарифите към горе-споменатите страни-изключения да продължи, защото не отговаря на дългосрочните американски интереси. Страни като Индия, Бразилия, Индонезия или РЮА са със свое обосновано самочувствие и, което е още по-важно, – народите им са със силно развито чувство за национално достойнство. Многократно съм писал, че това чувство и стремежът към суверенно равенство ще стават все по-значим фактор за външнополитическото поведение на държавите и съответно - за развитието на международните отношения.
Петата и най-важна за нас подтема – външнополитическите импликации на тарифната политика на администрацията на президента Тръмп за Европейския съюз и неговите страни-членки изглеждат най-обременителни за разбиране и квалификации и много трудни за направляване. Оценявайки рамковото споразумение, постигнато от президента Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия, много анализатори го определиха като подчиняване на ЕС от САЩ както по отношение на интересите на страните-членки, така и като пасивно съучастничество на ЕС в разграждането на развиваната от десетилетия международна търговско-икономическа система, замествайки я, по думите на Атанас Пеканов, с „бутафорни преговори, които могат да се повтарят до безкрай в бъдеще“.
Други наши анализатори изразиха отношението си към американо-европейската търговско-икономическа сделка с народната метафора „Кон за кокошка“, като някои основателно забелязаха, че не могат да видят „кокошката“. В интерес на истината, в Шотландия фон дер Лайен и придружаващите я комисари нямаха голям избор. Ако използваме терминологията на Тръмп, те „нямаха карти“. Защото не можеха да си позволят конфронтация с американския президент предвид схващаната от тях непосредствена заплаха от Русия. Това пролича още от отказа на ЕС да се ангажира с принципни позиции по въпроса с тарифите по време на срещата на върха с Китай преди няколко дни. А Тръмп знае много добре как да се възползва от подобни слабости. Така че ако има непростима вина за невероятните отстъпки от страна на ЕС при сделката с Тръмп, тя би трябвало да се търси вземайки под внимание историческото развитие на политиките на съюза, особено по време на периода на господстващ неолиберализъм и последвалото необяснимо за мен игнориране на все по-утвърждаващия се Realpolitik в международните отношения в началото на настоящия век. Не оправдавам Европейската комисия и нейния сегашен председател, – г-жа фон дер Лайен е такава от почти 6 години, време напълно достатъчно за преосмисляне и коригиране на провалящата се неолиберална политика. Такива усилия не само не се полагаха, но и осмелилите се да правят подобни предложения бяха обявявани за „политически некоректни“. Но не бива да се сваля вината на едно или две лица, най-малкото защото така се заобикаля отговорността и вината на некачествените брюкселски и отделни национални елити, което отново би довело до стратегически дезориентации и обърквания.
Изхождайки от горе описания исторически контекст и не допускайки такава продължаваща неадекватност от страна на сегашната Европейска комисия, аз все пак започнах да търся „кокошката“ в сделката от Шотландия. Стигнах до заключението, че такава „кокошка“ има, но тя е виртуална. Тя се състои в това, че съгласявайки се на такова неравноправно, меко казано, споразумение, Комисията спечели време – три години, по време на което европейките институции и страните-членки да разгърнат и укрепят стратегическата автономия на ЕС, след което подобни сделки не би следвало да има. Надявам се това да е намерението, а да не е плод на пожелателно мислене. Тук, според моето разбиране, става дума за първоначални усилия и запускане на процесите с цел постигане на висока степен на необратимост (за постигането на стратегическите цели ще е необходимо много повече време) в три основни направления:
Първото – подготовка и отпочване на предвидените процедури за реформиране на ЕС с цел задълбочаване на интеграцията, по-ефикасно и целенасочено функциониране на институциите, особено при вземането на стратегически важни външнополитически решения;
Второто – ускорено и последователно създаване на европейския отбранителен съюз, който би следвало да развива сътрудничество с НАТО, но отговаряйки на изискването да постигне способности, осигуряващи самостоятелно военно-политическо сдържане и отбрана;
Третото – издигане на отношенията и сътрудничеството със страните от Глобалния юг (при дадените обстоятелства повечето от тях са естествени съюзници на ЕС) до нивото на един от първостепенните приоритети на съюза - за създаването на мирни, съзидателни и справедливи условия за развитие на всички суверенни държави. Моето лично мнение е, че без този приоритет ЕС няма шансове да стане пълноценен глобален играч.
Разбира се, три години далеч не са достатъчно време за необходимите постижения, но е важна решителността на ЕС и неговите институции, с която трябва да започне и да се направлява процесът.
Връщайки се към общата, глобалната, тема, бих обобщил, че новата митническа тарифна политика на президента Тръмп е наистина само една брънка от сега развиващите се мащабни и значими международни събития и процеси, но предвид глобалната тежест на САЩ това е важна брънка в съвременното развитие на света, с далече отиващи, предимно негативни, според мен, глобални външнополитически последствия.
В заключение бих посочил, че усилията на международната общност, насочени към възраждането и развитието на международното право на основата на принципа на суверенното равенство, са тази сила, която може да доведе до известен ред и справедливост в международния живот, включително в неговата търговско-икономическа област.
София 12 август 2025г.
Атанас Будев
