Кастрации, осакатявания, системен садизъм - ужасяващи са мащабите на бруталността към украинци, попаднали в руски плен. Много от тях се завръщат неузнаваеми. "Преди гледаше като орел, а се върна с изгаснали очи."
"Слава на Русия" - тези думи са прогорени на корема на Андрий Переверзев. "Трябва да са го направили руски лекари", смята той. "Тъкмо ме превързваха. Надигнах глава и погледнах. Бях напълно шокиран. Но какво можех да направя? Поне бях жив", разказва мъжът пред германската обществена медия АРД.
През февруари 2024 година 33-годишният Андрий е ранен в боевете при Донбас и пленен от руски войници. Споделя, че мъченията започнали веднага. "Ръцете ми бяха вързани, очите ми бяха закрити. След това казаха: Това е заради нашите момчета. Удариха ме три пъти в лицето с петлитрова бутилка вода. Веднага загубих съзнание."
Според Богдан Охрименко от украинския Координационен център за военнопленниците почти всички, които са се завърнали, носят видими следи от системно насилие: счупени ребра, изгаряния, белези от електрошок, тежки душевни травми.
Много от пленниците стават жертва на системен садизъм, пише на свой ред и АРД. Според свидетелства на военнопленници в т.нар. бани те можели да се къпят само с леденостудена или с вряла вода - и под удари, които им били нанасяни постоянно. Тези показания са документирани - украински следователи, главната прокуратура и представители на Международния наказателен съд събират доказателства.
Когато фамилното име се превръща в проклятие
Валерий Зеленски също е бил в руски плен. И той е бил измъчван. Но вече не може да разкаже за преживяванията си - само четири седмици след освобождаването му в рамките на размяна през май 2024 той умира от раните си и от мъченията, на които е бил подложен.
Дъщеря му Валерия не иска да бъде забравен и затова разказва пред АРД за преживяното от баща ѝ. "Той си даваше сметка за значението на неговото фамилно име - същото като на нашия президент. Отношението към всички с фамилията Зеленски, които са били на фронта и са се сблъсквали с руснаците, е било особено брутално."
Залавянето на Валерий е заснето на видео - повален е на земята, а руските войници го обиждат, надсмиват се над фамилното му име, заплашват го.
След залавянето му Валерий е постоянно унижаван и измъчван в руския затвор, разказва дъщеря му. "Най-страшното за мен беше неговият поглед, когато се върна. Преди това той излъчваше самоувереност и сила - гледаше като орел. А се върна с празни, изгаснали очи."
Неизмерими мащаби на мъченията
Разпити с токови удари, уотърбординг, кастрации, осакатявания, убийства: сведенията за мащабите и бруталността на насилието спрямо украинските военнопленници са ужасяващи.
Богдан Охрименко от Координационния център за военнопленниците цитира пред АРД т.нар. Истанбулски протокол, в който са изброени 18 вида мъчения. Но Руската федерация е отишла още по-далеч, казва Охрименко. "Тя комбинира тези 18 вида и така прилага още повече методи за измъчване на нашите граждани."
Украински следователи и представители на международни организации се опитват да съберат колкото може повече сведения от жертви и очевидци, за да бъдат наказани военните престъпления. В резултат от собствените си проучвания ООН стига до извода, че мъченията спрямо украинските пленници са широко разпространени и системни. Много от завърналите се разказват и за масирано сексуално насилие. Според Охрименко най-малко 359 украинци са починали в руски плен. "Те са били измъчвани, оставяни са били да гладуват и не са получавали никаква медицинска помощ", казва той.
В плен попадат и цивилни украинци
При това съвсем не всички пленници от Украйна са войници, посочва АРД и информира за наличието на много сведения за обикновени украинци, взети в плен. Олена Беляхкова от неправителствената организация Media Initiativе for Human Rights говори за около 2000 доказани случая на пленени цивилни украинци, които са били идентифицирани и локализирани. Смята се обаче, че реалният брой на пленените достига 16 000.
"Те измъчват военни и цивилни с еднаква жестокост. Имаме и случай, при който един цивилен гражданин за съжаление не оцеля след мъченията в плена. При това той не е бил нито войник, нито активист", споделя правозащитничката.
Трудното завръщане към живота
В най-тежките моменти имало само една мисъл, която спасявала Андрий Переверзев: "Това беше обещанието, което бях дал на дъщеря си - че ще се върна вкъщи. Благодарение на това оцелявах - то ми даваше надежда".
На Андрий му предстоят още много животоспасяващи операции, преди да може трайно да напусне болницата и да си отиде вкъщи. Това ще стане най-рано след година, а дотогава му помагат най-вече разходките с 9-годишната му дъщеря.
Поне толкова трудно е и психическото изцеляване. А белезите - видими и невидими - ще останат за цял живот.
