Има представен законопроект от младите лекари как да се направи така, че да има достатъчно пари за тях. Става въпрос на приоритети в здравната система. Какво очакват младите лекари… Пред ФАКТИ говори Калина Александрова, студент в Медицински университет-София трети курс.
- Г-це Александрова, 86,4% от българите подкрепят протестите на младите лекари и медицинските специалисти. Хората ви разбират, но има ли кой да ви чуе…
- Хората ни разбират, защото всички живеят в тази разбита система - били са пациенти, загубили са близки, висяли са часове наред на опашка пред кабинетите, виждали са отчаянието в спешните отделения, умората в очите на персонала. Имаме обществена подкрепа.
Но разбирателството на хората не стига, когато управляващите се правят на глухи - а в същото време депутатите си гласуват по 15 000 лв. заплати. Когато в парламентарна зала вместо подкрепа, младите лекари получават три часа и половина критики и назидание. Защото не били написали законопроекта както трябва, когато това въобще не е тяхна работа. Истината е, че много добре ни чуват. Просто не им харесва как звучи. И затова правят всичко възможно да ни накарат да млъкнем.
- Заплащането на младите лекари не е проблем, който да е от вчера, а е от години. Но какво ви кара сега да продължавате с протестите?
- Продължаваме с протестите, защото не искаме да свикнем. Продължаваме, защото системата няма да спре да ни мачка и керванът ще си върви, ако главите ни са наведени. Истината, всъщност, е много проста - продължаваме, защото, ако сега замълчим, утре няма да има кой да върне пулса на майка ви. Няма да има кой да стисне ръката ви, докато се борят за живота на детето ви в 3 през нощта. Няма да има кой да ви отвори вратата на спешното, докато отчаяно тропате по нея. Това не е протест за пари. Това е опит да не изгасне светлината в болничната стая, когато имате най-голяма нужда от нея. Това е протест за бъдеще в България.
- 3000 лева за шофьор в градския транспорт в София, а млад лекар с колко преживява…
- С воля, надежда и стотинки. Ако изобщо получава нещо — защото на много места специализантите работят като доброволци, все едно не сме лекари, а някакви ентусиасти. И после идва въпросът – как така шофьорът в градския транспорт взема 3000 лева, за да кара автобус, а лекарят в спешното – 1000 лв, за да спасява живота ви, когато сърцето ви спре да бие?! Никъде по света няма такъв социален модел.
Не казвам, че трудът на шофьора е маловажен. Казвам, че животът на пациент в реанимация тежи малко повече от това дали рейсът ще мине по график. Няколко дни София без автобуси – хората ще си поръчват такси или ще работят от вкъщи. Но София без спешни медици? Болници без лекари? Ако затворят даже за ден, хиляди няма да дочакат утрото. Това не е просто неудобство. Това е човешка трагедия.
Манталитетът на българина обаче също има вина. Сто лева за маникюр? Няма проблем. Двеста лева за фризьор? Веднага! Ако лекарят поиска толкова за преглед – край, той е алчен, нагъл. Защото „лекарите не трябва да искат пари, те нали са призвани“. Не е ли абсурдно цената на козметични процедури, които се правят на 2-3 седмици, да бъде по-висока от преглед при специалист, който посещавате веднъж годишно? И се очаква той да е безплатен?
- Създава се противопоставяне на професии. Има ли по-важна и по-маловажна професия?
- Не, няма по-важна професия. Но има по-отговорна. Има високо и нискоквалифициран труд. И е време някой да го каже ясно. Според вас нормално ли е лекарят да се бори за 2000 лева, а в същото време навсякъде да висят билборди за 2500 лв. стартова заплата като касиер в супермаркет?!
Лекарите учим по 10 години. И после цял живот трябва постоянно да специализираме. Плащаме хиляди за образование. Работим безкрайни дежурства, без сън, без почивка, без сигурност, стимул и бъдеще, докато се чудим как да си платим квартирата, тока и водата. На някои места даже ние плащаме, за да ни зачислят да специализираме. Само искам да попитам - за 6 месеца много хора могат да придобият свидетелство за управление на автобус, а колко хора избират да учат 10 години, за да станат лекари? И после родителите все още да ни издържат на 30+ години, защото в България медицината не е професия, а скъпо хоби. Само в България може дюнерджията да взима повече от анестезиолога, който държи в ръцете си живота на десет души всяко дежурство. Това е нелепо.
- И медицинските сестри искат повече пари, а бюджетът в сектор здравеопазване расте всяка година. Защо няма пари?
- Парите ги има. Но не и за тези, които крепят системата на гърба си. 10 милиарда лева са в бюджета за здравеопазване, но пак няма за прилични заплати, няма за ремонти на болници, за нови сгради. Само скелети – като онази недовършена многопрофилна болница в София, стърчаща от години, като символ на празни обещания. А междувременно в страната имаме 22 000 медицински сестри, над 50% от които са на възраст над 55 години. Не знам дали хората си дават сметка, но това е бомба със закъснител. А млади сестри не идват, защото за 1000 лева кой по-точно ще иска да работи на ръба на психически и физически срив? Истината е проста: парите не се стопяват – те просто потъват. Потъват в схеми, пътеки и нечии джобове. А накрая пак се казва: „няма средства за заплати“. Колко удобно. Най-важни в системата са хората. Само че без тези хора няма здравеопазване. А държава без здравеопазване… няма бъдеще.
- Какъв е проблемът от ваша гледна точка на млад лекар…
- Той не е само в заплатите. Не е само в липсата на сестри, на условия, на бъдеще. Проблемът е в цялата система, в която един млад лекар влиза с пламък в очите и излиза със сенки под тях. Започваш на 18 със сълзи от радост, че си приет медицина. Шест години гълташ учебници с по над 1000 страници, докато връстниците ти вече градят кариера, имат деца, дом и сигурност. Денем ходиш на лекции, а нощем работиш като болногледач, за да си "пазиш" евентуално място за специализация, на следващия ден пак си на лекции. Втори договор. Трети договор. Не знаеш дали и къде ще те вземат като специализант, защото както се говори, че няма достатъчно лекари, накрая се оказва, че няма достатъчно места, особено за някои специалности. И накрая заветната специализация – с мизерно заплащане, 24-часови дежурства до изнемогване, в които взимаш решения за животите на нашите баби и дядовци, майки и бащи. И въпреки това – обличаш бялата престилка с достойнство. Защото знаеш, че от теб зависи нечий живот. Хората очакват да си свръхчовек – да не сгрешиш, да не се измориш, да не поискаш по-добър живот. А когато заговориш за това – ти казват: „Ама, ти не си ли лекар заради призванието?“. Да, призванието е там. Но то не плаща наема. Не купува храна. Няма да ти върне младостта, в която си се отказал от всичко друго, за да спасяваш чужди животи.
- Какво иска един млад лекар? От какво има нужда?
- Съвсем простички неща - нормални условия, човешко отношение и шанс. Шанс да остане и да има бъдеще тук, в България. Иска да не му се налага да избира между дежурство и вечеря. Да не се срамува, че на 30 още живее при родителите си, защото със специализантска заплата не може да си плати наема. Да не гледа с тревога болницата, в която работи, сякаш е снимачна площадка на някой постапокалиптичен филм – падаща мазилка, рушащи се стени, остаряла апаратура и студени коридори, по които отекват стъпките на малцината останали. Младият лекар иска уважение и достойно заплащане. Иска сигурност, за да не му се налага всяка сутрин да избира между дълга и оцеляването. И най-вече - иска държавата, която го е обучила, да не го гони. Когато започнах да уча медицина, бях твърдо решена, че няма да замина да специализирам в чужбина. Сега обаче, след като се сблъсках с реалността на разбитата здравна система, всеки ден се питам какво ме задържа тук. Именно за това се борим - да има смисъл да останем.
- Колко е близо един млад лекар до Терминал 2. Пазарът за медици в ЕС е отворен…
- Много близо. Една заплата разстояние. Един отказ за специализация. Един подигравателен коментар от човек, който никога не е стъпвал на нощна смяна в болница, но иначе пише наредби. Няколко нагли политици. Чужбина не ни чака с червен килим. Но ни приема с уважение и ни предлага обучение, развитие и достойно заплащане. И после някой като Тошко Йорданов ще каже, че ако младите лекари искат повече пари, „да ходят да работят в някое село в Сицилия и да се върнат щастливи тук". Питам се - колко още ще издържат тези, които останаха? Колко още ще повтаряме, че това е призвание, когато призванието в България се плаща по-зле от нощна смяна в дюнерджийница? Докато това не се промени, ще си останем страната, в която най-умните заминават. А на останалите ще им се налага да чакат ред при последния останал специалист в радиус от 100 км. И един ден няма да питаме: „Колко близо е младият лекар до Терминал 2?“. Ще се питаме: „Остана ли някой млад лекар изобщо?“
7 Юли, 2025 09:07 4 104
Бъдещият лекар Калина Александрова пред ФАКТИ: Ако сега замълчим, утре няма да има кой да върне пулса на майка ви
Продължаваме с протестите, защото не искаме да свикнем, казва тя

Снимка: Личен архив

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
България
Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 63 гласа.