Когато говорим за профилактика на рака на дебелото черво, колоноскопията е златният стандарт, който спасява живот. Кога е нужно, защо е добре да се следим… Пред ФАКТИ говори д-р Десислава Димитрова, гастроентеролог от МБАЛ „Света Каридад“.
- Д-р Димитрова, рак на дебелото черво – това е тежка диагноза. Но имаме ли българите, като цяло, здравна хигиена да се грижим за себе си профилактично, а не да ходим на лекар, когато имаме проблем?
- Това са важни теми като рак на дебелото черво, скрининг, зравна култура. За мен е важно да се насочва вниманието на хората към необходимостта от профилактика, здравословен начин на живот, подобряване на здравната култура като цяло. Личното ми впечатление е, че в България все още много хора ходят на лекар, когато имат симптоми, т.е. времето за превенция е изпуснато. Има и все повече представители на другата група, а именно българи, които имат все по-висока здравна култура и са отговорни към здравето си. Именно профилактиката е ключът към ранно откриване на заболявания като рак на дебелото черво и позволява пълното им излекуване и възстановяване на пациента.
- Колоноскопията е повече от изследване, но защо хората се страхуват да се подложат на това изследване. Как вие ги убеждавате, че е добре да си прегледат стомашно-чревния тракт?
- Немалка част от хората имат предразсъдъци, когато става въпрос за колоноскопия – страх от болка, неудобство, дори срам. Истината е, че съвременната колоноскопия се прави под кратка венозна анестезия (упойка) и пациентът не усеща нито болка, нито дискомфорт и няма спомен за процедурата. При опитен ендоскопист тя продължава кратко – броени минути. Колоноскопията е „златен стандарт“ за диагностика, а понякога може да бъде и терапевтична процедура – например при отстраняване на полипи на дебело черво. Когато на пациента бъдат спокойно, ясно и адекватно обяснени предимствата на това изследване, поясни се неговата важност и се намали притеснението относно рисковете, убеждаване не е необходимо.
- Думата профилактика на дебелото черво адекватна ли е в България. Чуваме за кампании , за „тихия убиец“ – както наричат рака на дебелото черво, но на лекар българинът ходи само в краен случай. Защо е така?
- Да, понятието съществува, но все още културата за скрининг в България не е на достатъчно високо ниво. За разлика от нас в страните от Западна Европа, например,
в държави като Германия и Франция, след 50 години колоноскопията е задължилтено изследване.
Дори напоследък препоръките са за по-ранно начало на скрининга – на възраст около 45 години. У нас хората често избягват профилактичните прегледи. Освен това колоноскопията на този етап не е задължително изследване в профилактичния панел. Все още битуват митове за нея, касаещи болката, усложненията и т.н. Надявам се здравната ни култура все повече да се подобрява занапред.
- Каква показва на един лекар колоноскопията?
- Колоноскопията е „златният стандарт“ в гастроентерологията за диагностика на дебелото черво. Тя позволява не само диагностика, но и превенция, в дадени случаи и лечение. По време на процедурата могат да бъдат открити и отстранени полипи – доброкачествени образувания, които с времето могат да се превърнат в рак, да се вземат биопсии при съмнение за наличие на възпалително или друго заболяване на червото. Това е най-сигурният начин да се предотврати развитието на колоректален карцином.
- Ракът на дебелото черво се развива бавно, с години. Без симптоми. След колко години е добре човек да се прегледа, дори и да няма симптоми?
- Препоръчва се на възраст около 45 години да се започнат скрининговите колоноскопии. При фамилна обремененост, т.е. наличие на близък родственик с рак на дебело черво, е добре първото изследване на бъде 10 години по-рано от възрастта, на която е бил диагностициран близкият човек. Ако дебелото черво е било „чисто“ се препоръчва повторение на всеки 3 до 5 години, а над 75 г.в – на всеки 10 години.
- Фамилната обремененост какъв фактор е за развитие на рак на дебелото черво?
- Тя е един от най-значимите рискови фактори. Ако близък родственик е имал рак на дебелото черво или полипи, шансът за развитие на заболяване е по-висок и контролът трябва да започне по-рано. В такива случаи профилактиката е абсолютно задължителна.
- Защо има нарастващи случаи на рак на дебелото черво при все по-млади хора! Как си го обяснявате?
- Трудно би могло да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Причините са комплексни –храненето (бедно на фибри и богато на преработени храни), заседналият начин на живот, затлъстяването, тютюнопушенето и алкохола. Освен това днес възможностите за диагностика са по-добри, което води до повече установени случаи. Но тенденцията е тревожна.
- Какви са симптомите, които трябва да ни накарат да се консултираме с лекар?
- Има т.нар „алармиращи“ симптоми, при наличието на които е задължително да се консултираме със специалист:
-- кръв в изпражненията
-- промяна в ритъма на изхождане – упорит запек или диария
-- подуване, болки в корема
-- необяснима загуба на тегло
-- анемия или постоянна умора
- Наличието на полипи в дебелото черво какво показват…
- Полипите са доброкачествени образувания, но именно от тях често започва ракът на дебелото черво. Добрата новина е, че ако се открият и премахнат навреме по време на колоноскопия, рискът от развитие на рак се намалява значително.
