Коментар на Георги Лозанов:
Въпреки че избягвам колективните формати, се включих в граждански апел за издигането на единен кандидат на демократичната общност в президентските избори през 2026 година с една основна задача - да ги спечели!
Не само да се представи достойно, както сме свикнали, защото стигнахме до точката, след която, ако пак дойде някой ала Радев, България ще загуби прозападната си демократична ориентация - или поне надеждата за такава. И виновен няма да е Радев с проруските партии, а тези в дясно, чийто политически дълг е да я отстояват, за което получиха огромен исторически шанс на Десети ноември.
За да не спечели Путин
За да спечели изборите, кандидатът с кампанията си трябва да върне доверието на българските избиратели в либералната демокрация. Няма да му е лесно, при положение че повече от половината не я подкрепят според едно изследване от 2020 година. Днес не ми се мисли… За целта кандидатът ще трябва да прояви смелост и да настоява на определението "либерална", нищо че руската пропаганда го е превърнала в мръсна дума. Но иначе няма начин да се убедят хората, било то привържениците на Пеевски или дори на Костадинов, че демокрацията може да бъде не само власт на мнозинството, а и защита на автономния индивид, независимо дали той го заслужава или не..
Отсреща, естествено, няма да гледат безучастни… Без да броим пика на заплахи и компромати, които и без това се изсипват върху демократичната общност, участието в следващите избори ще е "на война като на война". И по-точно хибридната война, която Путин води със Запада, за да инсталира там свои поддръжници по високите етажи на властта. Както стана в Унгария и Словакия и както за малко не стана в Румъния. Най-горещият ѝ фронт минава през социалните мрежи, където фабрично се разпространяват и подкрепят опорки, като единствено размерът има значение - на атакуваните потребители, вследствие от вложените суми. Ако от "централата" решат, че са обработили достатъчно количество податливи гласоподаватели, проявяват нетърпение и искат спешни референдуми, какъвто по намеците на Костадинов са мотивирали Радев отвън да предложи за еврото.
Необходим е достоверен и интегриращ разказ
Но това ще ни се види детска игра. На президентските избори ще изпробват румънския сценарий у нас, като рискът да се сдобият с откровено пропутинов президент е далеч по-голям. Веднъж, защото и сега имаме такъв, макар и срамежливо заявен, и втори път, защото руските зависимости в Румъния никога не са били с толкова дълбоки корени, колкото нашите.
Няма кой друг освен кандидатът на демократичната общност да осуети такъв сценарий и то не със симетрични ходове, каквито идеи се чуват. Защото ако заприличаш на този, с когото се бориш, заедно с моралния си облик губиш и състезанието, щом си се съгласил да играеш на негов терен. На този терен никнат сайтове гъби и фабрики за тролове, финансирани от шпионски център, а не от прозрачни спонсори. На пропагандните манипулации кандидатът на демократичната общност може да отговори само с достоверен интегриращ разказ. В този разказ кухото понятие "национален интерес", съвпадащ обикновено с руския, трябва да отстъпи пред "национален идеал", какъвто са имали нашите предци след Освобождението, но формулиран с днешна дата и поглед към бъдещето. Разликата е, че интересът отчита значимостта на нацията в конфронтация с чуждите интереси, а идеалът според собствените ѝ достойнства.
Разказът трябва да включва и историята - от първия голям митинг на Орлов мост, организиран от самата демократична общност, която е критична към своите политици, но техните грешки никога не са били повод да се довери на противниците им. И след като именно тя се очаква да гласува за издигнатия кандидат, значи, че той трябва да я разшири поне до един милион българи, без да се осланя на подлъгани гласове извън нея. За да може освен да победи, да освободи обществото от измами и така победата му да придобие историческо значение, каквото имаше тази на СДС след Виденовата зима.
Двете препятствия, които трябва да бъдат преодолени
За да спечели обаче, на кандидата са му необходими наративна култура и непоклатима биография на демократ. Извън ситуациите на военно положение, когато трябва да се прояви като главнокомандващ, и на предсрочни избори, когато трябва да прави служебни кабинети, президентът всъщност е разказвач на общата съдба, и то така, че да обедини общността около ценностите на демокрацията.
Биографията му трябва да е непоклатима, за да опровергава по условие инсинуациите, колкото и ловко да са съчинени. Не е вярно, че това е нерешима задача, защото има немалко подходящи фигури, но трябва да преодолеят две препятствия. Първо, да са достатъчно високо мотивирани, за да поискат да влязат в политиката, въпреки че там е пълно с лошо възпитани хитреци, които един за друг твърдят, че мястото им е в затвора. И второ - партиите да не се скарат помежду си или вътрешно кого да издигнат. Но нали затова кандидатът няма да е техен и въобще на политиците, а на демократичната общност, състояща се от граждани, които искат да живеят в западна държава, не гледат на далаверата като на постижение и обичат да четат книги.
