Еврото – колко сме близо и дали сме готови… Конституционният съд отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев за задължително тълкуване на части от Конституцията, свързани с национален референдум по въпроса за въвеждането на еврото. Накъде вървим… Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев, бивш посланик в Хърватия.
- Г-н Енчев, президентът Румен Радев, който призова за референдум, остава ли неразбран или гони лични интереси, когато коментира темата?
- Не Румен Радев, а Наталия Киселова гони лични интереси. Президентът поиска народът да има решаващата дума за еврото на общонародно допитване, докато Киселова посече референдума за еврото, за да запази стола си. Тя просто изпълни директивата на триото „Борисов-Зафиров-Пеевски“.
Нека направя важно уточнение за моята позиция към нея, докато участвах в коалицията „БСП-Обединена левица“ бях единственият, който на Коалиционния съвет гласува против нейната кандидатура за шеф на парламента. Дори на едно от заседанията на съвета, при това в нейно присъствие, казах, че избирането ѝ за председател на Народното събрание е порочна сделка – БСП-Обединена левица“ получава този пост срещу влизане в правителството на ГЕРБ. За моя изненада тя изобщо не реагира на острите ми думи, не ме обори, мълчеше и дори иронично се усмихваше...
Румен Радев изразява волята на милиони българи и като техен глас иска само едно - референдум.
Близо 80 % от хората искат да бъдат питани, а не да бъдат третирани като „стадо“, както ги нарече налаган от казионните медии шоумен.
- Конституционният съд обаче отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев относно референдума за еврото. Това не е ли поражение за защитниците на лева?
- Това е поражение не на лева, а на пряката демокрация. От този момент няма никакво значение дали си събрал 500 000 подписа за референдум, след като Народното събрание ги анулира, а властта ни убеждава, че сме прости и некомпетентни, за да се произнасяме за еврото.
Аргументите на защитниците на лева са сериозни и това се видя, и от позицията на американския икономист Стив Ханке, и от публикации в авторитетни европейски издания, които са категорични, че България не е готова за еврозоната на 1 януари 2026 година!
- Премиерът Росен Желязков се срещна с представители на синдикатите, които също подкрепят еврото. Каква е ролята на синдикатите изобщо в тази тема...
- Социологията сочи, че почти всички синдикални членове искат референдум, но
КНСБ и КТ „Подкрепа“ предадоха хората на труда и полегнаха на властта и капитала.
Сцената, в която министър-председателят Росен Желязков подписва меморандум за сътрудничество със синдикати, работодатели и браншови организации при приемане на еврото, е срамна страница в синдикалната история. Това не е диалог, а капитулация. Синдикатите се отричат от ролята си на адвокати на труда и лягат в едно легло с властта и капитала. Вместо да защитават референдума за еврото, те подписват правителствен меморандум за силово налагане на еврото. Вместо да са на улицата с развети знамена и с искане за народно волеизявление, те са на опашка за снимка с премиера.
- Не е ли странно, че синдикатите не искат да чуят гласа на народа?
- Не, не е странно. Позорно е!
- Ако всичко се развива нормално, на 1 януари 2026 година трябва да се разплащаме с евро. Ще ни стигнат ли 6 месеца, за да се пренастроим към еврото и като граждани, и като бизнес?
- Ще трябва да се настроим към по-висока инфлация, към повишаващи се и сега цени на тока, парното и водата, към ценови терор на търговци и банкери, както това се случи на 1 януари 2023 година в Хърватия...
- Кабинетът твърди, че няма да допусне спекула в цените. Реално може ли да се влияе на цените в една пазарна икономика, когато всеки търговец сам определя цената?
- При капиталистическата икономика правителството не може трайно да влияе върху ценовата политика на частния бизнес.
То ще се опита да ограничава неоправданото увеличение на цените след приемането на еврото, но не може напълно да го предотврати.
Временно замразяване на цените на някои стоки и услуги е възможна мярка, а при силен обществен натиск замразяването може да се приложи за основни хранителни стоки, както това става в Хърватия, Гърция и Франция. В българския случай добро решение е предложеният от Мая Манолова закон „Антиспекула“. Законът предвижда таван на надценките върху основни стоки и услуги като храни, лекарства и горива. Това означава, че търговците ще бъдат задължени да продават тези стоки на цени, които не надвишават определен процент над себестойността им.
Но дали Народното събрание ще го приеме? И дали, ако депутатите го гласуват, търговците ще се съобразят със закона?
В Хърватия се случи точно това – две години след въвеждане на еврото цените на хранителните стоки драстично се увеличиха, което провокира започналия през февруари т.г. бойкот на търговските вериги. Две години след „погребението“ на хърватската куна, хърватите осъзнаха, че еврото не е „златен дъжд“.
- Защо ЕС точно сега реши да ни приеме в еврозоната, след като имаше години, в които бяхме доста по-добре икономически…
- Заради войната в Украйна, заради конфронтацията на Запада с Русия, заради ролята ни на външна граница на ЕС, заради инфлационната криза в Европа – това са четирите фундаментални причини за решението на Европейската комисия и Европейската централна банка да припознаят България като желан член в „Клуба на богатите“. А какво ще получи „беднякът“ на ЕС от този клуб, това е второстепен въпрос за Брюксел. И да не забравяме нещо доста притеснително - ЕС търси засилване на вътрешната интеграция и заради хроничните проблеми на банките в Италия, Испания и Португалия...
- Опозицията – в лицето на ПП, пък ще внася вот на недоверие, след като вече сме сигурни за еврозоната. Как изглежда този ход в очите на ЕС?
- Не съм толкова сигурен, че влизането ни в еврозоната на 1 януари 2026 година е 100 процента сигурно.
Ако масовите протести срещу еврото продължат, това ще е алармен сигнал за ЕЦБ и ЕК.
Излизат ли по улиците стотици хиляди хора, Урсула фон дер Лайен може да се отрече от обещанието си да ни вкара в Еврозоната с фалшифицирани данни, както чухме от разконспириран телефонен разговор преди три години. Ако Румен Радев сезира Европейската комисия и изнесе горните тревожни факти, ще искат ли в Брюксел еврозоната да бъде взривена от бедна България по „гръцкия сценарий“?
