Как вижда бъдещето на лявото в България Крум Зарков? Ще участва ли в евентуален политически проект на Румен Радев? С него разговаря Ивайло Нойзи Цветков:
ДВ: Извън опита за референдум от президента и Вашето несъгласие: какво бихте казали на хората, притеснени от въвеждането на еврото?
Крум Зарков: Преди всичко бих им казал, че ги разбирам, но че изразените притеснения всъщност не са относими към въвеждането на еврото. Защото по съществото си - ако оставим настрана важния геополитически аспект за България от задълбочаването на интеграцията на страната ни в Европейския съюз - то представлява формално упражнение по смяната на едни банкноти с други. Левът е тясно обвързан с еврото от десетилетия, откогато и ние не водим самостоятелна парична политика, а от няколко години сме част и от Банковия съюз и Европейския валутен механизъм ERM II.
Четох сериозна разработка на изследователска агенция "Тренд" - в огромната си част скептичните към въвеждането на единната валута са такива поради страх от вдигането на цените, т.е. от евентуална загуба на покупателна способност и намаляване на стандарта на живот. Уверенията на институциите, че това няма да се случи и че се вземат мерки за предотвратяване на различни порочни търговски практики, не са в състояние да успокоят притеснените заради трайната висока степен на недоверие към тях.
Струва ми се напълно наивно да се мисли, че каквато и да е разяснителна кампания би могла да реши този дълбок проблем, както и че той би могъл да изглежда различно, ако отложим еврото с година, две или три. Това притеснение ще продължи да съществува до януари месец, а и в периода непосредствено след това, и управляващите следва да го имат предвид, като вместо да разказват, да демонстрират съответните действия, които трябва да бъдат предприети. Същите, между другото, би трябвало да се предприемат постоянно, независимо дали сме с евро или не, защото засягат по принцип спазването на правилата за конкуренция и защитата на потребителя.
При всеки случай притесненията на много хора са неоспорим факт и това създава съвсем реален политически капитал, който естествено се превръща в привлекателен обект за определени политически играчи. За да се сдобият с него, те добавят два мощни аспекта към притесненията за цените - защитата на националния суверенитет и правото на гражданите да участват пряко в управлението на страната чрез референдум. И двата имат голям потенциал за подкрепа поради общото усещане на българите за липсата на самостоятелност на управляващите при вземането на решения, непрестанно подхранвано от взаимните обвинения между политическите опоненти в зависимости от Брюксел, Вашингтон или Москва, както и заради очевидната криза на представителната ни демокрация, ясно видима в ниския рейтинг на Народното събрание и допълнително делегитимирана от последните избори и успешното оспорване на резултатите от тях.
Както виждате, в притесненията около еврото се отразяват много съществени и дълбоки въпроси. Конкретният казус катализира и отразява, а не съдържа в себе си причините за политическото напрежение. А това значи, че те ще продължат да съществуват и след въвеждането на единната валута, освен ако проблемът не бъде атакуван в корена си чрез съответните институционални реформи и партийно-политически трансформации.
ДВ: Можете ли накратко да обясните проблемите в правосъдната система, начело с Висшия съдебен съвет?
Крум Зарков: Промените в тази сфера са един от ключовете за решение на дълбоките и истински предизвикателства, за които преди малко стана дума. Те може да не са достатъчни, но без тях със сигурност не може. Или иначе казано - задължително условие за подобряване на общественото здраве и публичната среда. Проблеми в сложната система на правораздаването, разбира се, има много и на само у нас. Но да атакуваме основния и специфичен за нашата страна - неразкриването, съответно ненаказването на нито един от криминалните сюжети, оформили сегашното състояние на политическия ни живот. Ако поне едно от знаковите убийства на 90-те бе разкрито, т.нар. мутри нямаше да завладеят новопоявилата се пазарна система. Ако някой от корупционните скандали, избухващи регулярно по време на управленията на различни правителства, бе довел до последици за замесените, същите нямаше да могат да трансформират новопридобитата си икономическа мощ в политическа власт, упражнявана чрез партии проксита. Ако аферата "КТБ" не бе потънала, нямаше вчерашното задкулисие да се превърне в сегашна авансцена.
А в момента сме на път да продължим традицията на безнаказаност със забравата на документираните проявления на паралелно правосъдие, каквито по същество са случаите с Петьо Еврото и Мартин Нотариуса. При такива резултати напълно естествено е основните критики да се насочат към прокуратурата и нейните ръководители и към ВСС, който спокойно вече може да се наименува на "Вечен съдебен съвет". Народните представители следва да започнат възможно най-скоро процедура за подновяване на кадровия орган, който в променения си състав да избере нов титуляр за главен прокурор. Наясно съм с рисковете, които тегнат над такова действие, изискващо квалифицирано мнозинство и завършващо, при успешно провеждане, с избор на длъжности за периоди, по-дълги от мандата на парламентарната легислатура. Но това трябва да бъде направено по неизбежност и то в светлината на един-единствен въпрос: Кандидатите за ВСС, а по-късно този за главен прокурор, да поемат твърди ангажименти за разкриване на мрежите на паралелно правосъдие и тяхното необратимо скъсване. Това е, което могат и трябва да направят политиците. За останалото системата - веднъж прочистена от зловредно влияние - ще може да се погрижи сама.
ДВ: Тези дни президентът Радев отново заговори за нов политически проект. Тук две неща: каква роля бихте имали Вие в евентуален такъв и дали подобен проект няма да канибализира т. нар. "ляво политическо пространство"? Може би точно това е целта?
Крум Зарков: Ако лявото и дясното политическо пространство бяха организирани и представлявани от силни политически партии, нямаше непрекъснато да става дума за нови проекти. Важно е да се отбележи, че кризата в представителната ни демокрация, която е перманентна и за която вече стана дума, не е причинена от институциите, още по-малко от Конституцията, а именно от неспособността на политическите партии да изпълняват своята роля. Те са носещият елемент на парламентарната система и с неспособността си я застрашават. Колкото до президента Радев и неговите евентуални политически планове - аз не съм част от тях.
ДВ: Коментирали сме и преди "сорбонното" ляво - т.е. френското интелектуално ляво още от Андре Бретон, гуруто на сюрреализма, през Сартър, Симон дьо Бовоар и т.н. Има ли възможност или платформа за подобна идеологическа разновидност у нас ?
Крум Зарков: В интелектуален план, за да продължим нашия разговор отпреди години, да се четат, осмислят, контекстуализират и критикуват споменатите автори - да, винаги ще има, и у нас, и в Европа. В електорален политически план - не, в момента нито у нас, нито в Европа. Универсалистката, и нека го кажем, в известна степен претенциозна европейска левица е политически безперспективна в средносрочен план. Което не я прави безсмислена и ненужна като средство за разбиране на обществения и световен ред, както и на ролята, функциите, призванието и потенциала на съставните ѝ елементи.
Но реалността е такава, че тази левица загуби политическо влияние и причините за това са много и разнообразни. Помните крилатата фраза на Жил Дельоз "Да си ляв, това е да мислиш първо света, после страната си, после близките и накрая себе си. Да си десен е обратното." Остроумно е, дори красиво, но кой би могъл днес да изгради успешна политическа платформа в която и да е страна в Европа, основана на подобно разбиране? Въобще възстановяването на политическото влияние на лявото в Европа и в България може и трябва да черпи легитимност в интелектуалните постижения на своите мислители, но няма да се случи ако не намери и нови, които да идентифицират общата ситуация днес, конкретно нуждаещите се от лява политика сега и адекватните на тези разбирания хора, които освен всичко да могат да печелят избори.
ДВ: Добре, коментирайте следното: у нас левият популизъм е цар, но всъщност това не води до истински леви политики. Какво имам предвид: Държавното популистко раздаване на който там се оплаче никак не води до по-малко неравенство.
Крум Зарков: Безидейността, липсата на разбиране за обществото, което се нагърбваш да управляваш и за визия за това в какво състояние искаш да оставиш това същото общество след управлението, не е ляв популизъм. И десен не е. То е точно това, което е - нищо. Или ако е нещо, то е купуване на управленско време с бюджетни средства. Разбира се, от това най-много страдат онези, които имат най-остра необходимост от тези средства и неравенствата естествено не се преодоляват, а се задълбочават.
Да водиш плоска политика не само за данъчната система, а за всичко, дори не е популизъм, то е просто глупаво. Когато разпределиш ресурс на всеки по равно, независимо от собственото материално състояние на получаващите съответната дотация, компенсация или подкрепа, постигаш единствено всеобщо неудовлетворение. За тези, които истински се нуждаят, няма достатъчно. А тези, които нямат необходимост - или въобще не разбират, че са подпомогнати, или често се отнасят с презрение към суми, които им изглеждат незначителни. Това много ясно се видя по време на Ковид кризата, но в редица сектори е валидно и днес.
ДВ: Трябва ли през цялото време да сервираме уловена риба на определени слоеве, а не да им връчим въдица?
Крум Зарков: Не трябва да допускаме в един и същи водоем едни да ловят с въдица, а други да теглят мрежи с шлеп.
ДВ: Как биха описали сегашното състояние на българското ляво някои от звездните леви мислители като Тома Пикети, Еманюел Саез или Габриел Зукман?
Крум Зарков: Това няма да е особено трудно, защото съответства на техните наблюдения в други европейски страни. И тримата са французи, където наследниците на Жан Жорес и френската социалистическа партия се сринаха грандиозно и не дават признаци на съживяване. И тримата са икономисти и оценяват неравенствата и неспособността на левицата да им се противопостави. И тримата следят процесите в европейските страни, които поне в този си аспект са все по-сходни в западната и в източната част на континента. Няма да им е по-трудно да разберат какво прави БСП, когато се обявява за ляв консерватизъм, от това, което прави Сара Вагенкнехт, нито ще им е непозната легитимацията на дясно-лява коалиция, в която лявото има поддържаща роля, тъй като са я наблюдавали и в Германия, и в Европейския парламент. Наблюдават я днес и я разбират, друг въпрос е дали я приемат и до какво смятат, че води.
Това, че в България левицата се е спуснала по същия улей, не е нито успокоение, нито може да служи като оправдание. Просто искам да кажа, че българските социалисти трябва да съумеем да обясним на българските граждани какво разбираме под лява политика и защо тя би била подходяща за страната ни и за тези, които живеят и работят в нея.
ДВ: И как бихте описали състоянието на българската левица на човек с по-ниска от средната работна заплата в Ямбол?
Крум Зарков: Бих бил откровен като кажа, че това състояние е такова на тежка криза и да му се извиня, защото именно този човек и много такива като него, независимо къде живеят в страната, не са достатъчно добре представени, съответно интересите им не са защитени в задоволителна степен. И това е евфемистично казано.
ДВ: Каква е евентуалната перспектива пред лявото в България?
Крум Зарков: Преди дни младежкото обединение на БСП прие и разпространи позиция, озаглавена "Ако не се променим, ще загинем. Рестарт - тук и сега". В нея има интересни моменти като например това, че се гледа напред към бъдещето, но е направено усилие този поглед да се впише логично в цялостното развитие на организираното социалистическо движение още от края на 19-ти в., т.е. като част от една несвършила история, но с известен и според мен оправдан драматизъм, както наименованието на документа показва. Освен това авторите му очевидно съзнават, че такъв "рестарт" не може да се осъществи единствено в рамките и с остатъчните сили на Българската социалистическа партия. Това е едно сериозно проявление на осъзнатост и може би предвестник на оздравително действие, инициирано от младите в партията. Това може да се окаже евентуална перспектива.
ДВ: Дежурните хейтъри Ви зашиват като кариерист в политиката. Но какво наистина искате да постигнете?
Крум Зарков: Така ли ме зашиват? Странно, аз бях останал с впечатление, че току-що съм загубил работата си по собствено желание и с ясни съображения, което представлява повратна точка в моята кариера със съвсем реалистична перспектива да се окаже просто точка. Но при всеки случай не разглеждам пътя си напред като низ от цели и постижения. Нямам ясен план за себе си, но през последните години се превърнах в професионален политик и като такъв бих желал да продължа да работя. Това обаче не е професия, в която нещата се случат по искана, а само по обективна необходимост или, казано по друг начин, ако в българската политика има нужда от мен, аз ще продължа да я практикувам. Ако ли не - няма.
ДВ: За финал: отворете малко вратите и към личния Ви живот. Надявам се да не е в състоянието на любимия Ви "Манчестър Юнайтед" напоследък.
Крум Зарков: Слава Богу, не е. В личния ми живот всичко е наред и жена ми, и двете ни деца са живи и здрави, крачат смело в живота, учат се и се развиват. Колкото до футбола: като привърженик на ЦСКА, а и на "Ман Ю", действително преживях тежък сезон. Но хубавото на тази игра е, че винаги има следващ мач, ново първенство. Това може да е удачна метафора за почти всеки житейски проблем. А ето и още една. Сър Алекс Фъргюсън бил казал: "Който не подкрепя отбора си, когато губи, не заслужава да го подкрепя, когато печели."
С Крум Зарков разговаря Ивайло Нойзи Цветков.
