Специалната операция "Паяжина", организирана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), ще влезе в историята на "сенчестите войни" като изключително изпълнение. "Сенчестата" или "скрита" война се реализира обикновено с латентни инструменти като шпионажа и саботажа, чиято цел обаче е постигането на видими и материални военно-политически цели.
Именно такива цели бяха реализирани от СБУ чрез въпросната операция: пускайки своята "паяжина", Украйна успя да уязви Русия стратегически и политически.
В стратегически аспект въпросната украинска операция успя да компрометира обезпечаването на военно-въздушната сигурност на Русия. Това стана чрез преодоляването на радиоелектронната борба (EW) в частност и противоракетната отбрана на Русия като цяло. Неутрализирането им стана чрез издигането на заредени с експлозив безпилотни летателни апарати (тип FPV, оборудвани с камера, позволяваща направлението им от първо лице) в непосредствена близост до техните цели.
По този начин нито противоракетната отбрана, нито радиоелектронната борба на руските сили са успели да се активизират. Те със сигурност щяха да се намесят, ако ударите бяха планирани, например, като функция на покоряващи сериозно разстояние безпилотни летателни апарати с фиксирани криле.
Успоредно на отбранителния капацитет, украинската операция успя да компрометира и офанзивния ресурс на руската бойна авиация, унищожавайки стратегически бомбардировачи Tu-95s, Tu-22Ms, които са оборудвани с използваните срещу Украйна крилати ракети Kh-55/Kh-555 и по-новите Kh-101/Kh-102, и разузнавателен A-50.
Въпреки че западните средства за масова информация говорят за унищожаването на 41 самолета, а оттук и на 34% от стратегическите носители на крилати ракети, подобна информация не кореспондира с данните. Към момента, на базата на анализ на видеоматериалите от ударените военно-въздушни бази, както и на сателитни изображения, може да се потвърди пълното унищожаване и частичното повреждане на общо 13 самолета. Оттук и щетите, нанесени на руската бойна авиация и инфраструктура, вероятно ще бъдат по-малки от 7-те млрд. долара, изчислени от украинските власти.
В политически аспект проведената украинска операция "Паяжина" успя да удари Русия там, където режимът на Владимир Путин е инвестирал най-много и икономически, и пропагандно.
Това е сферата на сигурността. Именно около нея руският президент гради легитимността на управлението си. То е ориентирано не към предоставяне на жизнен стандарт и услуги, а на ред и сигурност.
Още повече, че поетапната ескалация на войната срещу Украйна, започнала с руската окупация на Кримския полуостров през 2014-та година, се съпровожда с изключителна секюритизация на политиката в Русия. Последното ще рече, че икономиката на страната се организира около войната, и в името на обезпечаването на военните действия на Руската федерация тя приоритетизира проекти и инвестиции, свързани с военните действия, а не с алтернативни потребности на руското население.
В такъв случай, украинската операция "Паяжина" бе пряк удар по легитимността на Владимир Путин, който аргументира, включително и причините да започне войната в Украйна, като усилие за обезпечаване на сигурността на Русия.
В това отношение политическият ефект от въпросната украинска операция е по-важен дори и от стратегическото ѝ измерение (компрометирането на част от далекобойната авиация на Москва, макар вероятно не толкова голяма част, колкото се твърди към момента). Ако всеки политик "продава" нещо на народа си, то Путин продаваше на руснаците сигурност. Но чрез своята операция Украйна показа, че стоката на руския президент е гнила.
А кореспондиращ с политическия ефект винаги е психологическият. Ако Киев може да удари обекти от национално значение за Русия, които традиционно имат висока степен на защита, то какво означава това за цивилното население?
Разбира се, Украйна и друг път е нанасяла удари по руски цели с военно значение, включително унищожавайки изделия от бойната авиация на Москва, но специфичното в случая е, че този път това е сложен удар по руски бази от руска територия (тоест към и от Русия). Посланието на Киев в случая е, че врагът е по-близо, отколкото Москва си мисли, че е. И че стратегическите активи на Русия, независимо, че са разположени на дистанция, са всъщност достъпни - на една ръка разстояние - за Украйна.
Въпреки че едва ли скоро ще има достъпна достатъчно информация, която да хвърли допълнителна светлина върху операция "Паяжина", тя вече изглежда забележително в своя замисъл и изпълнение.
Първото, което прави впечатление, е мащабният периметър на въпросната операция, която е таргетирала пет военно-въздушни бази на Русия (в Мурманска, Иркутска, Ивановска, Рязанска и Амурска област), разположени на хиляди километри една от друга. Планираният удар по поне една авиобаза, разположената в Амурска област "Украинка", обаче се проваля, неясно засега поради какви причини.
Логистиката на операцията също заслужава внимание, доколкото тя е предполагала вкарването на руска територия на безпилотни летателни апарати, тяхното разполагане в специални контейнери с "двоен таван" и плановото им придвижване в различни и отдалечени точки на Руската федерация.
За целта са били наети и местни шофьори на тировете, които не са имали представа какво всъщност превозват. Същите са били ангажирани от човек, представил се като "Артьом", който обяснил, че трябвало да изпълни поръчка за доставка на модуларни домове към клиенти в различни части на Русия (явно каргото на тировете, състоящо се от контейнери, е било обяснено на местните шофьори като фрагменти за сглобяване на къщи).
Финалната фаза на операцията, предполагаща излитането на безпилотните летателни апарати, разположени на хиляди километри едни от други, също е трябвало да се случи максимално координирано, така че да не даде възможност на руските сили за сигурност да се ориентират в кризисната ситуация.
Всъщност всяка една стъпка от операция "Паяжина" демонстрира провала на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), чиято работа е да извършва превенция спрямо такъв тип заплахи.
Руското контраразузнаване не е успяло да засече и осуети операция, която е била замислена в Украйна, но се е реализирала достатъчно дълго на руска територия, включително чрез наемането на помещения и хора за оперативни цели. А последното е още една реплика спрямо заявката за сигурност на Владимир Путин.
Операция "Паяжина" се реализира в сложен момент.
От чисто военна гледна точка, тя бе предшествана от най-сериозните комбинирани удари, състоящи се от безпилотни летателни апарати, крилати и балистични ракети, които Русия извършва спрямо Украйна от началото на войната. Обемът на тези руски атаки успява да изобличи дефицитите на украинската противоракетна отбрана, включително и на американските "Patriot", срещу която модификациите на руските Iskander-M се справят все по-успешно.
От дипломатическа перспектива, операцията бе реализирана ден преди украинската и руската делегация да се срещнат в Турция за преговори. Това, че руснаците не използваха нанесения им от украинците удар като претекст да не се явяват на преговорите, е по-скоро функция на желанието им да маргинализират значението и щетите от операция "Паяжина".
Но тя затвърди руската позиция, с която делегацията от Москва пристигна в Истанбул. Това, че втората среща от възобновените преговори между Киев и Москва в Турция продължи малко над един час, е показателно, че двете делегации по-скоро са ограничили контакта помежду си до обмяна на предложенията си за сключване на примирие, отколкото да са ги дискутирали.
Като планировка и изпълнение, операция "Паяжина" определено е изкуство. Тя успя да уязви политически Владимир Путин и стратегически Русия. "Артьом" вече официално е издирван от ФСБ.
Но тази операция, сама по себе си, не може да възпре извършваните далекобойни удари по Украйна, доколкото в руската бойна авиация има достатъчно налични стратегически бомбардировачи в оперативна готовност. Украинската операция "Паяжина" постигна целите си, но тя далеч не е достатъчна, за да обърне динамиката на конфликта.
