Измина повече от месец от началото на руската агресия в Украйна, която Кремъл нарича "специална военна операция". През това време са разрушени хиляди домове, стотици болници, училища, животоподдържаща инфраструктура и, което е най-лошото, загиват хиляди цивилни.
Това припомня руският политически анализатор Владимир Ростоцкий.
В своите изказвания официалните лица на Руската федерация постоянно използват измисления евфемизъм "специална военна операция", за да заблудят широката общественост и да затруднят максимално работата на международните юристи и съдиите от националните и международните съдилища.
Трябва да се признае, че руските експерти в областта на международното право (всъщност те не могат да се нарекат юристи, тъй като тази дума идва от латинското Juris - право, а смисълът на истинските юристи е триумф на справедливостта), преди руската агресия, са били добре подготвени за бъдещите процеси.
Евфемизмът "специална военна операция",
който по същество означава "война", затруднява позоваването в правния процес на такива основни източници на международното право като Хагските конвенции от 1907 г., включително Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война.
Опитите на Русия да използва евфемизми не са нещо ново. През 2014 г., по време на военното анексиране на Автономна република Крим, територия на суверенната държава Украйна, руската пропаганда и дори официални лица активно използват евфемизма "вежливи хора", за да обозначат военнослужещите на Руската федерация. Несъмнено този евфемизъм е разработен от квалифицирани специалисти в областта на информацията и психологическото въздействие.
Думата "вежлив" подсъзнателно се свързва със значението на "човечност", "добри намерения" и активно подвежда медийните потребители, които не са изтънчени в разбирането на конкретна ситуация, и затруднява работата на юристите, изправени пред проблема за практическото тълкуване на правните норми.
За съжаление използването на такива техники се оказа доста ефективно.
Сегашното използване на измисленото понятие "специална военна операция" се подсилва от използването на неверни твърдения за присъствието в Украйна на "фашисти", "нацисти", разработване на оръжия за масово унищожение, "потискане" на рускоговорящите и дори актове на геноцид срещу цивилното население.
Използването на думата "специален" насочва към селективността ("не масов") на провежданите военни действия, докато думата "операция" отклонява вниманието от понятието "война". Използването на евфемизми и фалшиви твърдения като "законни диверсионни удари" е елемент от хибридната война.
Като оправдание за един от тези удари Русия заяви, че една от целите на "специалната военна операция" е била да се предотврати геноцида над населението в Луганска и Донецка област на Украйна.
На 26 февруари 2022 г. Украйна подаде иск в Международния съд, в който твърди, че Русия е нарушила Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1947 г.
Властите в Киев подадоха и искане за временни мерки, с което по същество иска от Международния съд на ООН да нареди на Русия да спре да води война срещу Украйна.
Русия обаче беше първата, която отказа да участва в изслушването.
Този случай се превърна в прецедент.
Досега Москва винаги е участвала в заседанията на Съда, като е организирала защитата и е излагала аргументи, наред с другото, за отричане на компетентността на Съда. Дори когато решенията относно компетентността не бяха в полза на Руската федерация, тя продължи да участва в изслушванията, създавайки имидж на уважение и доверие в решенията на Съда.
Това се случи, защото Съдът е много важна институция в света и работата му е важна за самата Руска федерация.
Този път Русия прояви неуважение към една от най-авторитетните международни съдебни инстанции. Особено внимание заслужава фактът, че Русия дори не обясни причините за отказа си от процеса, очевидно поради нежеланието си да защити юридически позицията си относно измисления "геноцид" над населението в Луганска и Донецка област.
Трябва да се отбележи, че подобно поведение на Русия показва, че тя признава, че губи собствените си позиции. Нещо повече, подобна ситуация се разви в резултат на факта, че чуждестранните и дори руските съветници на Руската федерация, които преди защитаваха Русия, включително в споровете срещу Украйна след агресията от 2014 г., този път обявиха отказа си да я представляват в Международния съд.
Те смятат, че е невъзможно да представляват държава, която напълно отрича международното право.
По този начин може да се направи важен извод, че Русия умишлено разрушава основите на съвременния международен правен ред.
На 16 март председателят на Международния съд на ООН Джоан Донохю обяви решението на Международния съд:
"В очакване на окончателно решение по делото Руската федерация трябва да прекрати военните действия, започнали на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна.
Руската федерация трябва да гарантира, че всички военни или редовни формирования, които тя може да контролира или подкрепя, както и всички организации или лица, които тя може да контролира непряко, няма да предприемат по-нататъшни действия в тези операции.
Съдът е компетентен да разследва дали в Украйна се извършва геноцид.
Съдът не разполага с доказателства, че Украйна извършва геноцид на своя територия, както твърди Русия.
Съдът се съмнява дали Конвенцията за геноцида позволява едностранни военни действия в друга държава с цел предотвратяване на геноцид".
Ден след обявяването на решението на съда говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че
Русия няма да изпълни първото решение на Международния съд на ООН
по иска на Украйна срещу Кремъл: "Не можем да вземем предвид това решение.
В Международния съд съществува такова понятие като "съгласие на страните". Тук не може да има споразумение... В този случай това е нещо, което не можем да вземем предвид".
Непризнаването на решението на Международния съд на ООН е не само поредното грубо нарушение на международното право, но и сериозна причина да се преразгледа статутът на Русия в системата на органите на ООН и най-вече като постоянен член на Съвета за сигурност.
За съжаление процесът се развива много бавно в тази посока.
Съвременното международно право се характеризира с консерватизъм и липса на процедурен импулс.
На съда му отнема 20 дни, за да вземе решение. По стандартите на сроковете на Съда решението беше взето доста бързо, но през всеки от тези 20 дни в Украйна бяха убити стотици невинни хора.
Поради това той може да се счита само за първа стъпка към отдавна закъснялата реформа на международното право, тъй като съдът трябва да бъде не само справедлив, но и бърз.
