Коментар на Даниел Смилов:
"Прогресивна България" (ПБ) спечелиха мандат за управление (убедително), който беше препотвърден на изборите за президент наскоро (не чак толкова убедително и с проблеми на първия тур). Стои обаче въпросът мандат за какво е това. Първото и еднозначно нещо бе, че това е мандат за отстраняване на корупционното наследство най-вече на ГЕРБ и ДПС - в крайна сметка протестите от края на 2025 г. бяха точно за това. По този въпрос досега нищо съществено не се е случило обаче, макар че тече подготвителна работа. Тя се състои в трупане на влияние в службите, приемане на закони и процедури за нов ВСС, "задявки" между министър Демерджиев и Делян Пеевски, ослушване на Бойко Борисов, който все повече се окопитва, и медийно громене на "сглобката" (имагинерна към момента) от страна на ПБ. Всичко това е опаковано като "отстраняване на олигархията от власт". Но по-скептичен наблюдател би описал ситуацията по друг начин - като овладяване на лостовете, с които разполагаха ГЕРБ и ДПС.
За сметка на спорните резултати по основната част от мандата - борбата с корупцията - правителството и неговото мнозинство произведоха реални промени във външната политика, фиска и цивилизационната ориентация на страната. Успокоенията, че никой няма да изкарва България от ЕС и НАТО, са добре дошли в тази ситуация, но проблемът е, че става все по-неясно какво властта разбира под ЕС и НАТО. И това е сериозен проблем.
Европейската политика и Украйна
На срещата в Дъблин България не посмя да не подкрепи общата декларация на 39 държави от Европейската политическа общност, които заклеймиха Русия като агресор, ангажираха се с подкрепа за Украйна и заявиха, че архитектурата за сигурност на Европа трябва да отговаря на принципите на международното право и уставите на НАТО и уредбата на ЕС. България обаче - единствена - подписа документа с резерви към преамбюла му, в който се заявява позицията спрямо Украйна и Русия - с аргумент, че не е отчетено настоящото състояние на преговорите. Преамбюлът няма различна стойност или валидност от другите части на декларацията, а и от нашите резерви излиза, че освен към заклеймяването на Русия и ангажираността с подпомагане на Украйна, не сме съгласни и с принципа Европа да участва в решенията за собствената си сигурност. Самият факт, че България единствена от 39 държави излезе с неясни резерви, показва, че има нещо сбъркано в нашата позиция - не може 39 държави да грешат, а ние да сме прави за нещо, без да можем дори да го обясним внятно.
Иначе в Абу Даби се изясни напълно кой не желае спиране на военните действия - Русия иска да продължи войната, докато не изпълни целите си. Част от тях са "недопустими" и според Радев - например излизането на България и Източна Европа от НАТО. А ако не искаме тази цел да се реализира, Русия трябва по някакъв начин да бъде спряна. Явно с преговори не става, а спирането на помощта за Украйна от страна на Европа просто ще доведе до загиването на Украйна. Как това е в наш интерес - това пак не е ясно от българската позиция.
За да разсее колебанието и неяснотите, Германия чрез канцлера Мерц избистри дилемата: тези, които искат солидарност в европейските средства и кохезионни бюджети, трябва да участват и в подпомагането на Украйна, което е безспорно в общ европейски интерес. Възнамерява ли България да е опозиция на Германия и така да жертва и финансовите си интереси? Както със сделката с "Боташ" всъщност, с която се ангажирахме да плащаме за тринадесет години напред сума, сходна на тази, която плащахме за руски газ: сега тази сума отива при новия хъб и посредник на руски газ - Турция.
За нищо от това Радев не е получавал мандат от мнозинството от българските граждани.
Протекционизъм: езиков, граждански, хранителен
ПБ заля публичното пространство с протекционистични мерки. Първо, подкрепиха популисткия закон на "Възраждане" за "защита" на българския език от незнайно какво. Зад позоваванията на Франция, където също има такива законодателни недоразумения, всъщност прозира истинският корен на вдъхновение на мярката - Русия. От 1 март 2026 година в Русия влиза в сила Федерален закон №168-ФЗ от 24.06.2025 със задължителни правила за използване на руския език. Основните са следните:
• Задължителна русификация: Цялата информация за потребителите трябва да е на руски (цени, менюта, сайтове и мобилни приложения).
• Чуждестранни думи: Използването на чужди думи без превод (например Sale, Coffee, Shop, Service) се забранява.
• Принцип на доминантата: Ако се ползва и чуждестранна дума, руският ѝ превод трябва да е доминантен - да не е по-малък, по-избелял и т.н.
• Сайтове: Руската версия трябва да е основна и да се товари по default.
Нашият закон тества водата за нещо такова. Той въвежда и нужната езикова полиция, която ще ходи да налага глоби за нарушения. От нашия закон засега са заплашени гражданският сектор и академичните среди, но ако мине, може и да се изпробва и по-твърд руски вариант.
Като част от този пакет трябва да се разглежда и другият закон на "Възраждане" - този за "чуждестранните агенти". Чрез него по откровено противоконституционен начин ще се забраняват връзки между гражданските организации и индивиди от демократичните държави с цел борба с "чуждо влияние". Комичното в цялата работа е, че точно подобни закони са плод на опасно чуждо влияние. Приемането им всъщност е червена линия, която отличава демокрацията от автокрацията. Не случайно тях ги има в държави като Русия и Грузия. Допуснати бяха и в Орбанова Унгария, но там все пак се стигна до промяна. Дори обсъждането на подобни законопроекти в България е сигнал, че страната може би обмисля промяна на геополитическата си ориентация.
Не на последно място, атаките на държавни институции срещу търговски вериги (засега Лидл и Кауфланд) са държавен рекет и тормоз, чиято цел отново е идеологическа - протекционизъм. Има смисъл държавата да подпомага самоорганизирането на малки производители и да ги защитава, но с огромните санкции, които КЗК наложи на Кауфланд, и с административния тормоз спрямо Лидл, те режат клона, на който и тези производители седят. Ако веригите свият присъствието си, ще пострадат и потребителите, и производителите. Непропорционалните санкции ще произведат точно това. Ръководството на Кауфланд можеше обаче да си спести доста арогантното заявление, че фалитът на компанията ще е ново КТБ: това не помага на никого в ситуацията.
По-важното е обаче, че протекционистичната политика на новото управление нито ще доведе до добър резултат за някого, нито ще бъде призната за законна. Опитът на Орбан в Унгария е показателен: спечелени дела срещу страната и най-висока инфлация в нея. Орбанова Унгария беше вече осъдена в Дело C-658/24 (Penny Market). В него Съдът на ЕС обяви за незаконни задължителни законови изисквания за отстъпки и регламентация на минимални обеми от стоки. ЕК е излизала и с официални предупреждения по този повод и е започвала процедури за нарушение срещу държави, които са налагали задължителни изисквания за местни производители. Така че вероятността да плащаме глоби и неустойки заради този протекционизъм е много висока. Още от 1979 г. Съдът на ЕС (ЕО), посредством делото "Cassis de Dijon", е започнал да третира административни протекционистични мерки като един вид мита и да ги обявява за незаконни. Масовите проверки на обекти плюс непропорционалните санкции са пример за ограничаване на вътрешно-общностната търговия и предприемачеството. Да не говорим, че изпращаме към инвеститорите лош сигнал. Икономиката може да стане арена на партизанлък и пристрастия, но обикновено това не свършва добре.
Защо в крайна сметка всичко това да е в интерес на България и получавал ли е Радев мандат за подобна политика?
Новата фискална философия
Третото нещо, което реално се промени в България в резултат от идването на ПБ на власт, е фискалната политика. За първи път от много време страната е с бюджетен дефицит от 5,7% за 2026 г. с планове за 3,5% дефицит през 2027 г. Оправданието е тежкото наследство от предходните управления, което обуславя и тези дефицити. Но истината е друга, защото изкараните фискални "скелети" не обясняват и не оправдават толкова големи дефицити.
Самият Радев оприличи състоянието на държавата като голям камион, тръгнал по нанадолнище. Проблемът е, че дори да се приеме метафората, новият шофьор просто даде газ по пътя надолу. Големите "скелети" във финансовия гардероб - неразплатени задължения най вече на АПИ, които Сметната палата откри и с които правителството на ПБ се оправдава ежечасно, са в размер на 1,5 милиарда лева. Това е (грубо) около 0,5% от БВП на България. Т.е. заради тези "скелети" за 2026 г. трябваше да имаме бюджетен дефицит от 3,5%, максимум 4%. А освен дефицит от 5,7% за 2026 г., всъщност имаме и планове за дефицит от 3,5% за 2027 г. Тези около 3% допълнителен дефицит за две години са изцяло продукт на бюджетирането на ПБ и нямаше да ги има при друго правителство. И тези допълнителни около 3% са натискането на педала на газта, за което стана дума.
В тази ситуация да се оправдаваш за намалени пари за лични асистенти със завареното наследство, международното положение и Европа е жалко. А демократичен мандат за такава политика Радев никога не е получавал. В крайна сметка правителството на Желязков си отиде заради бюджета за 2026 г., който беше само с 3% дефицит.
Въпросът
Разговорът за мандата на Радев е сериозен. Опасността е следната: под шапката на антикорупционната реторика, която е оправдана, в страната да се прокарват политики, които изглеждат евроскептични, антидемократични и откровено пропутински. Успокоението, че няма да излизаме от ЕС и НАТО, в такава среда е недостатъчно, особено ако в тези организации започнем да се държим като чужд елемент, който се стреми да се самоизолира. Резервите към декларацията от Дъблин са доста показателни в това отношение - желанието ни за самоизолация се задейства дори и за такива очевидни и непротиворечиви позиции като тази от Дъблин.
Другата съществена промяна без ясен мандат, която Радев прокарва, е смяната на фискалната философия на страната. Неоправдано големите дефицити са показателни в това отношение. Добре, че сме все пак в еврозоната, която слага някакви рамки на този волунтаризъм.
Победата на Йотова на президентските избори с помощта на "Възраждане" явно наклонява везните в полза на проруския електорат за сметка на проевропейците. По най-важните въпроси обаче в България все още има проевропейски мнозинства, които трябва да поставят на ПБ въпроса за техния легитимен мандат за управление.
