Коментар на Ивайло МИХАЙЛОВ
Изчаках няколко дни да преминат силните страсти, за да изкажа мнението си по този разделящ нацията въпрос. Без политически оцветени страсти, какво се е случило на 3 март 1878? Подписан е един предварителен договор за прекратяване на война между две империи - в който договор има една ориентировъчна карта на земите, окупирани от победилата империя. Окупирани! Без срок за изтегляне на окупационния корпус, без намек за създаване на свободна държава. Но! В границите на Българската екзархия, така императивно оспорвана от същата империя-победител, стигнала до схизма на тази Българска екзархия.
Дали заради предварителния таен договор от 1877 г. с Австро-Унгария, дали заради собствена слабост, но победилата империя предварително е наясно, че задунайская губерня ще остане в границите Дунав-Стара планина, с най-много Софийския санджак като екстра. И така се случва на Берлинския конгрес - за псевдонацитата в България - не Берлинския конгрес разкъсва Българските територии на пет части, а Великите Сили не позволяват на евроазиатската империя да създаде голяма и силна Задунайская губерня. Защото и те, като тази същата повече азиатска, отколкото европейска империя не могат да си представят, че на картата на света се възстановява една хилядолетна държава, която, разпарчетосана или не, за месеци създава свой Парламент, Конституция, Администрация, войска и всичко необходимо, за да функционира като самостоятелна Държава!
Защото нашите Възрожденци са създали вече основата - собствена Църковна автономия, образование и самоуправление! И когато се случва Съединението, онази империя насъсква (Боже, защо ми е като дежавю) сръбския крал, когото и австро-унгарските (??!!) щитове не биха спасили...
И едва тогава Британската империя осъзнава какво се случва. Че няма Задунайская губерня. А възстановена, свободна, европейска България.
Защо написах всичко това? Средноинтелигентният български гражданин го знае. А останалите не се интересуват. Написах го, защото твърдо заставам зад това, че Трети Март е Българският Национален Празник. На тази дата се създава възможността, да бъде възстановена Българската държавност. И въпреки окупацията, българският народ използва тази възможност, и успява! Не ме интересува какъв договор е подписан, не ме интересува между кои империи. Имали сме шанса, използвали сме го!
Затова още мисля, че онази госпожа, с кадетската униформа и просташкия (еми ватенка) език за един "дипломат", с пожелания да си стяга куфарчето, ами права е. Войната днес е идентична с Руско-турската война 1877-78. И двете са окупационни. И двете са под претекст "да освободим..." а всъщност - да се разширим...
А сега е шансът на Европа....
