Имах шанса да посетя Москва с една правителствена френска делегация. На рецепцията на хотел "Интурист" ми взеха френския паспорт и ми дадоха бележка на която пишеше ЧЕХОВ. Един от френските зам.министри ме покани да посетим "Кладбището Новодевичи". Той говореше руски. Разполагахме с един свободен ден за туризъм и аз приех без да питам каква е целта на нашето посещение. На входа имаше военна стража. Мислех, че ще се върнем обратно, но французинът ми поиска хотелската бележка и каза спокойно на офицерите: "Ние сме част от делегация, която е в Москва по работа. Довел съм внука на Антон Чехов да види гроба на дядо си."
Внезапно усетих студени капки пот да се стичат по гърба ми, пред смелостта или непукизма на френският високопоставен чиновник. Офицерите след като прочетоха няколко пъти бележката от хотела, застанаха мирно и отдадоха почест на "внука" на световно известният руски писател. Наредиха на войниците да вдигнат бариерата пред нас. След това ни упътиха с подчертано уважение към гроба на "дядо" ми. Той беше близо, от дясната страна на алеята. Докато френският ми придружител правеше снимки, аз констатирах, че съседния на Антон Чехов гроб е гробът на Николай Гогол. Двамата руски класици бяха останали неразделни завинаги.
Впоследствие научих, че обявеният от украинците за техен най-велик писател Гогол, не е написал нито една страница на украински.
