204

Лондон след срещата в Китай: Трима лидери договарят света, а Европа пита къде е мястото ѝ

  • великобритания - 
  • китай - 
  • срека - 
  • сащ - 
  • русия - 
  • путин - 
  • бърнам - 
  • си дзинпин - 
  • тръмп

Кеми Бейдънок вижда опасност от разделяне на света на сфери на влияние. Правителството на Анди Бърнам избягва директната конфронтация с Тръмп, но потвърждава подкрепата за Украйна.

Лондон след срещата в Китай: Трима лидери договарят света, а Европа пита къде е мястото ѝ - 1
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Милен Ганев Милен Ганев Главен редактор във Fakti.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Срещата на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън предизвика сериозен политически отзвук във Великобритания. И докато международното внимание се съсредоточи върху снимките на тримата лидери, жестовете им и символиката на разположението им един до друг, в Лондон се появи далеч по-съществен въпрос: дали светът не се връща към политиката на големите сили, които договарят сфери на влияние, без да се интересуват особено от мнението на останалите.

Най-острата реакция дойде от лидера на британските консерватори Кеми Бейдънок. В интервю за BBC Radio 4 тя определи срещата като „обезпокоителна“ и заяви, че тримата държавни ръководители изглеждат така, сякаш се опитват да разделят света помежду си.

Според нейната интерпретация се очертава триполюсен модел – Китай да доминира в Азия, САЩ да запазят влиянието си в Западното полукълбо, а Русия да претендира за Европа.

„Искам да знам къде сме ние във всичко това“, беше един от съществените акценти в позицията ѝ. Бейдънок обърна специално внимание и на демонстрираната близост между Тръмп и Путин, включително определението на американския президент за руския лидер като свой приятел.

Тревогата на британската опозиция не е само заради Москва. Тя е свързана и с възможността Вашингтон да започне да разглежда европейската сигурност като предмет на преговори с Кремъл, без достатъчно участие на европейските държави.

Бърнам избра по-премерен тон

Позицията на британския премиер Анди Бърнам беше значително по-внимателна. В парламента, в отговор на въпрос на лидера на либералдемократите Ед Дейви, той не отправи директна критика към Тръмп, но потвърди, че Великобритания остава категорично зад Украйна.

Бърнам подчерта, че по време на срещата в Китай ще бъде в Берлин за разговорите на Коалицията на желаещите, посветени на подкрепата за Киев.

Това е важен политически нюанс. Лондон очевидно не желае да влиза в открит конфликт с американската администрация, но същевременно не дава сигнали, че ще се откаже от досегашната си позиция спрямо руската война.

В известен смисъл британското правителство се опитва да върви по тънка линия – да запази стратегическите отношения със САЩ, без да загуби доверието на европейските си съюзници.

Берлин – европейският отговор на срещата в Шънджън

Съвпадението между срещата в Китай и събирането на европейските лидери в Берлин не остана незабелязано.

Коалицията на желаещите потвърди подкрепата си за Украйна и необходимостта Киев да получи надеждни гаранции за сигурност. В разговорите участваха представители на десетки държави, а европейските лидери настояха, че бъдещото уреждане на войната не може да се случи без участието на самата Украйна и Европа.

Германският канцлер Фридрих Мерц също отхвърли перспективата за ново споразумение от типа на Ялта – историческата конференция от 1945 г., на която победителите във Втората световна война обсъждат следвоенното устройство на Европа.

Историческата аналогия е особено чувствителна за европейците. Тогава континентът се оказва разделен на сфери на влияние. Днес страхът е, че подобен модел може да се появи отново, този път под формата на договорености между Вашингтон, Москва и Пекин.

Китай е и конкурент, и партньор

Любопитен паралел на британската реакция е позицията на министъра на отбраната Уес Стрийтинг, който на 19 ноември направи официално изявление пред парламента във връзка с посещението на китайския министър на отбраната адмирал Дун Дзюн.

Стрийтинг заяви, че Китай е третият по големина търговски партньор на Великобритания и че двустранната търговия подкрепя около 370 000 работни места в страната.

Той призна, че между Лондон и Пекин има дълбоки политически и стратегически различия, но подчерта, че това не означава, че сътрудничеството е невъзможно или нежелателно.

В изявлението си министърът формулира един от основните парадокси на съвременната международна политика: стратегическото съперничество между големите сили се засилва точно когато светът се нуждае от повече сътрудничество.

Тази позиция показва, че Великобритания не възнамерява да изолира Китай, независимо от опасенията за сигурността и нарастващото геополитическо съперничество.

Какво всъщност тревожи Лондон?

Британската реакция към срещата в Шънджън разкрива няколко различни опасения.

Първото е свързано с бъдещето на Украйна. Ако Вашингтон и Москва започнат да договарят условия за прекратяване на войната, без Киев и европейските столици да имат реално участие, това би поставило под въпрос цялата европейска стратегия за сигурност.

Второто е бъдещето на трансатлантическите отношения. Великобритания остава един от най-близките съюзници на САЩ, но демонстрираната близост между Тръмп и Путин поставя Лондон в деликатна ситуация.

Третото е свързано с мястото на самата Великобритания в новия международен ред. След Брекзит страната се опитва да запази глобалното си влияние, но не може да компенсира сама икономическата и военната тежест на САЩ, Китай и европейския съюз.

Именно затова въпросът на Кеми Бейдънок – „Къде сме ние във всичко това?“ – има значение, надхвърлящо партийната политика.

Европа не може да си позволи да бъде зрител

Срещата в Китай все още не означава, че трите държави са постигнали споразумение за разделяне на света. Нито публично известните резултати дават основание да се говори за оформен нов геополитически блок.

Но политическата символика е достатъчно силна, за да предизвика безпокойство сред европейските съюзници на Вашингтон.

За Великобритания дилемата е особено сложна. Тя не може да си позволи разрив със САЩ, не може да пренебрегне Китай и не може да се дистанцира от европейската сигурност.

В крайна сметка най-важният въпрос след срещата в Шънджън не е кой къде е седял на общата снимка и кой с кого се е ръкувал. А дали Европа ще има достатъчно политическа воля и военен капацитет, за да защитава собствените си интереси, когато големите сили започнат да определят правилата на международната игра.

Защото в един свят, в който решенията се вземат от силните, отсъствието от масата за преговори може да се окаже много по-важно от мястото на снимката.

Великобритания
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка от 0 гласа.

Подобни новини