892

Д-р Стефания Клайн пред ФАКТИ: Черно море се затопля най-бързо в Европа заради географската си изолация

  • стефания клайн - 
  • черно - 
  • море - 
  • затопляне - 
  • екосистема - 
  • морски обитатели - 
  • вода

Голяма част от крайбрежните екосистеми вече са в морски защитени зони от Натура 2000, но предвидените забрани масово не се спазват, казва тя

Д-р Стефания Клайн пред ФАКТИ: Черно море се затопля най-бързо в Европа заради географската си изолация - 1
Снимка: Личен архив
Калин Каменов Калин Каменов Автор във Fakti.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Черно море се затопля най-бързо сред европейските морета, а повишаването на температурите поставя под сериозна заплаха морските треви, дънните организми и цялостното равновесие на екосистемата. Само 2 градуса разлика – от 28 до 30°C – могат да доведат до масова смъртност на морски организми и срив на ключови екологични процеси… Пред ФАКТИ говори д-р Стефания Клайн, доктор по хидробиология и главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН.

- Д-р Клайн, защо Черно море е най-бързо затоплящото се море в Европа? Какво означава това на практика и колко тревожна е ситуацията с температурата на водата през последните години?
- Черно море се затопля най-бързо в Европа заради географската си изолация - единствената му връзка със Световния океан е през Босфора. Ограниченият воден обмен и липсата на студени дълбоководни океански течения пречат на разсейването на натрупаната топлина. Покачващите се летни температури също задържат горещи въздушни маси в района, а по-меките зими пречат на водата да се охлади в дълбочина. От 2000 г. насам наблюдаваме постоянна тенденция към затопляне, което е сериозно и заслужава внимание.

- В лабораторния експеримент на учени от БАН разлика от едва 2°C – между 28 и 30°C – се оказва критична за морските екосистеми. Какво се случва с морските треви, безгръбначните и пясъчните дъна при преминаването на този температурен праг?
- При преминаване на този праг в нашия експеримент загиват както морските треви, така и безгръбначните животни, които живеят в тях - успяват да оцелеят само отделни индивиди от най-издръжливите видове. В пясъчното дъно без морски треви положението е още по-лошо - не остават никакви живи организми (освен бактерии). Кислородните нива в седиментите и на двете местообитания спадат драстично.

- През 2010 и 2014 г. в крайбрежната зона на Бургаския залив са регистрирани морски горещи вълни с температури над 29°C. Колко вероятно е подобни явления да зачестят и да достигнат критичните за морските организми 30°C?
- Много е вероятно все по-често да виждаме морски горещи вълни в Черно море, включително и екстремни - по-дълги и с 3-4 градуса повече от средните летни температури. На световно ниво честотата на морските горещи вълни вече се е удвоила за периода 1982-2016 г., а климатичните модели предвиждат още по-интензивно зачестяване през целия XXI век при всички климатични сценарии - не само при песимистичните. Особено критично за морските екосистеми също е през колко време се случват и с каква продължителност са - това определя на колко стрес са подложени и доколко биха могли да се възстановят след връщане към по-”нормални” температури. Например няколко последователни “средни” горещи вълни за едно лято също биха имали доста сериозни последици за живите организми и екосистемите.

- При 28°C морските треви все още успяват да запазят биоразнообразието и основни функции на екосистемата, но при 30°C тази защита се срива. Защо морските треви са толкова важни за устойчивостта на Черно море и какво губим, когато те загинат?
- Експериментът показва колко важни са морските треви за устойчивостта на процесите в крайбрежната зона на Черно море. Те поддържат високо биоразнообразие на различни гръбначни и безгръбначни животни, осигуряват нормалното рециклиране на азот и фосфор в седиментите и съхраняват големи запаси от органичен въглерод. Загубата на морските треви би довела до загуба на всички тези екосистемни услуги:
- намаляване на биологичното разнообразие в крайбрежната зона, включително и на комерсиални видове риби и безгръбначни, които ги предпочитат като местообитания за отрастване и изхранване;
- нарушаване на процесите на обмен на азот и фосфор, което може да доведе до влошаване на качеството на морската вода;
- освобождаване на натрупания в седиментите и биомасата въглерод, което може допълнително да влоши ефектите от климатичните промени.


- При силно затопляне се наблюдава намаляване на кислорода в седиментите и отделяне на повече азот и фосфор във водата. Какви последици може да има това за качеството на морската вода и съществува ли риск от порочен кръг на замърсяване, недостиг на кислород и масова смъртност на морски организми?
- Да, съществува сериозен риск. Загубата на кислород води до отделянето на азот и фосфор от седиментите във водния стълб в резултат на различни бактериални процеси. Това стимулира еутрофикацията (обогатяване на водата с азот и фосфор, което води до масово развитие на планктон и водорасли), което допълнително изчерпва кислорода и често води до масова смъртност сред морските организми, особено слабо подвижните или фиксирани дънни организми - класически порочен кръг. Рискът е особено голям през лятото, когато високите температури водят до разслояване на водите и малък вертикален обмен - т.е. възможността да се внесе кислород от атмосферата чрез размесване също е по-малка. Морските треви, които отделят кислород с фотосинтезата, донякъде биха могли да компенсират ефектите, но в пясъчни седименти това е по-трудно.

- Черно море вече е преживяло сериозен екологичен срив в края на XX век заради натрупването на замърсяване от земеделието, свръхриболова и инвазивните видове. Доколко днешното затопляне може да задълбочи тези проблеми и има ли опасност да се стигне до нов срив на екосистемата?
- Черноморските екосистеми се възстановяват от екологичната криза от края на ХХ век, но структурата им е променена: доста видове така и не са се възстановили, а хранителните мрежи са реорганизирани. Докато замърсяването от земеделието или от непречистени отпадни води е доста намалено, свръхриболовът и деструктивните риболовни практики продължават, а вероятността от поява на нови чужди и инвазивни видове е голяма. Днешното затопляне действа като допълнителен стрес. То би довело до намаляването на студенолюбиви видове - например някои видове зоопланктон, които са основна храна за малките планктоноядни риби - и съответно последствия, предаващи се по цялата хранителна верига. Някои средиземноморски видове пък биха могли да се разпространят и в Черно море при по-благоприятни за тях температури. Трудно е да се каже с точност какъв би бил ефектът от навлизането на нови видове - зависи от успеха на установяването им и екологичната им роля.

- Какви изследвания още са необходими, за да установим доколко реалното Черно море е близо до критичния праг?
- Нужни са дългосрочни полеви изследвания, които да анализират комбинираното въздействие и взаимодействията между множеството стресови фактори (температура, замърсяване, ацидификация..) в реални условия, а не само в контролирана лабораторна среда. Нужен е и редовен мониторинг на морските екосистеми, който е предвиден по европейските морски директиви, за да можем да проследим евентуалните промени и навреме да реагираме за опазването и възстановяването. Необходима е и мобилизация на вече събраните исторически данни. Всичко това ще помогне за изготвянето на прогностични модели на биоразнообразието и функционирането на екосистемите, за да може да се предвидят и предприемат мерки за адаптация към климатичните промени.

- Какви ще бъдат последиците за риболова и туризма по българското Черноморие, ако морските треви и дънните организми започнат да изчезват в по-голям мащаб? Възможно ли е екологичните промени да засегнат пряко поминъка на крайбрежните общности?
- Промените биха засегнали пряко крайбрежните общности. Много промишлени видове риби разчитат на ливадите от морски треви за размножаване, укритие и изхранване на младите екземпляри. Изчезването им може да доведе до намаляване на рибните запаси. Влошаването на чистотата и качеството на водата в резултат на нарушените процеси на обмяна на веществата би нанесло удар и върху туризма.

- Какво може да се направи още сега, за да се повиши устойчивостта на Черно море към морските горещи вълни? Кои мерки са най-важни – ограничаването на замърсяването, опазването и възстановяването на морските треви или по-строгият контрол върху човешките дейности по крайбрежието?
- На местно ниво, може да се налага строг контрол върху отпадъчните води и замърсяването от земеделието, да се ограничи крайбрежното строителство и да се приложат преки мерки за защита на ливадите от морски треви. Голяма част от крайбрежните екосистеми (включително част от морските треви) вече са в морски защитени зони от Натура 2000, но предвидените забрани масово не се спазват. Важно е екосистемите да се поддържат в максимално добро състояние, за да могат да се адаптират към глобалните климатични промени.
На глобално ниво са необходими координирани международни действия за намаляване на парниковите емисии, тъй като само местните мерки не могат да ограничат климатичните промени. За съжаление няма сериозен напредък в тази посока, а вече започналите процеси няма да спрат веднага, така че адаптивните мерки са още по-важни.

- Ако затоплянето на Черно море продължи според песимистичните климатични сценарии, какво бъдеще очаква българското крайбрежие до края на века? Има ли все още възможност да предотвратим най-тежките последици, или вече трябва да се подготвяме за необратими промени в морската екосистема?
- Аз бих очаквала преструктуриране на биоразнообразието и екосистемите - навлизане на нови топлолюбиви (вкл. потенциално инвазивни) видове и намаляване или дори изчезване на по-студенолюбивите. Всичко това ще доведе до променени, но вероятно функциониращи екосистеми - ако новите видове заемат екологичните роли на тези, които изместват или с които си съжителстват.
Никога не е късно за действие: навременните мерки могат да смекчат евентуалните щети и да предотвратят най-катастрофалните сценарии. Колкото „по-здрави” са екосистемите (чисти, с високо биоразнообразие, неподложени на натиск от човешки дейности), толкова по-висока е устойчивостта им към нов стрес и по-големи - шансовете им за адаптация.
----------------------------------------
Стефания Клайн е доктор по хидробиология и главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН от 2022 г. Завършила е магистратура по морска биология във Франция. Като част от екипа на Лабораторията по морска екология на ИБЕИ-БАН участва в редица национални и международни проекти, свързани с картирането и опазването на дънните морски екосистеми в Черно море, биоразнообразието и функционирането им, влиянието на климатичните промени върху крайбрежните екосистеми. Научните ѝ интереси включват биоразнообразието и местообитанията на дънни безгръбначни, функционирането на морските екосистеми и човешкото въздействие върху тях, оценката на екологичното качеството на средата.

България
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3.4 от 5 гласа.

Подобни новини