20 Октомври, 2026 13:27, обновена 20 Октомври, 2026 13:27 718

Двата бряга на светското училище: Никозия, Баку и спорът около забрадките

  • азербайджан - 
  • кипър - 
  • забрадки - 
  • общество

Властите в Азербайджан и в Северен Кипър се опитват да запазят светския дух на държавите си

Двата бряга на светското училище: Никозия, Баку и спорът около забрадките - 1
Факти Факти
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Правителството на Азербайджан полага усилия да опази независимостта си и да не бъде възприемана като държава, „обвързвана“ със съседната Турция, за да запази светския си характер. Това пише в статията си гръцкото издание Protothema по повод мащабните протести срещу забраната на забрадките от страна на властите в Баку.

Вечерта на 8 април 2025 г. около 13 000 души преминаха на шествие през северната част на Никозия. Поводът беше решение на т. нар. правителство на непризнатия Северен Кипър да разреши на момичетата в горните класове на средното образование да носят забрадки в държавните училища.

На площада пред сградата на парламента към множеството се обърнаха представители на учителските синдикати и лидери на опозицията, а лозунгът беше един и същ за всички:

„Кипър е светски и ще остане светски.“

Протестите продължиха през целия април и май на миналата година. На 23 април турският президент Реджеп Тайип Ердоган остро осъди протестиращите и обеща да посети северната част на Кипър в следващите дни. На 2 май обща стачка обхвана целия север на острова, а президентът на Република Кипър Никос Христодулидис публично подкрепи опозицията в Северен Кипър.

На 25 септември Конституционният съд на Северен Кипър, по дело, заведено от синдиката на учителите в средните училища, отмени мярката: съдът постанови, че решение от такъв характер може да бъде взето единствено от парламента, а не с правителствен декрет. Три седмици по-късно, на 19 октомври, лидерът на светската опозиция Туфан Ерхюрман спечели президентските избори с 62,8% от гласовете срещу 35,8% за подкрепяния от властите в Анкара Ерсин Татар.

Тази история приключи. Когато започна следващата, участниците бяха различни, но спорът и критиките – останаха същите.

На 21 септември 2026 г. правителството на Азербайджан одобри единен набор от изисквания за училищното облекло в държавните училища. Хиджабът не беше включен сред елементите на униформата. Решението се отнася единствено до училищата и не се разпростира върху университетите, работното място или публичните места.

Правилата бяха приети с цел прилагане на летните промени в Закона за общото образование, с които беше утвърден светският характер на училищното образование. Те се базират на Конституцията на страната: чл. 7 определя Азербайджан като “светска държава”. А чл. 18 отделя религията от държавата и установява светския характер на държавното образование.

Най-висшият религиозен орган в страната, Съветът на мюсюлманите в Кавказ, определи хиджаба като “важно религиозно задължение”. Но в същото си изявление съветът поясни, че гражданите нямат право да се противопоставят на решенията на държавата.

Критиките дойдоха от съседната Турция – от същите религиозно-консервативни среди, които бяха осъдили протестите на кипърските турци в Северен Кипър през пролетта на 2025 г. На 12 октомври 2026 г. съветникът на президента на Турция Октай Сарал попита с каква съвест и с какви чувства за справедливост би могло някои да допуснат ситуация, при която

“ученичка със забрадка да бъде оставена зад училищните порти”.

Депутати от управляващата партия на Ердоган призоваха властите в Баку да си преразгледат решението.

На 13 октомври 2026 г. от страна на управляващата в Баку политическа партия „Нов Азербайджан“ последва официално изявление в отговор на критиката от Анкара. Оттам отговориха, че формулата „една нация, две държави“ означава именно “две независими държави и не дава на нито една от тях право да се намесва във вътрешните работи на другата”.

Оттам припомниха, че Азербайджан е светска държава съгласно конституцията си, като същият принцип е залегнал и в Конституцията на Република Турция. Използването на забрадката като инструмент за политическа манипулация „не служи нито на единството на народа на Турция, нито на солидарността на мюсюлманския свят като цяло“, поясниха в Баку.

Но Турция не говори с един глас. Професор Айгюн Атар, бивш ректор на университета „Гиресун“ и член на Съвета по сигурността и външната политика към турския президент, предложи Азербайджан да не бъде съден единствено през призмата на Турция.

“Азербайджан е независима държава със собствена история

и свои политически и социални особености”, заяви специалистът по международни отношения в турския Национален университет по отбрана Йомер Фарук Коджатепе.

В Турция съществуват едновременно две традиции – светската, установена при основаването на републиката, и религиозно-консервативната, която набра сила през последните две десетилетия. Миналата година турските кипърци, а тази есен и азербайджанци, избраха първата традиция – и в двата случая критиките дойдоха от привържениците на втората.

В европейски контекст нито едно от тези решения не изглежда необичайно. Във Франция закон, който е в сила от 2004 г., забранява носенето на видими религиозни символи – хиджаби, големи кръстове, кипи и тюрбани – в държавните училища. В Австрия от септември 2026 г. на момичетата под четиринадесетгодишна възраст е забранено да носят забрадки във всички училища в страната.

В Белгия училищната мрежа на Фламандската общност не допуска видими религиозни символи от 2009 г., а през 2024 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) не намери основания за обжалване на този режим. И трите мерки бяха подложени на обществен дебат и съдебен контрол – точно за такъв процес настояваше Конституционният съд в северната част на Кипър през септември.

За Атина и Никозия тази история означава нещо повече от училищна униформа. Кипърските турци защитиха светското образование въпреки позицията на Анкара, а Република Кипър ги подкрепи в това. Азербайджан, най-близкият съюзник на Турция, взе същото решение, изправи се пред същите критики и отговори, като се позова на собствената си Конституция.

Оказа се, че спорът за забрадките в училищата всъщност е спор вътре в самата Турция – за това кой има право да решава как трябва да изглежда едно училище. В северната част на Кипър този въпрос беше решен от съда. В Баку – от правителството и според Конституцията. И в двата случая отговорът беше един и същ: решението принадлежи на самата държава – и никой друг няма право да решава вместо гражданите ѝ.

Източник: вестник Protothema (Атина, Гърция)

Азербайджан
Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 4.7 от 3 гласа.

Свързани новини