Украинските удари по центрове за данни на руска територия имаха за цел да нарушат военното планиране и комуникационните услуги. Имаше съобщения и за друг вид смущения - засегнати бяха клиенти, очакващи вечерята си чрез приложения за доставка на храна. Това пише Антоанета Руси за "Политико".
Киев удариха три центъра за данни на "Яндекс" - в Сасово, Калуга и Владимир. Това доведе до забавяния и прекъсвания за хиляди фирми и домакинства, които разчитат на облачната инфраструктура на компанията, включително платформи за електронна търговия, системи за дигитални разплащания, както и приложения за доставка на храна и транспортни услуги. Вчера украински дронове взеха на прицел и голям център за данни на "Сбербанк" (Sberbank) в Саратовска област, макар че според висш представител на банката това не е засегнало дейността ѝ.
След атаките Киев заяви, че Москва вече многократно е атакувала украинската дигитална инфраструктура.
"Украинците искаха да покажат на руснаците, че в тази игра могат да участват и двамата", заяви пред "Политико" високопоставен служител, запознат с операцията, който пожела да остане анонимен поради чувствителния характер на въпроса.
Тези атаки и ответни действия очертават нов фронт във войната: инфраструктурата, която поддържа дигиталната икономика.
Атаките срещу сградите, осигуряващи изчислителна мощ, са равносилни на удар по електроцентрала, която доставя електричество, отопление и гориво - ресурси, от които зависят както военните, така и цивилното население. Това може да отслаби военните усилия на противника, но същевременно е в състояние да парализира ежедневието.
Според експерти разходите за възстановяването им от страна на Русия ще бъдат изключително високи, тъй като за тези центрове са необходими дефицитни материали, които трябва да се внасят от чужбина.
"Набавянето на голямо количество оборудване, с което да се замени унищоженото, няма да бъде лесна задача", отбелязва Олег Шакиров, изследовател в областта на киберполитиката и международната сигурност.
По думите му по-голямата част от хардуера трябва да се внася, а процесът се усложнява допълнително от високото глобално търсене и санкциите, наложени на Русия.
"Честно казано, никой не знае какви са реалните щети. Тъй като два центъра за данни все още не функционират, можем да предположим, че пораженията са значителни", допълни Шакиров.
Джоузеф Джарнацки, старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI), предупреждава, че превръщането на ударите по центрове за данни в обичайна практика може да доведе до редица нови и опасни последици.
"Тези атаки вероятно нарушават международното хуманитарно право и крият сериозен риск, особено в момент, когато населението по целия свят все повече разчита на цифрови услуги", заяви той пред "Политико".
Когато сървърите стават мишени
Центровете за данни попаднаха под прицел в хода на скорошни въоръжени конфликти. По време на конфликта на САЩ и Израел с Иран по-рано тази година, при атаки с дронове бяха поразени три обекта на Amazon Web Services (AWS) в Обединените арабски емирства и Бахрейн.
Тъй като центровете за данни могат да обслужват едновременно граждански и военни цели, правният статут на подобни атаки далеч не е еднозначен.
Кубо Мачак, експерт по международно хуманитарно право, посочва, че за да бъде определен един център за данни като военна цел съгласно Женевските конвенции, той трябва да отговаря на две условия: да има ефективен принос към военните операции и унищожаването му да осигурява "конкретно военно предимство".
"Ако е известно, че там се съхранява военна разузнавателна информация или че центърът за данни се използва за захранване на инструменти за изкуствен интелект с военно предназначение", обяснява Мачак, тогава може да има основания той да се разглежда като военна цел.
След последните атаки срещу центровете за данни на "Яндекс", потребители в социалната мрежа X съобщиха за рязък спад в активността на автоматизирани ботове - включително от акаунти, свързани с проруски и про-Тръмп тези, както и с тези на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия" (AfD).
Украинският президент Володимир Зеленски коментира тази ситуация, като заяви, че ударите по руските центрове за данни са направили социалните мрежи по-малко "токсични" - въпреки че независими изследователи и национални научноизследователски институти не откриха доказателства, че тези действия са довели до конкретно прекъсване на руски кампании за дезинформация.
По думите на Кубо Мачак дори даден център за данни да се използва, "да речем, за управление на тролове или "ферми за ботове" с цел намеса в избори в чужбина... това не би било достатъчно основание". С други думи, самото хостване на пропагандни ботове не превръща един център за данни в легитимна военна цел.
Въпросът за обектите с двойна употреба често се разглежда в контекста на ударите по енергийната инфраструктура - практика, която е често срещана по време на войната между Русия и Украйна. На 10 октомври президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Украйна да преустанови атаките срещу руски петролни рафинерии, като посочи, че именно тези нападения са причина за повишаването на цените на горивата. Впоследствие той призова и двете страни да спрат атаките срещу енергийната инфраструктура, макар че съществуването на каквото и да е споразумение за прекратяване на огъня остава спорно.
Тъй като центровете за данни придобиват все по-централно значение за националните икономики, те ще се превръщат и във все по-значими цели. Високопоставен служител на НАТО, пожелал анонимност, за да обсъди въпроса, заяви пред "Политко", че центровете за данни вече се разглеждат като потенциални цели и че Алиансът отчита тяхната уязвимост при планирането си.
Съюзниците от НАТО осъзнават, че в случай на конфликт техните центрове за данни могат да бъдат атакувани, отбеляза служителят: "При един сблъсък те ще бъдат мишена".
Източник: news.bg
