За мира с цинизъм

Войната няма да приключи, каквито и споразумения да подписват. Тя създаде много богаташи.. Легиони слаби и малоумни индивиди във властта разчитат на нея, за да стряскат своите народи. Пък и кризата и увредените гени не дават мира, все подтикват кръстоносците към авантюри за заграбването на богатствата на Изтока. Затова дори милионерските пачаври – политиците, да съгласуват някакво примирие, то ще бъде за пред камерите – в нашата действителност обстрелите и диверсиите в Русия и Новорусия ще продължат. Това не е конфликт, който може да бъде потушен с хартия и мастило. За да има мир, е нужно доверие... И ужас, и умора от загубите... Тези условия не съществуват в настоящето доходоносно кръвопролитие с объркани цели. Та тук дори след пет години не стана ясно кой е врагът!
Краят ще настъпи, щом някой победи безусловно... Или ако темата не бъде сменена тихомълком. Понеже, както вече стана дума, Странната операция, подобно на Ковидната афера, е инструмент за умиротворяване и стригане на стадата по целия континент. Дали новият моден плакат няма да е с изображение на счупена епруветка от тайна лаборатория, изучаваща чумата?
Всичко може да стане по големия свят, а ние сме длъжни да си отговорим на друг важен въпрос... Да изчакаме подписването на бумагите, или отсега да се готвим за мира? Понеже заеманото в момента жалко и пределно неудобно положение ни заставя да бъдем циници, а не тъпаци. И какви са отправните точки?
Това не е нашата война, а следствие от поражението, понесено в битката за родната република.
Русия е богата. А ние сме обрани до шушка.
С братушките ни свързва много. Онези хора ни разбират. И ние тях.
Хич не е важно чий старчески задник търка креслото в Кремъл, или за какви ценности бърбори Брюкселската вещица. На първо място трябва да стоят сигурността и развитието на България. Може да живнем само с евтините ресурси на Изтока. И с мира с него.
...С мира, който ще върне равновесието и мъничко от морала и усещането за справедливост. Това изобщо не е малко!